"Изтръгнати от корен" от Наоми Новик

Здравейте, книжни дракони! Нямаше как да не споделя с вас новата си любима книга! Исках някоя от книгите на Наоми Новик толкова отдавна. Само с няколко ревюта във Фейсбук и доста разопакования в Инстаграм вече се влюбих в тях ("Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка"). Колкото и безотговорно да звучи, дори не съм ги отваряла в някоя книжарница, не съм ги зачитала. Просто знаех, че ще ми харесат.... И така и стана!

Резюме:

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно:той може да е магюсник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са злочестни, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото - все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са злочести.

Получих "Изтръгнати от корен" от мама за рождения ден и бях много развълнувана да я започна. Хубавото беше, че точно предишната вечер си бях дочела миналата книга и сега бях свободна да я почна без да трябва да чакам. Това и направих! Грабна ме още с първата си страница и независимо от училищната и домашната работа я прочетох за три дни. Мисля, че тя ще е номер 1 в класацията ми за "Най-хубава книга за 2018", която ще кача по случай новата година.

Корица 5/5:
Корицата улавя окото веднага! Обожавам малките детайли, които разкриват част от историята. Погледнете снимката, която поставих ето тук >>>
Да започнем първо от триглавият змей най-горе в дясно, той е изображение на Змея (главният герой), за който пишеше в резюмето. Книгата, която е нарисувана под него е за любовта на Змея, а в последствие и на Агнешка (главната героиня). Най-отдолу има око *смее се*, което поне според мен е някой надничащ през ключалка, и май представлява една сцена с принца на Кралия. Първата от ляво би трябвало да е свързана с Леса, но ако ви кажа как ще издам важна част от сюжетното развитие, а повярвайте ми, не бихте искали да го правя. Втората е другият важен магюсник в книгата - Соколът. А последната изобразява няколко мръсни колби, което е за Змея и това, че той прави много отвари. Снейп в тази книга... Голямата картина в средата пък е Агнешка, независимо, че през цялата книга аз си я представях по различен начин. А надписа на корицата е изумителен. Шрифта е много странен и е като с перо и е релефен.


Герои 4/5:
В някои герои съм влюбена, а други не харесвам, предполагам, че това е достатъчно да кажа, че Новик пише добре. Рядко ми се е случвало да попадна на книга, в която хич не ми пука какво, как или кога ще се случи на героите, но все пак е имало такива. Точно тези книги ме научиха как да разпознавам хубавото писане. Странното в тази история беше, че не успях да намразя нито един от героите, дори Леса. 

На рисунката, която качих в ляво са изобразени шестимата най-важни герои - Агнешка, Саркан (Змея), Каша (Cinnamon flower), Принца, Сокола (Соля) и Кралицата на Леса. Харесвам Агнешка и мисля, че бих реагирала като нея в ситуациите, в които я поставяше Наоми. Саркан от друга страна на моменти ме дразнеше с дебилското си държание и това, че не искаше да приеме чувствата си към Агнешка. Заобичах Каша (най-добрата приятелка на Агнешка и тази, която са мислели, че Змея ще иска да вземе) след първата половината на книгата, ще разберете защо. При първата ми среща с принца много му се нервирах, защото беше такъв женкар, а и мислеше, че Саркан насилва момичетата. САРКАН НЕ Е ТАКЪВ!!! После ми стана много жал, като разбрах за всичко, което се е случило с майка му. А накрая пак му се нервирах, защото се държеше като негодник. Соколът също е един от героите, които ме дразнят. През повечето време, независимо дали се биеха или просто разучаваха нещо, той сваляше Агнешка. Дали за да дразни Саркан или защото искаше още един магюсник на негова страна, не знам, но мисля, че и двете са възможни. За кралицата на Леса ще си замълча, за да не взема да ви спойлна нещо по погрешка.
А сега да поговоря малко за двойките в книгата. Единствената двойка беше тази между Змея и Агнешка и аз я обожавам. При тях важи "От омразата към любовта има много малка крачка". В началото не се понасяха. Всеки беше недоволен от действията на другия и се опитваше да го промени или пък изобщо да не се виждат. Всеки път, когато Агнешка влезеше в стаята Змея пуфтеше и въртеше очи, най-вече, заради способността на Агнешка винаги да се омърля. Но после след ЕДНА МНОГО ВАЖНА СЦЕНА те се сближиха, за 10 секунди, после Змея започна да се държи още по-серт, защото се чувстваше неловко да има връзка с момиче, което е с 100+ години по-малко от него. #наистинаенеловко Но, за радост на моето обичащо ги сърце, накрая те се събраха. 

Сюжет 5/5:
Това е може би първият сюжет, в който не можах да открия никакви дупки. Нямаше разсъждения, които не стигат до никъде или пък герои, които не са доразвити. Много ми хареса plot twist-a, дойде ми като гръм от ясно небе. 

Добре, книжни дракони, това беше от мен за днес. Надявам се да ви е харесало и приятен ден! 

The Bookish Fangirl излиза