"Как стана така?" тип ревю за "Жестока любов" от Колийн Хувър

Здравейте, книжни дракони!
Завърщам се в блога с ново ревю за книга, която наистина не очаквах да харесам, ама изобщо. Тъй като в клуба ни от букстаграм момичета, за който ще ви обясня някой друг път, решихме да четем по една определена книга на месец и после да я обсъждаме и тя се падна за месец Април, а в момента не ми се четеше нищо определено, реших да се захвана с "Жестока любов" от Колийн Хувър. Нека се хвърлим в ревюто... 

Оригинално заглавие - Ugly love
Автор - Колийн Хувър
Брой страници - 288
Издателство и дата на издаване - Ибис и 2017
Оценка - 4,5/5 звезди

Анотация - нещата в скобите са мои допълнения: 
Когато 23-годишната студентка (по медицина) Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско (за магистратура), още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й (в чиито апартамент тя отсяда да живее). Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си (и то каквааа).
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1.Никога не питай за миналото.
2.Не очаквай бъдеще.

И двамата си мисля, че могат да се справят, но тогава миналото и бъдещето се преплитат... 

Ревю:
Имам ужасният проблем да не харесвам нищо, което всички хвалят. Усещам се, че когато всички книжни медии гръмнат по някоя определена книга/поредица/автор и започнат да описват колко е хубава, как била задължителна, аз я отписвам. Да, отписвам я, защото тръгвам с една непрескачаема летва, която трудно намирам начин да надхвърля, почти невероятно е. Затова, когато посегнах към творбата на Хувър бях супер скептично настроена, понеже беше прекалено харесвана, всички оставаха очаровани след четене на нейн роман. Но този път скептицизма ми се върна като бумеранг. Отдавна не бях хълцала така, нито пък бях пускала онези досадни грозни крокодилски сълзи, които биха ви подсетили на израза "Ела с мен в пещерата, да изплашиме ламята", а да не говорим за онази моя психопатска усмивка, когато сметна нещо за много сладко, но се опитвам да не издам цвилещи звуци, с които да подплаша всички около себе си. Та да... "Жестока любов" е жестока!

*

Вече се запознахте с имената на главните ни герои, но сега аз ще ви запозная с характерите им или поне дотолкова, че да искате да разберете повече, което би могло да стане единствено, ако прочетете книгатааа. Да, прочетете я. 
Тейт Колинс е момиче, което не е могло да си намери свестен приятел през целия си живот, понеже стандартите на Корбин (брат й), който е само с две години по-голям от нея, са ужасно високи. Той не харесва никое от гаджетата й, което е и причината да сплашва момчетата от гимназията им до толкова, че дори след завършването му, те пак да не искат да имат нищо общо с нея. А сега си представете как Тейт тръгва с най-добрият приятел на брат си, който не е бил във връзка с някого от толкова дълго време, че Корбин всъщност смята, че той е гей. Момичето тръгва с идеята за неангражиращ секс и както се казва по-горе, това не е любов от пръв поглед, това е любов събрана от всичките мънички моменти, които те си открадват, за да бъдат заедно. Но Тейт се влюбва, до толкова, че всеки път, когато той я погледне, тя става течност, а всеки път, когато я отблъсне, тя се разпада парче по парче. А накрая, след като вече от нея не е останало нищо, тя се отказва. Предпочита да живее живот изпълнен с неговата липсва, отколкото живот изпълнен с желанието за нещо, което не може да има. 
Майлс е тъжен, тъжен е от 6 години. Толкова тъжен, че никога повече не иска да изпитва радост. Защото досега живота го е возил на скоростно влакче, влакче, което в един момент се е качило изключително нагоре, само за да може да го захвърли долу, в мрака. Но когато среща Тейт той не може да устои на "химията" между тях, не може да се спре, трябва да е с нея. И все пак не е готов да разкаже за случилото му се , когато е бил едва на 18, затова създава две прости правила:

1. Не ме питай за миналото
2. Не очаквай бъдеще.

Но той самият започва да се подвежда. Понякога му се иска единствено да се отпусне, да може да я целуне без да се притеснява дали проблясъкът в очите му ще накара Тейт да мисли, че той изпитва повече, отколкото е готов да покаже. А дали наистина е така? Дали Тейт наистина е първото момиче, което бе успяло да строши ледената стена, вдигнала се около сърцето му ,преди 6 години?

*

Да поговорим малко за начина, по който е подреден романа и за това как пише авторката му. След всяка глава, в която се сблъскваме с опитите на Майлс и Тейт да не се обичат, следва глава, в която малко по-малко разплитаме трагичната историята довела до сегашното състояние на главният ни герой. Като частите от първия вид са предадени от гледната точка на Тейт, а вторите - от гледната точка на Майлс, което ни позволява да навлезнем в главите и на двата, да разберем как чувстват и виждат те света.  Сегашното време, в което Колийн Хувър ни описва света на "Жестока любов" по принцип е голяма спънка за мен. Не бих могла да кажа, че този път успях просто да не му обръщам внимание, както например се случи с поредицата "Игрите на глада", и предполагам, че е така най-вече заради негативизма, с който започнах да чета. Но в последствие се оттърсих и не ми се набиваше на очи толкова, което значително подобри начина, по който възприемах книгата и крайната ми оценка за нея. И може би точно това сегашно време ме накара да сваля половин звезда от пълният брой на оценката ми.



А сега, тъй като мисля да привършвам ревюто, ще ви кажа с няколко думи, точните (или почти точните) чувства, които изпитах докато четях и след като прочетох "Жестока любов". В правилният си ред на изпитване те са - скептицизъм, харесване, радост, тъга, умиление, още радост и тъга, шок, травмираност, ярост, надежда, щасливи сълзи и половин часово взиране в тавана, с цел осмисляне на всичко случило се досега. Готово, това е пълният опис на всяка една емоция минала през главата ми, докато четях. Бих се радвала, ако ми споделите какво сте изпитали вие, докато и ако сте я чели. 

*

Ще трябва да ви изоставям. Надявам се ревюто да ви е харесало и да съм успяла да покажа плюсовете и минусите (според моята преценка) на "Жестока любов" от Колийн Хувър. Приятен ден!

Коментари

Popular posts