"Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд
Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🥰
Честно да ви кажа, не помня напълно книгата на "Великият Гетсби". Като цяло почти всичките ми спомени за сюжета се базират на това, че гледах филма веднъж и че ми хареса. Но самата книга, със своите близо 150 страници, не остави дълбоко впечатление в читателското ми сърце, дори и че бе лесна за четене и разбиране.
За автора:
Франсис Скот Фицджералд (на английски: Francis Scott Key Fitzgerald) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие.
С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.
Анотация:
Смятан за един от най-големите романи на 20 век, предизвиквал тежки коментари заради материализма и декадентството си, както и за езика и сексуалните моменти.
Джей Гетсби олицетворява американската мечта - със собствени сили се е издигнал и е спечелил милиони, а приемите в огромното му имение са най-пищните и посещавани в Лонг Айланд. Не се знае доколко са чисти парите и миналото му - със сигурност обаче са чисти и дълбоки чувствата му към Дейзи, неговата младежка любов, произхождаща от висшите кръгове на обществото. Именно заради нея той е купил разкошното имение - то е в близост до дома, обитаван от Дейзи и съпруга й Том Бюканан, който далеч не е пример за брачна вярност. Любовните триъгълници се пресичат и трагедията не закъснява.
Но "Великият Гетсби" е много повече от историята на една любов, разпаднала се, преди да се осъществи. Това е роман за дръзкия възход и шеметното сгромолясване, за крехката сила на парите, за амбицията, успеха и надеждата чрез тях да се спечели щастието и да се постави ново начало; а също и пленителна картина на двайсетте години от XX век, годините на джаза и "изгубеното поколение".
Според всички класации на читатели, критици и издатели "Великият Гетсби" е в десятката на най-добрите англоезични романи.
Решил съм да напиша нещо различно - нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено...
Скот Фицджералд, 1922 г., за замисъла на "Великият Гетсби"
Скот обрисува едно поколение, изстрадало бомбите, без да е воювало. Той беше сред най-добрите историци на това "ничие време" между двете войни.
Бъд Шълбърг
В голямата си част творчеството на Скот Фицджералд е непрестанно връщане по следите на изгубеното време и постоянен стремеж да се възобнови сладостта на миналите дни.
Андре Льо Во
Моето ревю:
Не бих се нарекла разбирач на класиките, особено на по-скорошните такива, но определено съм чела някои много по-разтърсващи и отварящи очите. Защото за мен част от силата на класиките е в способността им, на първо място - да ти покажат какво е било преди обществото и разбиранията за отделния индивид, и на второ място - като всяка книга, да съдържат частица поука в себе си. "Великият Гетсби" за съжаление, не успя да се справи с второто ми изискване.
Героите и сюжета Фицджералд бе изградил подобаващо и интригуващо, но без те да имат никакво развитие в същността си през хода на историята. Която с дължината си и от една страна не позволяваше особено пространство за "движение". Хареса ми разнообразието в характерите на личностите и представянето им като част от оформянето на фона. Те имаха въздействие върху обстановката и случките, а не обратното, което на английски се води "character driven plot" и е моят личен любимец. Но самия сюжет бе може би прекалено ненужно усложнен за вкуса ми. Не видях смисъл в половината от разигралата се драма, обаче това няма да го коментирам.
Като цяло бих могла да дам на "Великият Гетсби" от Ф. С. Фицджералд не повече от 3.5/5 звезди. Искрени извинения към всички фенове, но не е моята "чаша чай"...
Коментари
Публикуване на коментар