"Услугата" от Ники Френч 🙈🙊


Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 🥰 Как премина лятото ви? Въпрос, подходящ за момент като този, когато слънчевите лъчи придобиват по-мрачен отенък, а листата сменят цветовете си под скупчващите се по небето облаците. И времето, почти напълно отговарящо на настроението, което някои книги, могат да внесат в съзнанието ви. Книги като "Услугата" на Ники Френч да речем. 
Преди да започна със същинското ревю бих желала да изкажа благодарностите си към издателство AMG Publishing за предоставеното копие и възможността за първи път да се потопя в свят изграден от Ники Френч. Тези двама британски автори създали писателско дуо, което в последните години покори света на литературата. Особено след поредицата за Фрида Клайн, която бързо придоби голяма популярност тук, в родната България.
А сега, нека се насочим към ревюто на "Услугата" ⇾

Оригинално заглавие - "The Favour" 
        Автор - Ники Френч
        Издателство - AMG Publishing
Превод - Вера Балабанова
Оформление на корицата - Биляна Славкова
        Брой страници - 407
        Година на издаване в България/в чужбина - 2024г./2022г.
        Вид корица - мека
        Цена - 21.95лв


За авторите:
Журналистите Ники Джерард (родена на 10 юни 1958 г.) и Шон Френч (роден на 28 май 1959 г.) се женят през 1990 г. От 1999 г. живеят в Съфолк, Източна Англия. И двамата са учили английска литература в Оксфордския университет, но не са се срещали там. Двойката има две дъщери, Хадли и Моли, а Ники Джерард има две деца от първия си брак – Едгар и Анна.
Започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. Първият им роман „The Memory Game“ (Играта на паметта) е издаден през 1997 г. под псевдонима Ники Френч.
През 2002 г. романът им „Killing Me Softly“ (Убивай ме нежно) е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Хедър Греъм и Джоузеф Файнс. Следват още няколко екранизации на техните романи.
През 2011 г. е издаден първият им роман „Черен понеделник“ от поредицата „Фрида Клайн“. В емблематичната им поредица от 8 психологически трилъра главна героиня е психотерапевката Фрида Клайн. В първият роман тя се замесва с опасност за живота си в разследването на отвличане на дете, за който подозира свой пациент.


Анотация:
Една добра постъпка може да се окаже смъртоносна
Джуд не е виждала Лиъм от години, а спомените за бурната им връзка започват да избледняват. Когато обаче той ненадейно се появява на работното ѝ място с молба за помощ, тя осъзнава, че не може да откаже. Това е само една малка услуга. Всичко, което Джуд трябва да направи, е да стигне до една вила и да следва инструкциите на Лиъм. Но не бива да казва на никого. Дори на годеника си, с когото планира бъдещето си.
Тя му е длъжница.
След автомобилна катастрофа, която променя всичко преди години, умната и амбициозна Джуд отива в медицински университет, а след това се посвещава на лекарската професия. Животът ѝ е подреден и спокоен, за разлика от този на Лиъм, който така и не се възстановява напълно от тъмното петно, което инцидентът оставя в досието му. А сега той е мъртъв. Когато полицията се появява във вилата вместо Лиъм, Джуд разбира, че тя не знае нищо за човека, в когото той се е превърнал. Сега тя вероятно е единствената, която може да разкрие истината. И нейното бъдеще е поставено на карта.
Подгответе се да бъдете впримчени в смъртоносна мрежа от тайни и лъжи, в която всичко се обърква ужасно. И няма връщане назад.

Моето ревю:
В момента, в който "Услугата" пристигна вкъщи, мама заяви своето предимство на старши читател и се възползва от привилегиите на това да има книжен блогър в къщата си, като захапа творбата. За мен бе добро дошло, понеже желаех да довърша романа, който четях в тогавашния момент, а така поне нямаше да оставам с впечатлението, че "Услугата" ме наблюдава с обвинително стиснати въображаеми устни от нощното шкафче, чакайки нетърпеливо реда си. 
Това е четвъртата книга, която получавам от издателството, като PR пратка, така че, съдейки по предишните сполучливи попадения, имах силното усещане, че и тази няма да ме разочарова. Не го и стори.
Въпреки всичко все пак, дори че историята е завладяваща и интересна, за съжаление стилът на писане на Ники Френч, не попада напълно в границата на моите предпочитания като читател. Не бих могла да изрека в смислено обмислен текст ясните причини за това, както не успях да ги изрека няколко пъти преди това, когато се опитвах да се обоснова пред мама. (От тук насетне ще наричам Ники Френч писател в единствено число, въпреки наличието на двама индивида зад името) Писателският талант е очевиден. Текста притежава нужната доза описания, диалог и размишления. Но някакси не успях да вникна напълно в историята, не се потопих в нея, така както се надявах - с главата надолу, без страх от удавяне. И определено грам не успях да проявя някакво проникновено чувство на симпатия към леко досадната главна героиня, чиито живот прелива от чувства и объркани главоблъсканици. Грам не я харесах, дори доста ме изнервяше на моменти. Главно когато прозираше с онова специфично нейно, притаено усещане за върховенство спрямо тези около нея, което обаче наяве изразяваше пред заобикалящия я свят като меланхолична притесненост. 
Но, игнорирайки тази главна героиня, която подобно на много други в много други книги, не спадаше сред любимите ми, сюжета на "Услугата" бе невероятен.


 Хареса ми преплитането на трилър, мистерия и семейна драма, което спокойно позволява на читателите да поставят произведението в няколко различни поджанра. Действието се развива в няколко различни посоки, които на пръв поглед изглеждат коренно разнообразни, но накрая се преплитат в обща кулминация на бавно разгръщаща се мистерия, която довежда до главоломно преобръщане на страници, в надеждата края да не ни остави с незадоволяващ отговор. Не го прави. Дори и при все писателския подход, който не ме повлече след себе си в спирала на вманиачаване по книгите на Ники Френч, но ми хареса достатъчно, че да се насладя на "Услугата"... Дори и при все че Джуд, главният персонаж в тази напрегната пиеса, щеше да изяде яко конско, ако ми беше приятелка в реалния живот... Определено успях да се насладя на творчеството на Ники Френч. Четях я с увлечение и желание, нетърпелива да разбера какво по дяволите се случва в този техен толкова реално объркан свят, където никой не е откровено честен, дори със себе си. По мое мнение "Услугата" е една много истинска творба, и въпреки че не е "по истински събития" преспокойно би могла и да бъде. Героите се държат като хората в нашия, заобикалящ ни живот, а връзките между тях биха могли наистина лесно да се каже, че са извадени от някои от собствените ни случки във всекидневието. 
И понеже вече достигнахме края на това ревю, то подобава да го завърша с една обобщаваща оценка -

На "Услугата" от Ники Френч давам 4/5 звезди

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!
Приятен ден и приятно четене!

Коментари

Popular posts