Ще ви настръхне косата от "Шепнещия мъж" от Алекс Норт 🫣
Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🥰 Наясно съм, че много рядко пиша ревюта в блога за трилъри, независимо че особено в последно време доста често ги чета. Майка ми е луда по тях от... винаги, и едната ни библиотека е изпълнена със стари и тазмесечни издания на романи, попадащи в трилър и криминалния жанр. И понеже с нея имаме навика винаги, след като прочетем някоя книга, да споделим мнението си с другата, преди няколко месец тя ми наду главата за една определена. Затова и реших да я прочета и аз, да видя за какво толкова е хвалбата. Така попаднах на изумителната творба на Алекс Норт - "Шепнещия мъж" 🪓
За автора:
Стив Мосби е английски писател на произведения в жанра драма трилър и криминален роман. Пише и под псевдонима Алекс Норт.
Стив Мосби е роден през 1976 г. в предградието Хорсфорт на Лийдс, графство Западен Йоркшър, Англия. Още от детството е запален читател и писането е негова мечта. Учи философия в университета в Лийдс, след което работи там в катедрата по социология.
Първият му роман „The Third Person“ (Третото лице) е издаден през 2003 г. През 2007 г. успехът му идва с трилъра „Убиецът 50/50“.
През 2012 г. печели наградата „Дагър“ с романа си „Black Flowers“ (Черни цветя).
Стив Мосби живее със семейството си, със съпругата си Лин и сина си Зак, в Лийдс.
Анотация:
„Шепнещия мъж“ е бляскав жанров дебют, който впечатлява с увличащо напрежение и със заплетен сюжет, но те пленява истински със своето сърце. Алекс Норт с лекота обединява прийомите на трилъра с тези на семейната драма и ни разказва човешка и трогателна история, в центъра на която са баща и син, готови на всичко, за да оцелеят и да съхранят своето наранено семейство.
След като съпругата му умира внезапно, писателят Том Кенеди се премества заедно със сина си в малкия град Федърбанк. Дали обаче новата им къща и новата среда ще се окажат подходящи за едно ново начало? За Том това е някаква надежда, че двамата с Джейк ще успеят по-бързо да излекуват емоционалната си травма. Само че градчето пази повече от двайсет години зловеща тайна, по-опасна от всичките им страхове, тревоги и кошмари.
Преди две десетилетия жестокият сериен убиец, познат с прозвището Шепнещия мъж, отвлича и убива пет деца във Федърбанк. Въпреки че е заловен, осъден и пратен в затвора, в наши дни мрачната му осанка изневиделица възкръсва чрез неуловим имитатор, който следва същия модел… и който си е набелязал за следваща жертва Джейк.
Том е принуден да се потопи в мрачното минало на своя дом, да разплете всички нишки и да достигне до неочакваната и шокираща истина… докато през това време някой не спира да шепне под прозореца на сина му и да му обещава бягство от реалността – обещание, което постепенно се оформя като коварен капан.
Моето ревю:
Наистина не очаквах толкова много от "Шепнещия мъж". Щях да се задоволя със средна мистерия, малко кръв и няколко страници напрягащи сцени на бягство и "дали ще живее". Но Алекс Норт успя да ми предостави доста повече. Толкова доста повече, че дори месеци след като я прочетох, творбата му продължава да стои запечатана в съзнанието ми. Всеки път, когато погледна прекрасната и мрачна корица на българското издание, се сещам колко перфектно отразява историята, криеща се между кориците. Тази история, която лъха на загадка и съсирена кръв.
"Шепнещия мъж" заслужава да бъде наречена трилър, защото изпълнява препоръките и правилата на жанра с пълна сила. Кара читателя да разгръща страниците, докарвайки зимен студ с вятъра, който те правят. Успя да проникне в главата ти, да ръчка мозъка ти и те докарва до състояние, в което си способен да чуеш шепот. Шепот под прозореца ти. Шепотът на убиеца. Така лесно се леят думите му, все едно не че ги е писал, а че те вече са били някъде там и той просто е избърсал прахта от тях и ги е мушнал в ръцете на някое издателство.
За човек като мен, който рядко чете произведения в този жанр, намирам все пак за доста разочароващо, когато успея да предскажа развръзката още преди детектива и далеч преди да прехвърля последната страница. Затова и Норт ме изуми с така умело загатнатите стъпки, които обаче сама, ако бях, нямаше да ме доведат до никъде. Когато стигнеш до края, осъзнаваш, че истината е била пред очите ти през цялото време, но до преди това ти просто си бил прекалено сляп, за да успееш да я проумееш. И наравно с героите, започваш да си блъскаш главата и да се чудиш в каква дупка си я бил заврял през това време, че да не видиш, онова което е било пред теб.
Стилът на писане на Алекс Норт изглежда на пръв прочит изключително опростен. Няма използване на класически думи и стари, интересни фрази, които да остават неразбираеми за читателите, но пък и да ги оставят с представата, че четат нещо написано от интелектуалец. Няма такова нещо. И въпреки това, уменията му прозират дори през опростения речник. Уменията му да използва фрази и изречения, така че да каже точно това, което иска, но да ни накара да усетим и наличието на скритата мисъл зад тях. Така пише, че разбираш, подсъзнателно разбираш, че този стил ще остане да те преследва завинаги. Че завинаги ще сравняваш всички други книги с него. И определено не в тяхна полза.
Затова и не оставам учудена да видя, че писателя Алекс Норт е просто псевдоним на писателя Стив Мобс - написал уникалните "50/50 убиец" и "Гнездото на кошмарите".
Оценката ми за "Шепнещия мъж" от Алекс Норт е ✨✨✨✨✨ /5 звезди!!
Коментари
Публикуване на коментар