"Шадоу Стрийт 77" от Дийн Кунц 👻
Чак ме е срам да си призная колко време ту слагах на пауза, ту започвах наново да чета "Шадоу Стрийт 77" от Дийн Кунц. Но мога да кажа, че определено прекарах целият си август месец в нейната мрачна и въздействаща компания. Бих могла обаче да предположа, за да не ви оставям в заблуда, че бях доведена до това състояние на протакане не заради "впечатляващия" й обем от 380 страници, а понеже в личен план имах някои събития, които не ми позволяваха да се съсредоточа върху историята... Но пък тази история!! Ауу
За автора:
Дийн Рей Кунц е роден на 9 юли 1945 г. в Евърет, щат Пенсилвания. Като малък редовно е малтретиран от алкохолизирания си баща, което, заедно със смелостта на майка му да стои до съпруга си, е повлияло на неговото творчество. Започва да пише още през студентските си години в Университета Шипенсбург и печели награда в конкурс за литература на списание „Атлантик Монтли“.
За да издържа семейството си Дийн Кунц работи в държавна програма за помощ, защита и обучение, на деца в неравностойно положение. Още тогава започва да пише през нощите и почивните си дни, като първият му роман излиза през 1968 г. Той напуска програмата, тъй като вижда, че тя не е така „благородна и прекрасна“, а упражнява само насилствен контрол върху децата и голяма част от парите за тях „изчезват някъде“. Това оформя и бъдещите му политически виждания на недоверие към правителството и защитата на гражданските свободи. Дийн Кунц е републиканец и редовно подкрепя техните предизборни кампании.
Кунц започва работи като учител по английски в крайградски квартал на училище извън Харисбърг, като едновременно продължава да пише, общо около 10 произведения научна фантастика. След година и половина авторът получава предложение от жена си в продължение на пет години да се занимава с писателска дейност, и ако не пожъне успех, да остави литературата, а през това време тя да издържа семейството.
През 1970 г. той започва да пише трилъри и романи на ужасите като издава дори по осем произведения на година. По препоръка на издателите си започва да използва псевдоними, тъй като, според тях, читателите не харесват автори, които постоянно сменят жанра си. През своята писателска кариера Дийн е използвал псевдонимите: Аарон Уолф, Антъни Норт, Брайън Кофи, Дейвид Акстън, Деан Дуайър, Джон Хил, Лей Никълс, Оуън Уест, Ричард Пейдж. По-късно Кунц купува правата за тези романи, за да носят неговото име, но само три са преиздадени след преработка от писателя.
Анотация:
Добре дошли на Шадоу Стрийт 77.
Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял.
Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити.
През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик – петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на „Пендълтън" и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно.
Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт.
Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември.
А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години...
Моето ревю:
Тази творба е първият ми някога сблъсък с въображението на известния Дийн Кунц. Очаквах много, това ще ви го съобщя още сега. Очаквах изключително много, тъй като, както повечето от вас знаят, той е писател, поставян на същия пиедестал като Кинг, и писател, чиито книги не веднъж са достигали бестселър класациите. Най-интересното и всъщност доста неочаквано е обаче, че очакванията ми бяха оправдани! Дори се оказаха разочароващо ниски по начало, имайки в предвид колко много е готово да предложи това произведение.
Дочетох "Шадоу Стрийт 77" тази сутрин. По принцип чета само вечер преди лягане, но понеже днес ми е ден без Wi-Fi, в който да позволя на очите и мозъка ми да починат, още със ставането я грабнах под мишница и започнах да я мъкна с мен през сутрешната ми рутина. Дочетох я, докато чаках кафето ми да изкапе най-накрая поне над половината на чашата ми, която повече прилича на купа май. Оказа се накрая, че така съм се отплеснала, че кафето не само стигна средата, ами че и почти преля. Спрях машината, захапах палец и ето че отново се спуснах надолу по заешката дупка в антиутопичния свят създаден от Кунц. Смесени емоции изпълниха сърцето и ума ми с прехвърлянето на последната страница. Шок от обрата, който не бях предвидила *пу*, радост за оцеляването на поне някои от любимите ми персонажи, мъка, че всичко свърши (не че с моето темпо на четене все пак не продължи мъчително дълго), и не на последно място - задоволство, че така и не останах разочарована.
По принцип лесно се разочаровам от известни книги, особено когато главата ми през половината време е в напълно различни "облаци", но "Шадоу Стрийт 77" е една от малкото истории, които със своята завладяваща забързаност и интригуващи персонажи, успя не само да ме измъкне от рутината на ежедневието, но и да ме засмука яростно измежду черно-белите си редове. Толкова лесно се чете, без никакви усилия. Просто сядаш (може дори и това да не правите) и ХОП вече сте прехвърлили първите 100-тина страници!
А оригиналността на Дийн Кунц е зашеметяваща... Тъй като по принцип съм си парче научно-фантастичен зубър и това са тематиката филми, сериали, книги, игри и комикси, на които най-обичам да се наслаждавам, пък и такива произведения главно пиша, често успявам да пресметна шансовете и да налучкам правилната времево-пространствена идея на автора. Тук обаче нямах никаква възможност. Наляво-надясно, нагоре-надолу - Кунц подхвърля читателите си измежду различните етажи като топки в ръцете на жонгльор. И накрая просто се оказваш главозамаян в средата на бойно поле между хора и някакви си там неща, в място наречено "Никаква си на идея къде си", по някое никому неизвестно време. Ама пък ти е добре там. Е, поне докато не пожелаят да изядат най-любимият ти герой...
А всичко това става сто пъти по-хубаво, когато осъзнаеш, че можеш паралелно с четенето и да слушаш аудиокнигата на "Шадоу Стрийт 77" от Дийн Кунц в Storytel, под зловещите нотки прокрадващи се в гласа на Никола Николов <3
⭐Оценката ми 5/5 звезди!! ⭐
Коментари
Публикуване на коментар