Разтърсващата "Гробище за домашни любимци" от Стивън Кинг

 

Ревютата ми за останалите книги на Кинг тук

Здравейте, книжни дракони! Поръчах я, получих я, прочетох я...

Оригинално заглавие - "Pet Sematary"

Автор - Стивън Кинг

Издателство - Бард

Преводач - Весела Прошкова (1993г.)

Оформление на корицата - Megachrom

Брой страници - 512

Година на издаване в България/в чужбина - 2019г/1983г

Вид корица - твърда

Цена - 25.00лв

За автора:

Истории на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора - семейства от средната клас, деца, писатели - замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, което проличава в книгата "Танц на ужаса", в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

Освен това Стивън Кинг пише творби,  които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите "Тялото" и "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк". Екранизациите "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм. 

Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ ("Петата четвъртина") под псевдонима Джон Суитън.

Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014г. на церемонията в Белия дом на 10.09.2015 година.

Анотация:

Понякога смъртта е за предпочитане!

Къщата изглежда идеална. Къща мечта за доктор Луис Крийд. Със свой стил, стара и уютна. Място, където да пусне корени със семейството си; място, където децата му да растат и играят на воля. Полегатите хълмове и поляни на Мейн сякаш бяха на светлинни години разстояние от пушеците и опасностите на града. Само грамадните камиони долу на пътя ръмжаха неизказаните си заплахи. Зад къщата имаше грижливо пътека към гората, по която поколения местни дечурлига минаваха в тържествена процесия със сериозната невинност на младите, понесли своите скъпи домашни любимци към мястото на вечен покой. Тъжно място, но безопасно. Сигурно. Със сигурност не такова, което да пропълзява в сънищата ти, да те буди облян в пот от страх и лошо предчувствие...

Ревю:

В момента, в който започвам да пиша това ревю, е 1:10 часа през късната нощ или ранната сутрин, в зависимост как предпочитате да го наречете, и аз потрепвам от уплаха всеки път, когато котката ми скочи от/на кревата или чуя нещо друго освен собственото си дишане.

"Гробище за домашни любимци" се заигра с нещо в мен, което никоя друга книга не бе успявала да достигне досега. Редуващите се моменти на скръб, напрежение и страх карат кожата ми да настръхва и очите ми да се пълнят вече половин час след като съм затворила и последната страница. Мисля си, че ако творбата на Стивън Кинг бе дори само с още един лист по-дълга, нямаше да издържа. Чувствам се заситена... Не! Чувствам се пренаситена, като навита от нетърпеливо на чуе песента дете, пружина на детска, музикална играчка.

Удивлявам се на таланта, който автора притежава. Думите, дори изреченията, разглеждани сами по себе си, звучат обикновени и банални, но събрани заедно, преливащи се в произведението сега лежащо на нощното ми шкафче, те започват да придобиват мощна магия. Като заклинание направено преди хиляда години от забравен народ, което се пробужда след толкова време. Може би тази магия обаче няма да е толкова осезаема след второто или третото препрочитан на книгата, а накрая почти ще се изгуби.

Чак сега осъзнавам, че за първи път се сблъсквам с истински представител на жанра хорър. Че най-вероятно никоя следваща книга, която прочета в този жанр, независимо дали тя отново ще е дело на Краля, няма да се почувствам по същия начин. Защото "Гробище за домашни любимци" бе първата.

Сърцето ми биеше лудо, очите ми блещукаха от тъга, а сънят ми бе изчезнал. Бързах да прелистя страницата, за да се гмурна в следващите случки, за да разбера възможно по-скоро какво ще се случи, затова често не дочитах изречения и ми се налагаше да се връщам отново и отново, тъй като не поглъщах нужното количество информация, за да разбера случващото се и да го почувствам. А това забавяше процеса на четене с доста. И все пак успях, достигнах края, прочетох всяка една дума, някои дори два пъти и историята вече завинаги е татуирана в душата ми. Но не съм доволна. Искам да мога да започна отначало, като че никога досега не съм се докосвала до сбърканата й атмосфера. Обаче не мога и това ме натъжава още повече.

Затова ти, читателю, който може би чак сега се замисляш дали пък да не отделиш от времето си и да хвърлиш едно око, така - набързо, на "Гробище за домашни любимци", чувствай се благословен, защото на теб се отдава рядката възможност да изпиташ всичко за първи път. А той винаги ще е най-хубавия.

Благодаря ви, че останахте с мен до края на това ревю!

Приятен ден и бъдете здрави! ♡