Смях, тревоги и размишления с "Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн

Здравейте, книжни дракони!
Вчера прочетох това обемисто съкровище, към което бях скептично настроена (и аз не знам защо), но се оказа една от най-заинтригуващите книги, които съм чела скоро. А сега нека навлезем в дебрите на ревюирането...

Оригинално заглавие: Ready Player One

Автор: Ърнест Клайн

Брой страници: 469

Издателство и година на издаване: Intense; 2018

Анотация: 
Свят на ръба.
Преследване на върховната награда.
Готови ли сте?
През 2045г. реалността е неприветливо място (меко казано). Уейд Уотс се чувства жив единствено, когато е включен в ОАЗИС, безкраен виртуален свят, където по-голямата част от човечеството (бих казала всички) прекарва дните си.
След смъртта си, ексцентричният създател на ОАЗИС оставя след себе си поредица дяволити пъзели (ъхъм), вдъхновени от обсебеността му от попкултурата на отминалите десетилетия (а по-точно 80-те на 20 век). Първият, който ги разреши, ще наследи огромното му богатство - и контрола над ОАЗИС.
Тогава Уейд разплита първата загадка. И внезапно се оказва заобиколен от противници, готови да убиват, за да стигнат до наградата. Надпреварата започва - и единственият начин за оцеляване е победата.

Ревю:
Искам да ви уведомя, че има филм направен по книгата. От филма е взета и корицата на второто издание (това, което притежавам аз). Филма има както разлики, така и доста прилики с рожбата на Ърнест Клайн. Препоръчвам ви първо да хвърлите едно око на хартиеният вариант на историята и чак после да гледате адаптацията.
За първи път нямам какво да кажа за корицата, честно, не ме кара да чувствам нищо. Нито я харесвам, нито не я, просто ми е безразлична. Жалко, защото можеше да я направят много по-впечатляваща.
Колкото и да съм се опитвала, никога преди не съм успявала да намеря достатъчно интересни пасажи в някоя книга, че да използвам лепещи се стрелички, но "Играч първи" е изключение. В момента е като цветна градина с мъничките пърчащи крайчици на бележките, които съм лепила. Най-първото нещо, което отбелязах бе следното:

 

"От вътрешната страна на шкафчето ми имаше закачено малко огледало, в което зърнах виртуалният си образ.Бях направил лицето и тялото на аватара си до голяма степен като истинските си. Той обаче имаше по-малък нос и беше по-висок. И по-слаб. И по-мускулест. И нямаше акне. Но освен тези дребни подробности бяхме почти индетични."

Кажете ми, не се ли подсмихнахте под мустак? Аз определено се. Реших да включа и други такива откъси в ревюто си.
Причината, поради която тази тухличка ми хареса толкова, е че авторът обясняваше колко зле е Земята, как населението живее в така наречените "купчини" - големи купчини от наредени една върху друга каравани, като във всяка каравана живят най-малко 10-тима човека, как нямало нищо за ядене и как хората прекарват целият си живот във виртуална реалност, заети да се бият с митични същества, да намират предмети и да повишават нивото на аватарите си. Същевременно ни описваше колко е хубав ОАЗИС. Казваше ни, че там няма болести, че ако спечелиш турнир получаваш еди-колко си златни монетки, които можеш да ползваш и в играта и в реалният живот, че там можеш да бъдеш когото си искаш. Не е нужно да си дебел, нисък, тромав, пъпчасал тийнейджър, можеш да станеш висок, мускулест, викинг ходещ само по препаска, докато след него припадат виртуални мацки. И независимо от всичката пропаганда целяща да ни каже, че релаността е боклук и ще е по-добре за всички да си стоим в ОАЗИС, накрая на книгата читателят все пак остава с мисълта, че не игрите са мястото, където спим, където се храним или изпълняваме всичките си други човешки нужди, а истинският замърсен свят. Предполагам, че не сте успяли да ме разберете напълно, но съм сигурна, че ще почувствате същото, ако или след като прочетете "Играч първи, приготви се".

"Човек разбира, че окончателно е съсипал живота си, когато всичко се прецака и еднственият, с когото може да си поговори, е софтуерът управляващ системата му."

Влюбването на Парзивал (аватарът на главният ни герой - Уейд) в Арт3мида беше другата част от книгата върху, която изпитвам нуждата да акцентирам. Според някои хора предполагам, че влюбването на човек към аватарът на друг е извратено, понеже както самият ни герой се изразява той може да е "50-годишен чичко с шкембе на име Чък, който живее в мазето на майка си". Но тук историята им бе представена по начина, по който смятам, че всички трябва да намираме партньорите си. Парзивал се влюби не във външността й, а в характера й, в начина, по който се изразява, шегите, които казва, в самата нея, не в това, което представлява тялото или лицето й. Ето нещо, над което всички имаме нужда да поработим.
Последно ще ви напиша един пасаж пропит със сарказма и иронията, която Ърнест Клайн употребява през цялата книга.

"С показалец избрах меча. Отвори се малък прозорец, в който се изписаха свойствата на предмета. Отговорът се виждаше още на първия ред. Този вълшебен меч можеше да се използва от аватар над десето ниво. Господин **** беше едва седмо ниво. Обясних му набързо проблемът.
-Моля? Не е честно! Онзи, дето ми го продаде, не каза нищо!
-Господине, препоръчително е да проверите дали аватарът ви може да използва даден предмет, преди да го закупите.
-По дяволите! - изкрещя той. - И какво да правя сега с него?
-Можете да си го натикате в задника и да си представите, че сте сладолед на клечка."

Дойде време да ви кажа довиждане! Това беше краят на ревюто ми, надявам се, че не съм успяла да ви разкрия нищо, което да ви спойлне за същината на "Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн. А сега ви оставям  едно последно цитатче, като за сбогом :)

"Създадох ОАЗИС, защото не се чувствах удобно в истинският свят. Не знаех да общувам с хората в него. Страхувах се до смърт. Докато не усетих, че тя наближаваше. Тогава осъзнах, че колкото и страшна да е действителността, това е единственото място, на което може да се постигне истинско щастие. Действителността е реална."