"Коралайн" от Нийл Геймън, книгата,която ме разтърси
Здравейте,книжни дракони! Когато бях на девет изгледах анимацията "Коралайн" и честно да ви кажа до сега я сънувам. Изкарах си акъла. Имаше някои доста гаднички части,особено края. И все пак когато разбрах,че има и книга и че автора е Нийл Геймън,трябваше да я имам. Любимият ми автор е написал книга, по която е направено детското ,което помня и до днес. Кажете ми,как да не си я купя!!! И ето я тук...
В деня в който я купих,я прочетох. Прочетох я точно за една нощ,по-точно за една сутрин,защото когато свърших вече беше 3 и нещо. Илюстрираното издание,което си взех (мислях,че е единсвеното издание на книгата) беше страхотно. Илюстрациите бяха много реалистично нарисувани и повечето от тях допринасяха за разтърсването,на което те подлага самата книгата. На тази снимка по-долу съм снимала една от тях. Точно тази бях покрила с ръка докато четях съседната страницата. Доста е гнусна...
Самата книга беше много увлекателно написана, не че очаквах нещо друго от Геймън. На моменти ме побиваха тръпки,а това се случва рядко, когато чета книга. Попринцип не съм емоционален читател. Не плача,не се смея, (да стоя под напрежение не се брои),не възкликвам,просто чета. Някой би помислил,че това значи,че не се наслаждавам на книгите,но всъщност се наслаждавам,просто никоя от тях не изкарва чувствата ми на показ. Затова и не един път ме е било страх дали ще мога да напиша кулминацията на своята собствената книга, достатъчно добре,че да накарам читателите да изразят емоции си. Но когато чета книги на Нийл Геймън виждам,че все пак това е възможно. Харесвам начина му на писане и то много. Това не е първата негова книга,която ме е карала да се завивам по-плътно под завивките нощем. Също така и не е първата,на която съм плакала. До толкова добре пише.
А сега ще ви кажа чао,защото скоро тръгваме на училище и имам доста да се подготвям,и физически и психически. Пожелавам ви приятен ден и успех на всички,които както мен скоро ще бъдат измъчвани. На книгата давам 5/5! Надявам се след като я прочетете да споделите мнението си с мен.
В деня в който я купих,я прочетох. Прочетох я точно за една нощ,по-точно за една сутрин,защото когато свърших вече беше 3 и нещо. Илюстрираното издание,което си взех (мислях,че е единсвеното издание на книгата) беше страхотно. Илюстрациите бяха много реалистично нарисувани и повечето от тях допринасяха за разтърсването,на което те подлага самата книгата. На тази снимка по-долу съм снимала една от тях. Точно тази бях покрила с ръка докато четях съседната страницата. Доста е гнусна...
Самата книга беше много увлекателно написана, не че очаквах нещо друго от Геймън. На моменти ме побиваха тръпки,а това се случва рядко, когато чета книга. Попринцип не съм емоционален читател. Не плача,не се смея, (да стоя под напрежение не се брои),не възкликвам,просто чета. Някой би помислил,че това значи,че не се наслаждавам на книгите,но всъщност се наслаждавам,просто никоя от тях не изкарва чувствата ми на показ. Затова и не един път ме е било страх дали ще мога да напиша кулминацията на своята собствената книга, достатъчно добре,че да накарам читателите да изразят емоции си. Но когато чета книги на Нийл Геймън виждам,че все пак това е възможно. Харесвам начина му на писане и то много. Това не е първата негова книга,която ме е карала да се завивам по-плътно под завивките нощем. Също така и не е първата,на която съм плакала. До толкова добре пише.
А сега ще ви кажа чао,защото скоро тръгваме на училище и имам доста да се подготвям,и физически и психически. Пожелавам ви приятен ден и успех на всички,които както мен скоро ще бъдат измъчвани. На книгата давам 5/5! Надявам се след като я прочетете да споделите мнението си с мен.