Невероятните книги,за които нищо не бях чувала досега или "Псалмите на Иссак" от Кен Сколс
Здравейте,книжни дракони! Вчера вечерта завърших втората от книгите от поредицата "Псалмите на Иссак" на Кен Сколс. Поредицата съдържа общо 11 книги,но само две са преведени на български. Никъде досега не съм чувала някой да ги обсъжда или чете. Не са много известни май,но аз ви казвам,че със сигурност си заслужават.
Първата прочетох на един дъх,независимо от всичките ангажименти,които се опитваха бавно да ме задушат. Останах много впечатлена от героите и връзките между тях. Чувствата им бяха нормални и разбираеми, не както се среща в мнозинството от книги, нечовешки. Тук наистина изпитваха съжаление,когато убиеха човек и знаеха как да обичат без да е като обич от пръв поглед (нещо доста нереалистично по моя преценка). Много съм доволна и от завършека на 'Ридание" (първата част). Последната глава на книгата изтича и после има кратичка подсказка на това какво ще се случи в следващата книга. А главите бяха нещо страхотно. Винаги съм си падала по книгите при които всяка глава е разказана от гледната точка на различен герой. А ако двамата подледователни герои участват в една и съща сцена става още по-интересно.За мен е много чуден начина, по който писателят е успял да вкара религията (фентъзи религия) като нещо ключово за сюжета и същевременно изобщо да не се натрапва в очите на читателя. Попринцип съм атеист,но нямам нищо против изповядващите някоя религия,и все пак ще ме разберете като кажа, че е много досадно,когато някой автор се опита да ви накара да вярвате в нещо чрез героите си. Искам да кажа,вярвай си,но остави другите да решат за себе си.
Втората част беше още по-вълнуваща. Първата си бе свършила добре работата и вече познавах героите,начина им на мислене,стремежите и страховете им. Сега от мен се очакваше само да се чудя какво ще стане нататък. Обожавам края на книгата. Много тъжен, дори плаках. А аз рядко плача. Но пък завърши с толкова много въпросителни. Много ми се иска "Бард" да бяха превели и останалите части,но както казах по-горе най-вероятно не е имало достатъчно търсене. Жалко,книгата е страхотна! Много ще се радвам ако я прочетете!
Друго нещо което ме очарова,не толкова в историята,колкото в направата на книгата,беше картата. Или по-точно картите. И двете книги имаха карти на първите страници,но и двете бяха различни. Тази на "Ридание" обхващаше само няколко от страните на Познатите земи, а тази на "Песнопение" изобразяваше целият свят на романите. В зависимост от това къде ще се развиват действията в определената книга.
Картата на снимката вдясно е от първата книга.
На двете книги заедно давам 5/5 звезди! Приятен ден!
Първата прочетох на един дъх,независимо от всичките ангажименти,които се опитваха бавно да ме задушат. Останах много впечатлена от героите и връзките между тях. Чувствата им бяха нормални и разбираеми, не както се среща в мнозинството от книги, нечовешки. Тук наистина изпитваха съжаление,когато убиеха човек и знаеха как да обичат без да е като обич от пръв поглед (нещо доста нереалистично по моя преценка). Много съм доволна и от завършека на 'Ридание" (първата част). Последната глава на книгата изтича и после има кратичка подсказка на това какво ще се случи в следващата книга. А главите бяха нещо страхотно. Винаги съм си падала по книгите при които всяка глава е разказана от гледната точка на различен герой. А ако двамата подледователни герои участват в една и съща сцена става още по-интересно.За мен е много чуден начина, по който писателят е успял да вкара религията (фентъзи религия) като нещо ключово за сюжета и същевременно изобщо да не се натрапва в очите на читателя. Попринцип съм атеист,но нямам нищо против изповядващите някоя религия,и все пак ще ме разберете като кажа, че е много досадно,когато някой автор се опита да ви накара да вярвате в нещо чрез героите си. Искам да кажа,вярвай си,но остави другите да решат за себе си.
Втората част беше още по-вълнуваща. Първата си бе свършила добре работата и вече познавах героите,начина им на мислене,стремежите и страховете им. Сега от мен се очакваше само да се чудя какво ще стане нататък. Обожавам края на книгата. Много тъжен, дори плаках. А аз рядко плача. Но пък завърши с толкова много въпросителни. Много ми се иска "Бард" да бяха превели и останалите части,но както казах по-горе най-вероятно не е имало достатъчно търсене. Жалко,книгата е страхотна! Много ще се радвам ако я прочетете!
Картата на снимката вдясно е от първата книга.
На двете книги заедно давам 5/5 звезди! Приятен ден!
