"Тъмните му материи" от Филип Пулман - Любимата ми поредица?

Здравейте, книжни дракони!
Прочетох "Тъмните му материи" от Филип Пулман доста отдавна и все още не мога да се оттърся от хватката й. Представете си, дотолкова харесвам тази поредица, че когато най-сетне поръчах първите си свещи на книжна тематика, тя беше моменталния ми избор. А сега, нека се потопим в ревюто.

Оригинално заглавие - "His Darkest Materials" 

Автор - Филип Пулман

Издателство - Бард

Брой страници - 829

Резюме:

Те са само деца - едно момиче и едно момче с мисия от съдбата.

В епичната си вълшебна трилогия "Тъмните му материи" Филип Пулман отключва вратата към свят, паралелен на нашия, и все пак населен с различни създания, като смесва    наука, теология и магия с крайно фантастичен и вълнуващ резултат. В този свят демони и крилати същества живеят наред с хората , а загадъчния Прах има силата да обединява вселените....ако преди това не ги унищожи. Присъедините се към Лира, Панталеймон, Уил и останалите герои, които се впускат в най-смайващото и съкрушително приключение на живота си. А в същото време в Небесното царство бушува война - жестока война, която с шокиращият си край ще разкрие тайната на Праха!

Ревю: 
Това е първото ми произведение на Пулман, което съм чела, а засега и единственото.
"Тъмните му материи" се разделя на три различни книги, но по книжарниците може да се намери само в пълен формат - трите книги под едни корици. Независимо, че корицата е недруго, а обложката на филма, тя искрено ми харесва. А аз (по принцип) съм човек, който не понася такъв вид корици, смятам, че са подигравка с книгата. От оформлението ми допадна също така и как първият ред на всяка глава започва с малка черно-бяла рисунка, описваща важен аспект от случващото се в нея. Хартията от друга страна ме дразни ужасно много, понеже е изключително тънка, не веднъж дори ми се случваше да не мога да чета, поради прозрачността й. Все едно четях две страници едновременно!

Приятният стил на писане на Филип Пулман се усеща още с първите редове:

"Лира й демонът й се прокраднаха през притъмняващата Зала, като се стараеха да се движат така, че да не ги виждат от кухнята. Трите огромни маси по цялото протеже на Залата вече бяха наредени. Среброто и стъклото ловяха последните отблясъци светлина, а дългите пейки бяха издърпани в очакване на гостите. Високо в полумрака на стените висяха портретите на предишните Ректори."

където той ни впуска в приключението на Лира и най-добрият й приятел без да добавя онези излишни редове "запознанство" с героите. Описва ни обстановката, така че да можем да се потопим изцяло в света на Оксфорд, където протича действието. Все пак ни дава и няколко въпроса, чиито отговори да търсим нататък.
Предполагам, че се чудите какво е демон? Не е нищо свързано с религията - пратеник на Сатаната, а е приятел. Всеки човек си има свои собствен демон още от раждането си, те са във формата на различни животни. Този на Лира например е хермелин. Срещнат се най-разнообразни. Орли, леопарди, маймуни... Човека и демона са свързани по изключителен начин - могат да комуникират помежду си, усещат болката си и най-важното, никога не се разделят. Някои "учени" обаче ще се опитат да ги разделят и така ще дадат началото на значимо пътешествие.

Авторът пише увлекателно и лесно, не се изисква напрягане, за да се потопиш в историята му. Действията текат едно след друго, а ти прелистваш страниците, и докато се усетиш вече си стигнал края, а очите ти са изпълнени със сълзи.

Героите са представени приятно и са напълно човечни. Правят глупости, грешат, но и са добри, помагат, оживяват все повече с всяка следваща дума, която прочетеш.

Влюбена съм в "Тъмните му материи"! Тя бързо се подреди в листа ми с любими и е там вече трета-четвърта година, без съмнение ще остане в него още няколко години. Оценката ми е 5/5 звезди.

Благодаря, че останахте с мен до края! Приятен ден!