"Парфюмът. Историята на един убиец" от Патрик Зюскинд

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤

Последната аудиокнига, която завърших бе просто... Ами, една от тези книги, които ще сложа в "Топ пет на 2024та Година", когато през декември в блога излезе класацията ми. Което е странно донякъде, поне за мен специално, тъй като въпреки колко много харесвам класики и съм прочела доста от най-известните в литературната вселена, тези класики, които спадат към "готическо-трилърско-мистериозната" зона, никога не са ми били фаворит. Прочетох дори "Дракула" с изключително нежелание, едва я завърших. От друга страна леко блудкаво, драматичните и романтични класики - те са моята сила. Но "Парфюмът. Историята на един убиец" от Патрик Зюскинд е точно такава книга, от първия тип. Готическо, мистериозна класика. А аз се влюбих в нея ♡

Оригинално заглавие - "Das Parfum" 

        Автор - Патрик Зюскинд

        Аудио издателство - Storytel

Прочел - Никола Стефанов

Издателство - Унискорп

Превод - Юрия Симова

        Брой страници - 248

        Година на издаване в България/в чужбина - 2010г./1985г.

        Вид корица - мека

        Цена - 17.00лв

За автора:

Патрик Зюскинд е роден в Амбах, Германия, близо до Мюнхен. Следва средновековна и съвременна история в Мюнхенския университет и в Екс ан Прованс в периода 1968-1974 г. Пише своята първа пиеса „Контрабасът“ през 1980 г. и тя му носи международна слава. Публикува първия си роман „Парфюмът. Историята на един убиец“ през 1985 г. и от него са продадени над 15 милиона екземпляра, като произведението е преведено на над 46 езика, дори на латински. По книгата е направен и много успешен филм, чийто бюджет е 50 млн. евро.
Зюскинд е автор и на книгите „Гълъбът“, „Историята на господин Зомер“, „Три истории и едно наблюдение“ и „За Любовта и Смъртта“. Работи и като сценарист – той е един от авторите на немския ТВ сериал „Кир Роял“.
Въпреки световната си слава Патрик Зюскинд, както повечето герои в книгите му, води изключително затворен живот и не е отзивчив към медиите: рядко дава интервюта, а публичните му изяви са наистина спорадични. Писателят дори стига дотам, че отказва важни германски литературни награди като Gutenberg, Tukan и FAZ, а е трудна задача дори да се намерят негови снимки за публикуване във вестници или списания. Любопитното е, че през 2006 г. той дори не се появява на премиерата на филма по романа си „Парфюмът“.

Анотация:

Първият роман на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ухание. Парфюмът му е факт, но е време убиецът да бъде открит и наказан.

Моето ревю:

Както вече споменах в началото на блог поста си, "Парфюмът" се намира някъде между измеренията на съвременния трилър за сериен убиец и мистерията на класическата готика. Преди няколко години бях гледала филма по книгата, което доста заблуди очакванията ми за преживяването при четене. Очаквах начинът, по който във филмовата версия бе представен животът на този странен, измъчен от обществото французин през 18ти век, но творбата ми предостави доста по-обширно неговото съществуване. За разлика от филма на "Парфюмът", където историята акцентираше върху убийствата на ароматно привлекателните за Грьонуй девици, в произведението на Зюскинд биваше разнищен целият му живот. От мрачните дебри на самотното му детство, през моментите, които му разкрива истинското му житейско призвание, първите стъпки към неговото осъществяване, депресивните епизоди на тази така измъчена и объркана душа, та чак до онези прословути убийства в стил Джак Изкормвача. Защото усещането, което аудиозаписа остави в сърцето ми, наистина бе като че четях история за прословутия британски психопат тероризиращ лондонските граждани по същото време по което и нашия скъп парфюмерист. 

Стилът на писане на Патрик Зюскинд е невероятно увлекателен, но предполагам, че отчасти въздействието се дължи и на емоционалния прочит на Никола Стефанов. Това им харесват на аудиокнигите, защото докато една обикновена хартиена книга изисква да седнеш на спокойствие, повечето пъти в определено усамотение, аудиокнигите ти позволяват да приемаш дъха на историята навсякъде и по всяко време. А да слушаш извратените фантазии и странно логичния начин на мислене на един психопат с очевидни ментални отклонения, както и физически/обонятелни такива, е много шантаво. В този ред на мисли - наистина е много объркващо за обикновения човек да открие логика в мислите на един побъркан индивид като Грьонуй. Напълно съм наясно пред себе си, че не приемам за нормално поведението на такова човешко същество, но пък от една страна, начина по който Патрик Зюскинд го представя, по който показва потока на мислите му и причините за действията му... еми, да... Това е силата на един добър писател. Да те подтикне да преосмислиш собствените си разбирания и общочовешките стандарти за нормалност. 

Мога да кажа още много неща за това невероятно произведение на литературата. Особено за края му, който ме остави в шок, дори в сравнение с всичките гротески сцени, на които се бях наслушала по-рано през тези 300 страници. Но няма да продължавам словоизлиянието си, а просто ще приключа изразявайки мнението си, че "Парфюмът" е наистина една класика, на която никой читател не би устоял и трябва да прочете все някога. 

Оценката ми за "Парфюмът. Историята на един убиец" от Патрик Зюскинд, очевидно, е пълни 5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и приятно четене! ♡