Ревю за една от новите ми любими дистопии - "Лабиринтът" от Джеймс Дашнър


Здравейте,книжни дракони! Мисля,че свободно мога да кажа,че обичам дистопии. За тези от вас,които не знаят,дистопията представя света ни в бъдещето,но не в добрият смисъл. Антоним на утопия.

Имам само три поредици дистопии в библиотеката си - "Дивергент","Игрите на глада" и "Лабиринтът",прочела съм две от тях,като се надявам "Дивергент" също да е в списъка на прочетените до края на годината.

Филмовите адаптации на тези трите се подреждат като начело без съмнение слагам "Дивергент",а кой да заеме втори и кой трето място се борят "Лабиринтът" и "Игрите на глада",независимо,че най-вероятно "Игрите на глада" ще победи. Най-вече защото Катнис лови с лък,а аз съм луда по лъковете. При книгите е почти същото,освен че все още не знам къде ще стои "Дивергент",защото не съм я чела,но имам странното предчувстие,че ще е най-отзад на редицата.

А сега нека ви представя поредицата за "Лабиринтът" 



Първата книга ми хареса най-много. Навлязох в историята бързо и направо обичам начина на писане на Дашнър. В началото ми се стори странно че пише от неутрален разказвач. Не срещам често писателите да използват този метод. Много е увлекателен. Честно,може да ви прозвучи чудно,но исках да съм в Езерото с тях. Хареса ми това,че трябваше да се справят сами. Отглеждането на зеленчуците,нямането на технологии и всичката тази природа. Независимо,че не бих коляла животните,в никакъв случай. Любимият ми герой беше Чък. Невинен и още дете,много досадно дете,но дете. Някой за когото да се грижиш. Томас и Нют бяха следващите ми любими герои. Със сигурност успях да си представя актьорите от филма,защото автора не беше много описателен когато ставаше на въпрос за външността им. Но нямах проблем с това,мисля е актьорите са страхотни за ролиите си. Независимо,че Томас непрестанно повтаряше как обича Миньо и че той му е като брат, мисля,че Нют му е по-близък. Мразя това,че накрая З.Л.О намериха начин по който да контролират милият Гали. Той ми бе най-антипатичен,е поне до третата част. Ще разберете защо сами. Никога не съм харесвала Тереза. Мисля,че е предателка и хич не мога да й повярва,че е направила всичко което направи в края на втората част само за да спаси Томас от З.Л.О. Изобщо не й вярвам. Бренда ми дойде като благословия. На моменти умолявах Томас на глас да се събере с нея и да спре да се чувства все едно предава Тереза. Начина по който завърши втората част,самите и последни страници, ме оставиха без дъх. Но пък началото на третата беше леко разочароващо. Краят й от друга страна сбъдна мечтите ми. Ще изпусна само една подсказка, Бренда получи момчето. А сега,де,дали Томас се е вразумил или нещо е станало с Тереза. Еми,ще разберете само ако прочетете. Ще изкоментирам само нещо друго за края на третата част. Защо по З.Л.О не казаха какво е станало с Хорхе. До около 5 страници преди края го споменаваха и после *пуф* него го няма. Доста тъпо според мен. 


Последно преброяване преди да ви обясня за предисторията. Четирима главни героя умряха. Ако се замислите за цели три книги това е сравнително малко. Но пък после ще видим думата ГЛАВНИ и ще се замислим за второстепенните,а колко от тях умряха. Да кажем криво-ляво 100-тина. Хич не е малко нали? Не,не е!

Реших да напиша за "Кодът на болестта" отделно понеже тя се води предистория. Има и друга предистория - "Окончателна директива". Имам само първата,защото тя се разказва за това как Томас,Нют,Тереза и всички други са влезли в Лабиринтът,как е построен той,кои са създателите,защо са избрани точно те,поради каква причина Томас и Тереза са специални и кои точно са група Б. А другата обхваща времето между първите слънчеви изгаряния и появата на вируса. Мисля да си взема и нея скоро. Ако я продавате или знаете някой,който я продава,пишете ми на коментар.

"Кодът на болестта" ми разясни доста неща. В началото много харесвах д-р Пейдж и разбирах защо Бренда каза на Томас,че може да й вярва. Но после като я видя каква гаднярка е и как е изпързаляла Томас,Тереза,Арис и Рейчъл. Охххх,идеше ми да я удуша с голи ръце. А само да видите какъв е бил Гали в началото,мишка. Тих,мирен и умен. Без онези гневни изблици. Цвете. Но ето едно нещо,което не харесах в книгата - описанието му. Нямаше нищо общо с актьора,който редом с Нют и Томас ми беше любимец. Жалко! Минута тишина за външността на Гали в книгата...........................................................Готово! А и още в първата страница ще видите какво е станало с Нют и това,че той има сестра. Ще ви дам малък коз и ще ви кажа,че сестра му е важна клечка в книга трета. 

Това бяха ревютата. Само исках да ви обясня,че ще е много по-добре да прочетете първо трилогията и после да продължите с предисториите. И тези от вас,които са гледали филмите,изобщо не си мислете че това ще ви помогне. Тук всичко е различно.

Общо на поредицата давам 4,5/5. Както и на всяка отделна книга. Благодаря ви за вниманието и приятен ден! 



 














Popular posts