Книжна равносметка за Януари 2019!

 Здравейте, книжни дракони! Януари не ми беше продуктивен месец. Не писах почти нищо, нито в блога, нито от разказите си. Не мога да кажа, че е защото съм била много заета в училище, понеже, от целият месец, съм ходила точно 9 дни. Причината за нередовното ми ходене не е нежеланието, а е това, че бях болна цяла седмица, когато нямахме грипна ваканция и, че сега, когато съм здрава, имаме. Радост, радост! Почивка! Не писах нищо, но пък четох до пръсване.
Първата ми книга за 2019 започна разочароващо, но прерасна в страхотно изживяване. Много се притеснявах да не започна годината с книга, която не ми харесва или дори книга, която не мога да дочета, но "Жената-чудо" от Лий Бардуго се справи страхотно със задачата.
Второ и трето място заемат "Алена кралица" и "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. Честно, очаквах книгите да ми харесват много повече и все пак не бяха чак толкова зле. Лекото си разочарование от първите две книги от поредицата, отдавам на това, че се бях пренаситила на книги от жанра фентъзи. От незапомнени времена, това е единственият жанр, който чета. Буквално, съм прочела пет романтични книги и едва две от жанровете трилър и мистерия. Направо плачевно!
Затова реших да поправя грешката си и да си отдъхна от фентъзи книгите, като прочетох "Полунощ в книжарница Блестящи идеи" от Матю Дж. Съливан и "Отворени рани" от Джилиан Флин. Книгите се водят криминалета, но и двете имат много повече същина в себе си. "Полунощ в книжарница Блестящи идеи" разкрива тъмни кътчета от душата на всеки един от героите си, а после те оставя да си блъскаш главата в стената, чудейки се до последната страница, кой аджеба, е избил с чук цяло семейство (плюс детето им), но е оставил живо малкото момиченце, което им е било на гости, и защо двадесет годишният най-мил клиент и читател на книжарница "Блестящи идеи" е решил да се самоубие на третият етаж на зданието.
"Отворени рани" от друга страна бърка надълбоко в онова мрачно парче, което наричаш душа и го прави още по-черно. Колкото и депресираща да е книгата тя е написана реалистично. Тук няма да срещнете дъги и еднорози, а гноми и блата. Джилиан Флин успява да ни потопи изцяло в душевното и семейно състояние на героинята ни Камий, като през това време ни води към края на книгата си, където ще се срещнем с убиеца на две момиченца и човек със синдрома "Мюнхаузен по заместване" (няма да е нормално, ако не го потърсите в Гугъл).
После, в опит да се поотърся малко от цялото това напрежение, реших да прочета "(Не)човешки истории" от Георги П. Георгиев. Е, не се получи. В разстояние от около 20 разказа, се разревах няколко пъти, усмихнах се още толкова, а накрая бях толкова емоционално сбъркана, че трябваше да лежа и да гледам в тавана в продължение на 15 минути. Тази книга НЕ Е за хора със слаби сърца! Способността на младият автор да показва истинската същност на хората е ненадмината и ще съм лично обидена, ако скоро не стане най-известният ни писател! Предупреждавам...
Книгата, която се очакваше да е последната ми за този богат месец, беше  "Мъглата" от Стивън Кинг. Е, не беше последната, тъй като я свърших за една вечер... Ъхъм... Че е тънка, тънка е, ама аз съм чудовище! Попринцип много харесвам способността си да чета една книга за толкова кратко време и същевременно да мога да вникна в историята изцяло, но на моменти е дразнещо. Искам да кажа, след час седене пред библиотеката, съгласуване с приятели, семейство, извънземни и Гудрийдс, тъкмо си си избрал какво да четеш и гледай ти, трябва да повториш всичко това наново...след два часа. *въздиша тежко*
Последното ми книжно откритие за този месец не ме впечатли особено. Книгата "Мрак" от Джилиан Флин беше доста хвалена от мой близък, точно преди да я зачета и се оказа, че това не ми се отрази добре. Не намерих нещо толкова впечатляващо в нея. И при все Флин пак успя да ме пусне по течението на книжният застой... *цъка с език*
След като оставаха само три дни от Януари, от които и трите бях на училище, след като прочетох "Мрак" си помислих, че няма смисъл да започвам книга, че може да се отдам на малко почивка, наслаждавайки й се. Но не. Моята книжна душа не се спира пред нищо и независимо, дали ще има време да я чета, тя винаги трябва да е започнала книга. Та, написах всичко това, само за да ви уведомя, че започнах "Град от стъкло" от Касандра Клеър, но не успях да я завърша този месец. Еми, това е общо взето...
*
*
В началото на годината си казах "Добре, Мелани, 2019 ще е различна! Не ти позволявам да купуваш повече от една книга на месец! Това е, една! А, ако успееш да избегнеш и нея, още по-добре. Не ти позволявам, под никакви обстоятелства да напълниш една библиотека с нови книги, както направи през 2018-та! Разбрали?".
Е, изглежда не бях разбрала. Само през този месец, се сдобих с четири книги, две купени и две подарени. Страхотно равенство, нали? Двете, които купих са "Стъкленият меч" и "Кралска клетка" от Виктория Айвярд. "Все пак не са пет или шест, само с една повече от това, което се бях зарекла, не е голяма работа, просто през Февруари няма да си купувам изобщо, лесно." самозалъгвах се аз. Та, даааа... Така протича живота ми като цяло. Вие припознавате ли се? А за двете книги, които ми подариха трябва да благодаря на Ася от Аsya's Аdventures ORL. Тъй като блогът й имаше рожден ден тя направи гивауей, при която подаряваше книги от поредицата на Дерек Ланди - "Скълдъгъри Плезънт". Аз и още няколко момичета и момчета спечелихме. На мен се падна честта да притежавам първата част от поредицата, озаглавена като нея, и "Апокалипсата ме хвана", което до колкото разбрах е новела. Мерси, Ася!
Мерси и на вас, че дочетохте всичко до тук. Приятен ден!

The Bookish Fangirl излиза