Моето честно мнение за "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Здравейте, книжни дракони!

Оригинално име - "Game of thrones"

Автор - Джордж Р. Р. Мартин

Издателство - "Бард"

Преводач - Валерий Русинов

Оформление на корицата - "Megachrom"

Брой страници - 703

Година на издаване оригинално/в България - 1996/2001

Корица - мека

Цена - 19.99лв

1-ва част от поредицата "Песен за огън и лед"

Дълго време отлагах четенето на "Игра на тронове", заради големия обем и броя на книгите в поредицата, а и заради факт,а че все още не са излезли всички книги. Сега обаче, предвид обстоятелствата в света и това, че прекарвам най-малко шест дни от седмицата вкъщи, сметнах че имам достатъчно свободно време, за да се захвана с нея. Също така и в почти всеки сайт вече може да се намери статия, в която обявяват, че Мартин почти е дописал последната книга, не че му вярвам много де. Ето как стигнахме до тук. Вие - четящи това ревю, а аз - тръпнеща в очакване да разтворя корицата на следващата книга в поредицата. 

Тъй като съм гледала сериала от началото до края и то няколко пъти...подред, бях напълно наясно какво ще се случи (поне в "Игра на тронове", защото разбрах, че по-нататък случките в сериала и тези в книгите се разминават). Обаче да го изгледаш далеч не е същото като да го прочетеш, нали? Е, в този случай определено не е!

Сюжета се развива в добре изпипан фентъзи свят, в който обаче драконите и великаните са легенди, а единствените чудовища са хората. Най-дълго време прекарваме във Вестерос и само една от героините си заварваме в Свободните градове. Имаме няколко главни герои и всеки от тях получава своите "няколко глави слава", като си премятат щафетата през цялата книга. А героите са:

• Лорд Едард Старк - владетел на Зимен хребет, ръководещия дом на Севера. Още в началото на историята, по настояване на дългогодишният му и най-добър приятел - крал Робърт Баратеон, той заминава за Столицата , за да стане Ръка на краля и да го съветва. Лордът напуска семейството си в Зимен хребет с неприятно чувство, но той е човек на честта и дори не би могъл да си помисли да откаже на неговия приятел и крал. Затова взима със себе си двете си дъщери и поема на дълго пътешествие към Червената цитадела - замъка на краля, в чиито край ще намери много повече от очакването. 
• Санса Старк - тя е най-голямата дъщеря на Лорд Едард. На една от визитациите на краля, баща й и той уговорят нейната венчавка с големия син на Робърт - Джофри. Момичето, тръпнещо в очакване на големия ден, в който ще се ожени за обичния си, заминава за Столицата заедно с баща си. Но дали царския живот ще се окаже толкова завладяващ, колко го описват в легендите? И какъв е всъщност Джофри? 
• Аря Старк - тя е по-малката дъщеря на Нед Старк. За разлика от сестра си, Аря не се интересува от "женските неща". Тя обича на язди, да се бие (в последствие дори се обучава във фехтовка), да може да говори свободно, каквото мисли и да се облича, както пожелае. Но свободолюбивият й дух й докарва само неприятности...
• Кейтлин Старк - корените на Кейтлин произлизат от стария род Тъли, но сега, женена за Лорд Старк, тя също вече е Старка. А непоклатимият й кураж и бързите, правилни решения, които успява да взима в сериозни ситуации, я правят един от най-силните женски персонажи в "Игра на тронове"
• Джон Сняг - единственото копеле, което Нед някога е имал, прекарва целия си живот в Зимен хребет. Някои от полубратята му го обичат истински, други го приемат, същото е и при двете му полусестри. Майка си не е познавал никога, а Кейтлин дори не желае да говори с него, тъй като той винаги и е напомнял за предатеслтвото на лорд Старк спрямо нея. Отхвърлен, единствено с любовтта на баща си, когато половината му семейство поемат към Столицата, Джон решава да се присъедини към Нощния страж - защитниците на Седемте кралства.
• Тирион Ланистър - уродливото джудже е единствения наистина главен герой от вековния, богаташки род на Ланистър, който Мартин решава да ни покаже в тази част от поредицата. Тирион бива подиграван и подритван дори от собствения си баща още от малък, заради външния си вид, затова той израства в саркастичен и пресметлив мъж. Сърцето на джуджето обаче продължава да е топло и добро. Мъжът играе важна роля в живота на почти всеки един от героите ни. А всяко следващо препятствие, което съдбата (Мартин) изправя пред Тирион, той винаги успява да заобиколи.
• Денерис Таргариен - младото момиче, заедно със заслепения си брат, е последната от древния род  на дракона. На двамата им се налага да избягат от Вестерос, още когато Дани е едва пеленаче, заживявайки несигурен живот в Свободните градове. Денерис е на четиринадесет, когато брат й я жени насила за хала (владетел) на дотраките. Противно очакванията си обаче, сред тези чужди хора, яхнала коня си, Денерис ще открие любов, приятелство, надежда и накрая - самата себе си.

Преди да започна "Песен за огън и лед" смятах, че стилът на писане на Мартин доста ще се доближава до този на Толкин, след като и двамата пишат епично фентъзи. Но сега вече съм наясно, че не е точно така. Мартин има специален стил, който мисля, че бих успяла да различа навсякъде. Личи си, че дълго време е умувал над вселената на Троновете, тъй като всяко същество, всяко растение и всеки един камък по стените на замъците си имат своята история. Нещо, което може да ви се стори доста объркващо в началото, но по-нататък ще свикнете и дори ще го заобичате. Няма по-лесен начин да се потапяш в света и да се увлечеш в историята, от това бавно, бавно да започнеш да придобиваш чувството, че си израстнал там. А фолклора на Вестерос е разнообразен и се простира нашироко. Всеки дом си има собствени легенди и митове, славно или не чак толкова славно минало, крипти приютяващи телата и историите на великите владетели датиращи векове назад.. Мартин би могъл да ви обясни, и понякога дори го прави, родословното дърво и живота дори на най-обикновенната кръчмарка или на най-младия скуайър. Той познава Вестерос и Свободните градове като дланта си и това ясно личи върху страниците на книгата му. 

Джордж Р. Р. Мартин успява да влезе под кожата на героите си и да извлече и най-съкровените им и дълбоки чувства навън пред нас читателите. Той ги разнищва един по един, докато не ги опознаем до последната костица. Успява да ни накара да погледнем през тяхните очи, дори и само за миг, да почувстваме болката, радоста и гнева им. Но независимо, че може да си мислим, че вече сме се запознали с всичко, определящо ги като такива, каквито са, авторът винаги намира нова ситуация, в която да ги постави или нов човек, с който да ги срещне. А тези събития неизменно успяват да ни разкрия по още нещо за персонажа срещу ни.

Писателят притежава дарбата да описва задълбочено, но да не стане никак досадно. Думите се изливат пред погледа, карайки ви да четете още по-бързо и по-бързо.  "Игра на тронове" би могла да се прочете на един дъх, независимо от големия си брой страници, но аз самата препоръчвам да четете бавно и славно, да се насладите на книгата. Между двете корици се крият обрати, тайни, романтични връзки, омраза, битки и смърт. А това са все неща, които със сигурност ще човъркат мозъка ви, когато не четете. Насладете се на това чувство, не бързайте с четенето.

Приятен ден и благодаря, че останахте с мен до края!

Бъдете здрави и останете вкъщи! 💖