"Отпусни му края" от Александра Потър

 

Здравейте, книжни дракони! 🍷

С дългоочакваното завръщане на топлото и изпълнено с надежда за романтични и приятелски забавления лято, на мен пък ми се завърна желанието да продължа да смалявам списъка си от не Прочетени Космополитанки. А понеже в последно време живота ми се струва доста стресиращ и динамичен по не особено приятен начин, какъв по-добър избор от книга на име "Отпусни му края"? Още повече точки прибавяме и че е писана от една от любимите ми писателки на такъв тип романи, а по-точно Александра Потър (други нейни книги, които съм чела са "Ако върнеш времето назад" - моето ревю тук). Така че ето и перфектната комбинация за една разпускаща и много приятна чиклит творба!

Оригинално заглавие - "Going La La" 

        Автор - Александра Потър 

        Издателство - Самона Блясък

        Преводач - Гергана Драйчева

        Оформление на корицата - Иван Доганов

        Брой страници - 223

        Година на издаване в България/чужбина - 2011/2001

        Вид корица - мека

        Цена - продава се само със списания

За автора:
Александра Потър е родена на 8 май 1970 г. в Брадфорд, Западен Йоркшир, Англия. Баща ѝ Рей е инженер, а майка ѝ Анита е училищен секретар. Има по-голяма сестра – Кели. Обича да чете и опитва да пише още от училище.
Завършва Университета на Ливърпул с почетна степен по английска литература и филмово изкуство. През 1993 г. се премества в Лондон, за да работи като главен редактор на списание пъзел (за кръстословици и игри). В свободното си време пише статии, които публикува в известни издания, като „ELLE“, „Company“, „She“, „Cosmopolitan“, и др. След 5 години заминава за Сидни, Австралия, където шест месеца работи за австралийските списания „Vogue“ и „Cleo“.
В продължение на години мечтата ѝ е да пише романи, и през 1999 г. използва обедите и уикендите, за да пише. Изпраща първите три глави на различни издатели и получава положителни отговори. Напуска работата си и за шест месеца довършва романа.
Първият ѝ роман в стил чиклит „What's New, Pussycat?“ е публикуван през 2000 г. Той веднага попада в списъците на бестселърите и тя се посвещава на писателската си кариера.
Произведенията на писателката често са в списъците на бестселърите. Те са издадени в над 20 страни по света.
Александра Потър живее в Лос Анджелис и Нотинг Хил, Лондон.

Анотация:

Животът на Франки се разпада. За седмици тя загубва всичко - страхотна работа, прекрасен апартамент, гаджето си Хю, с когото си е мечтала да остарее... Съкрушена, тя взема решение. Ако Хю иска пространство, ще го получи: цели 6 хиляди мили.

Тя заминава за Ел Ей при своята стара приятелка Рита, за да забрави Хю и да подреди живота си. И определено не желае да се поддава на чара на привлекателния фотограф Райли - най-арогантният и егоистичен мъж, когото е срещала. Също и най-сексапилният. Какво би се случило, ако трябва да избираш между почти непознат мъж и любовта на живота си...

Моето ревю:

Понякога, честно да ви кажа, съм готова да приравня чиклитите заедно с книгите за самопомощ (вземете "Тънкото Изкуство Да Не Ти Пука" - моето ревю тук, за пример). Наистина, да видиш как живота на измислените герои, които все пак са написани от истински хора с истински опит, доста се приближава до някои аспекти на твоят собствен е отчасти утешително. Казваш си "Мале, ето че не само на мен се случват такива неща!" или пък възкликваш посредата на четенето нещо от сорта на "Хей, на мен ми го каза напълно същото, когато..." и бавно осъзнаваш, че хората са си хора и винаги ще си останат такива. Независимо дали бедни или богати, млади или стари, от Запада или от Изтока, хората са си все същите и често имат един и същи начин на мислене. А осъзнаването на такова нещо си е меко казано като терапията, която очакваш и от книгите за усъвършенстване на живота. Обмисляш всичко и накрая осъзнаваш, че ако героинята ти е попаднала в същата ситуация като теб (а в "Отпусни му края" Франки определено изживяваше моето всекидневие) може би няма лошо и да вземеш някой и друг пример от нея. Все пак, жените се подкрепят 🤷🏼‍♀️

Стилът на писане на Потър също много помага за отпускането ми като читател в присъствието на нейните текстове. Способността ѝ да наслагва думите увлекателно една след друга, карайки сюжетът да тече гладно и безпроблемно е удивителна. Не съм срещала често писатели, които да изобразяват чрез прости изречения така живи героите си и да ги правят толкова привлекателни и близки до читателите. Тя успява да ме накара да не искам да пускам романа ѝ, докато не го прочета, а после ме оставя с едно чувство за празнота, не знаеща с какво да продължа после, защото нищо не ми се струва достатъчно добро.

"Отпусни му края" определено дойде при мен в един добър момент и ми помогна малко да успокоя емоциите, развихрили се в собственото ми ежедневие. Бих желала да прочета книгата скоро пак, понеже и историята, и персонажите, и обстановката... Всичко е така отпускащо!

Давам ѝ 5/5 звезди ✨ 

 

Благодаря ви, че останахте с мен до края на това ревю! 

Приятен ден и късмет в живота! 🖤