"Меланхолик" или лични разсъждения от Толга Тахсинов

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤

Наскоро в един от постовете си в Инстаграм и Фейсбук страницата ми споделих с вас какво може да очаквате в следващите дни (тези дни съответно хаха) от The Bookish Fangirl. И ето че - ревюто за "Нека те виждат" от Джен Готлин, която получих преди няколко дни от AMG Publishing в качеството на техен блогър-сътрудник, вече е качено в блога и може да го откриете на линка ето тук - https://melithefangirl.blogspot.com/2025/02/blog-post.html?m=1. А сега, следвайки естествения ход на събитията, пред вас разкривам и резултата от следващата стъпка в споделения "списък" - новосъздаденото книжно разбирателство между мен и страхотните представители на сравнително младата инициатива "Книгите на България" (профила им може да откриете тук). Пък то се изразява в ревю на краткия житейски дневник "Меланхолик" от българския автор Толга Тахсинов 👇

Заглавие - "Меланхолик" 

        Автор - Толга Тахсинов

        Издателство - Fast Print Books

        Оформление на корицата - Жени Друмева (фотограф) и Michael Gaida (изображение)

        Брой страници - 117

        Година на издаване в България - 2021г.

        Вид корица - мека

        Цена - 15лв

Анотация:

"Меланхолик“ е философско-поетичен дневник, воден от автора Толга́ Тахсинов през времето, в което често е попадал в капана на демоничните си мисли. Книгата засяга различни теми, наблягащи на личностното развитие, а основната цел на творбата е да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има тази сила да се справи с болезнените удари на реалността. Благодарение на тежките мигове, които му поднася живота, самотникът признава, че е открил ново удовлетворяващо и приятно призвание като писането, което препоръчва на всички свои читатели.

Моето ревю:

Не бях сигурна какво да очаквам, когато разгърнах "Меланхолик". Започнах я още същата вечер, след като я взех от офиса на куриера, прекъсвайки за една вечер четенето на поредицата, която съм започнала от преди няколко дни. Книгата се чете бързо, не само заради малкото си на брой страници, но също така и поради сравнително големия брой празни или почти празни страници, на които читателя намира изразени само по една-две мисли. Оформлението определено е много интересен детайл, допринасящ към преживяването по време на четене, като творбата е разделена на "глави", определени с по една дума, служеща за заглавие, и по един вдъхновяващ цитат на предхождащата страница. Главите като цяло също не надвишават три-четири страници, но съдържат в себе си особено количество житейска мъдрост. 

По датите, изписани преди началото на всяка глава, можем да забележим, че писателят е записвал мислите си сравнително хаотично, понякога през няколко дни, друг път почти една след друга, а към края дори през месеци. Като по-обемната част от произведението е писана през вече сравнително далечната 2018та година, та чак до съдбоносната 2020та, която успя да промени много от нас (физически и психически). 

Мъдростите, разсъжденията и мислите на Толга, излети по такъв реалистичен начин в тези бели страници, многократно водят читателя към по-дълбоки разсъждения и разглеждане на самия себе си. А също така вярвам, че голяма част от нас биха могли да открият отражението си в думите му, описващи човечността на палитрата от чувства, спохождащи ни ежедневно и особено в онези по-тежки мигове, когато се чувстваме най-откъснати от всичко и всички. 

Самият му стил на писане е лек и лесен за възприемане, противно на очакването, когато се отбележи каква е темата му на писане. Използва кратки, изразителни изречения, уцелващи като стрели право в десятката на искреността. Прочетох "Меланхолик" за час и нещо, въпреки че една част от мен ми казва, че може би това е творба, която е повече за четене накъсано, при нужда - както е и писана. 

Малко след като прехвърлих последната страница реших да се свържа с автора (това е хубавото на четенето на книги от родни писатели) и споделих малко засрамено, че на моменти съм се губела в мисълта му, неспособна да хвана правилната нишка, несигурна дали съм разбрала написаното, както трябва. Той ми каза, че това всъщност наистина е бил дневника му и в началото не е мислел да го публикува никъде. В последствие, когато все пак е решил да го направи, е намерил за по-добро да не редактира живите си размишления, затова и често си проличава начина, по който са изтичали емоциите и мислите му чрез мастилото - хаотично, но истински. И може би това най-добре описва "Меланхолик" - едно произведение с туптящо сърце, което подобно на самия живот е както красиво, така и объркано. 

Давам на "Меланхолик" от Толга Тахсинов 4/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и книжна седмица! 🥰