№1 в тазгодишната класация за най-добра книга е *барабани* "Носферату" от Джо Хил!

Здравейте, книжни дракони!

За първи път, откакто се заех със задачата да пиша блог, ми се налага да преживея мъката от писането на ревю за любимата си книга... Да, трудно успявам да намеря творби, които да мога откровено и без замисляне да оценя с 5/5 звезди. Както е и нормално, всяка си има своите забележки - ту стил на писане, ту сюжет. Имам чувството, че от години, или от началото на 2019 със сигурност, не съм попадала на книга, заслужаваща до такава степен 5-те звезди.

Посегнах към "Носферату" с огромното желание да ми хареса, просто не исках да чета лоша книга точно по празниците, но не големи очаквания, едва ли не знаех, че ще е нещо средно. От онези книги, на които казваш "Да, беше добра. Хареса ми.", но без много ентусиазъм, защото всъщност е била само това, добра. Обаче... Обаче с ръка на сърцето мога да ви заявя, че "Тя надживя очакванията ми!"

Чела съм няколко книги на Стивън Кинг и ми допаднаха, добри бяха... Затова и първата ми мисъл, когато разбрах за излизането на "NOS4A2" на българския пазар, бе "Не съм сигурна...". Мислех си, че тази книга ще ни представи беглия опит на сина на Краля, да достигне баща си. Ще е добра, но само толкова. Но за пореден път показах колко много не ставам за гадателка.

Запленяващата историята, която ще откриете, след като веднъж се разтворили страниците на "Носферату" от Джо Хил, ще ви въвлече в не дотам приятния живот на Виктория Маккуин, или както всички й казват - Вик. Крехкото момиче, с което се запознаваме в самото началото, има дарба. Намира изгубени неща. От мънички предмети, до хора и места. За тази цел и трябват само нейното "прекалено голямо" колело - марка "Ралей", ясна представа какво търси и Покрития път. Като малка Вик обожава да минава по Покрития път - мост, съборен още преди години, но не и за нея, яхнала колелото си, а после да се връща и да удивлява своите, непрестанно каращи се, родителите с предметите, които те са изгубили, а тя чудодейно е открила. Но всяка дарба си има недостатък, а нейната се проявява с ужасяващо главоболие, съсредоточено основно зад лявото й око, и треска... Да, хич не звучи добре, нали? Е, то и не е!
През следващите глави сме свидетели на израстването на Вик, превръщането й в зряла жена, процес, съпроводен от няколко доста неприятни случки, повечето от които свързани с Чарли Манкс. Старец и младеж. Баща и похитител. Добър, но не точно. Толкова много противоположности в един човек... или не точно. Чарли Манкс е чистото зло и той не престава да мисли за Вик още от онази тяхна първа среща. Но сега, когато тя вече е пораснала, той не може да я вземе със себе си в Коледната земя. Място, където всеки ден е Коледа, а нещастието е забранено със закон! Защото това специално място, изпълнено с шоколад и забавления, е само за деца. За онези малки и невинни дечица, чиито живот бива разрушаван от майките и бащите им. Но Вик вече не е малко момиченце, затова пък сина й е един приемлив избор. Както при много други деца преди него, Брус Уейн е "застрашен" от родителите си, той е (или ще бъде съвсем скоро) в опасност за живота си, такава каквато само господин Манкс може да прозре. И като единствен, той се чувства задължен да вземе всяко едно "застрашено" дете в Рол Ройса си "Призрак" от 1938г. и да го отведе в Коледната земя. А по пътя, по пътя той се превръща от грохнал старец в младеж, а децата - е, те вече не могат да се нарекат напълно живи...

Джо Хил и неговият начин на писане! Май че, главно поради тази причина, "Носферату" категорично закова 5-та. Способността на автора да подбира внимателно думите, но и да ги използва небрежно, все едно несъзнателно; описания, които са ненатрапчиви, нито сбити, нито разтегнати, само достатъчни; всичките онези "неволно" подхвърлените детайли, които изясняват малко по малко парченцата от картината; героите с тяхните напълно човешки подбуди, помисли, действия и реакции; развитието във времето, на тези герои, промяната им; начинът, по който е представена историята; онези моменти, в които косата ти настръхва, онези, в които ти се плаче и онези, в които всичко просто върви както трябва и ти стоиш там, четейки и се опитваш да не се ухилиш до уши, защото тези около теб ще те помислият за откачалка; всичко това и още много! Най-вече способността на Джо Хил да ти представи така прикрито, завоалирано жизнено важна информация, че ти да си кажеш "Сетих се! Познах го!" без да забележиш, че то е там, написано, маха ти вече от няколко страници и чака да го забележиш... но прикрито 😄

Радвам се, че дори и в края на годината, най-сетне открих онази книга, която да положа на меката, пухена възглавница на подготвения престол, да й сложа короната и да кажа "Номер 1 в тазгодишната класация!" Приятно е онова чувство на удовлетвореност, когато осъзнаеш, че най-сетне си прочел нещо, което наистина ти харесва и на което си готов да дадеш пълната оценка! Но тук идва и неприятната част... в следващите три дни, че и повече, ще си блъскам главата, какво по Коледната земя, да подхвана, че да ми хареса и да не го сравнявам непрестанно с "Носферату"! Та... Някакви идеи?