Новият ми любим български писател е Георги П. Георгиев! А книгата му "(Не)човешки истории" е Wow!

 Здравейте, книжни дракони! Да си призная рядко чета книги от български автори. Не знам какво ми има на мен и нашата литература. Просто имам чувството, че никога не попадам на постове, известия за издаване или каквото и да е от наши автори, затова и никога не разбирам за тяхните книги. Все едно Фейсбук е решил да ме изолира от всякакви новини, освен за тези от чужбина. А не ме разбирайте погрешно, харесала съм много страници/групи на автори и издателства. Опитвам се да съм информирана, но...

Все пак наскоро попаднах на Георги Георгиев - роден на 22 януари 1992г. в гр.Казанлък. Винаги съм си мислела, че с годините идва мъдростта, следователно с годините при писателите идват и по-дълбоките истории, онези докосващи душите. Само че Георги разби тази ми фантазия на милиони парчета, а после я подреди наобратно. Нямаше как да не остана трогната, вдъхновенна, ощастливена, разстроена, нервирана или учудена от всяка една от историите включени в творбата му. Между 94-те страниците на "(Не)човешки истории" ще се промените, аз лично, мисля, че се промених още на първата.
ПС: Моя милост се сдоби дори с автограф, независимо, че я получих по Еконт. Автор, който държи на читателите си и се занимава сам с рекламирането на книгата си и показването на нас, запалените по книгите души, че там има светлина в края на тунела.

Оригинално заглавие - "(Не)човешки истории"

Автор - Георги П. Георгиев

Издателство - Либра Скорп

Година на издаване - 2018

Резюме:

"(Не)човешки истории" е художествено отражение на теми и действителни случки, минали през сърцето на автора. Сборникът е пътека, която води до тъмни и забравени места, чието излизане на светло е необходимо, за да алармира в душата на читателя, да напомни на заспалата съвест за отговорността на всеки човек към света, в който живеем. 

Корица 3/5:

Честно казано, корицата ми изглежда като снимка извадена от Пинтерес. Нищо свързано директно с писателя или книгата му. И все пак има нещо особено в сянката и чернотата й, придава чувство на потайност. Кара те да се замислиш какви сбъркано-хубави разкази се съдържат вътре. Набразденият образ ни показва, че човекът е отразен в локва, а облаците отгоре - че скоро е валяло. Още едно нещо, което ни кара да се чувстваме тъжно, а колко тайни се крият в една буря? Най-вероятно толкова, колкото в тази книга...

Разкази 5/5:

В тези точно 28 разказа, Георги успява да ни преведе през всичките стадий на тъгата, радостта, облекчението, гнева и разбирането. Така хубаво са написани! Харесва ми това, че са толкова земни. Навлизат в всекидневният живот (а понякога и в отвъдния) и го представят през гледни точки, за които не искаме да се замисляме. След като ги прочетох реших, че има аспекти от живота си, които трябва да променя или изобщо да не позволявам да се показват през порастването ми. Неща, които си казваме, че знаем, че разбираме, а после се оказва, че не ги правим както трябва. Не понеже е по-лесно или по-забавно, просто защото такава ни е природата.
Каква е радостта от получаването на заплата, ако пропуснем целият си живот и отблъснем хората, които държат на нас, заради нея? Дали любовта е истинска, след като при първата бабунка, на която се препънем, побягваме обратно? Защо не отделим време, за да отидем да видим как са родителите ни, след като те са отделили всичко за нас? Нужно ли е да нараняваме животни, нужно ли е да ги убиваме, просто, защото са по-малки и не комуникират по нашия начин? Какво има след смъртта, наказват ли ни за всички малки лошотии, които сме направили? На всичките тези въпроси ще намерите отговор в книгата.
Лично на мен любимата ми история е онази за змията. Като прочетете и разберете коя е, ще видите, защо я харесвам толкова.

Възхищавам се и се вдъхновявам от таланта на младият ми сънародник! Доволна съм, че прочетох творбите му и силно се надявам скоро да излязат още. Оценката ми общо за тях е категорично 5/5! Задължително четиво!