"Брулени хълмове" от Емили Бронте

Здравейте, книжни дракони! Продължавайки с желанието си да чета романтични класики, реших следващата ми спирка да е така известната книга на Емили Бронте - "Брулени хълмове", която мнозина обожават. Първата ми среща с писателката и творбата й обаче не минаха така добре, както се надявах. И дори сравнявайки ги с преживяванията си с останалите, прочетени до тогава от мен книги, мина доста зле...

Оригинално заглавие - Wuthering Heights

Автор - Емили Бронте

Издателство - Народна култура

Преводач - Асен Христофоров

Оформление - Иван Кьосев

Брой страници - 320

Година на издаване в България/чужбина - 1978/1847

Вид корица - твърда

Цена - изданието е старо и цените са същите

Може да закупите от - тук (меки корици) и тук (твърди корици)

За авторката:

Емили Джейн Бронте, родена на 30.07.1818г. Трорнтън, починала на 19.12.1848г. (на 30г.) в Хауърт, е английска писателка, позната най-вече с единствения си роман "Брулени хълмове". Творбите си подписва с псевдонима Елис Бел.

Като малки, през свободното си време, сестрите започват да пишат фантастични разкази, вдъхновени от кутия играчки - войници, която била подарена на брат им. Създават си множество фантастични светове. Пишат истории и стихове, чиито герои са играчките. Останала е само малка част от творчеството на Емили от този период. 

"Брулени хълмове" е единственият и първи роман на Емили Бронте. Романът е писан между октомври 1845г. и юни 1846г. и е публикуван през 1847г. в Лондон, подписан е с псевдонима Елис Бел. Романът е публикуван в един том с романа на Ан Бронте - "Агнес Грей". След смъртта на Емили през 1847г., Шарлот редактира ръкописа на романа и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на "Брулени хълмове" излиза през 1850г. 

Първият български превод на романа е от 1957г., негов автор е Асен Христофоров.

Анотация:

Действието се развива в Англия, графство Йоркшир, през 1847г. Само дивият Хийтклиф идва някъде от покрайнините на бедния Ливърпул. В романа живеят хора от плът и кръв, кипят истинските страсти на безумната любов между Кейти и Хийтклиф, на собственическата стръв и непримиримите конфликти, които тя поражда. Сватосват младите, венчават ги по сметка, отношенията между поколенията се късат, черквата едва смогва да ги позакърпи. В "Брулени хълмове" няма нищо смътно и мъгляво. Единствената мъгла е онази, която денонощно се носи над Йоркширските блата. Но големите стихии на човешкия живот, ония които с векове остават непроменени, клокочат неудържимо с неистовия пулс на живота, от които силом е отнета любовта. 

Моето ревю: 

Виждам кои аспекти от книгата биха могли да направят "Брулени хълмове" любима за читателите. Както при всяка класика и тук, мненията стоят плътно в двата края и рядко се намира някое по средата. Някои казват, че това е произведението променило живота им и наместило се удобно на първото място в класациите им за най-дбра книга, докато други не виждат никакъв смисъл в сюжета, героите и стила на писане, определяйки често книгата като загуба на време. Към кой тип читатели спадам аз ли? Бих искала да кажа, че съм от тези редки души, които стоят в средата, но за жалост ще излъжа. 

Вече съм прочела няколко от творбите, спадащи към класиките - "Тримата мускетари" Том 1, "Джейн Еър", "Гордост и предразсъдъци" и "Разум и чувства" (последните две в един месец с "Брулени хълмове"), и с чисто съзнание бих могла да кажа, че този жанр (ако е правилно да го определя като такъв) не ми е непознат. И все пак не успях да се привържа така към произведението на Емили Бронте, както към това на сестра й или пък тези на Джейн Остин. 

Колкото и неправилно да ми се струва да намирам лоши качества на книга, издържала на читателските настроения от векове, всеки пак ще изразя мнението си. 

Подбудите и решенията на героите повечето пъти ми се струваха едва ли не, такива каквито са, само заради желанието на авторката да има конфликт. Не можех да намеря смисъл в много от действията им, а характера им описван като многопластов, рядко всъщност бе наистина такъв. Главният герой бе гневен към близките си, независимо от всичките добрини, които те бяха извършили спрямо него. Главната героиня от друга страна, изпада в нервни кризи и се тръшка за всяка дума, която не й изнася. Второстепенните персонажи като че бяха там, просто за да допълват фона на историята, без всъщност да вършат нещо съществено.

Начинът, по който бе разказана историята, също не ми допадна. По някаква незнайна за мен причина, икономката сметна за нужно да преразкаже и майчиното мляко на господарите си, на един прост наемател на къщата, защото той най-учтиво я помоли (ако не се подразбира, не смятам това за нормална причина). 

В заключение: Давам на "Брулени хълмове" 3/5 звезди, главно заради добро желание. 

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! ♥️