Из "Размислите на един книжен дракон" 3 (музикална версия)
Хей, дракони!
След като за дълго време занемарих този вид постове е време да се завърна пак към тях. Така че, ето ни отново тук, в едно полуопознато поле на работа.
Днес, след небрежен разговор с една съученичка, реших да се заровя малко в информация за к-поп групите, които наскоро станаха доста известни. Никога досега не съм била заинтересувана от тях, но се замислих и въпросът "Защо пък да не опитам и да видя какво ще стане?" изникна. Е, в момента докато пиша този пост, съм със слушалки, от които звучат песни на различни корейски групи. Засега съм с впечатлението, че BTS не е моята чаша чай, EXO и BlackPink ми допадат, а за TXT все още не съм особено сигурна. Но с времето мисля, че ще се нагодя към к-поп армитата, като член, който стои с единия крак вътре и с единият отвън.
Наскоро стигнах до заключението, че за всяко нещо си имам момент. Вкусът ми за музика например варира между рок (най-често AC/DC и Queen), англоезичен поп, Nightcore, мюзикъли (The Greatest Showman), а вече изглежда и к-поп. Има и от тези рядко срещани моменти, в които просто не бих могла да слушам нищо, но както споменах, те са РЯДКОСТ.
Като че музиката успява да ме успокои по някакъв вълшебен начин. Става по-лесно да правиш каквото и да е, имаш ли слушалки, от който трещи любимата ти песен. И да, ако не сте се досетили досега, най-обичаният от мен начин да слушам, е на слушалки. За жалост осъзнах това чак, след като успях да си издрънкам колонка за един рожден ден от мама, но нищо. Колонката я ползвам само, когато няма никой вкъщи, иначе се чувствам неудобно, защото непрестанно пресмятам дали не преча на някого или дали на съседчето му харесва пуснатата от мен песен, а ако казва, че му харесва, дали го казва само от учтивост. Та да, колонка и компания не е моето нещо.
Както е тръгнало почнах и продължих този пост като музикален, така че защо да не го и завърша като такъв.
От миналата година ми допада да слушам нещо, докато уча. Предполагам, че много от вас не са привържници на този метод, понеже смятат, че е разсейваш (да мамо, знам, че и ти си там). Но лично аз го намирам за успокояващ. Музиката ми помага да се отпусна, а ако намалена не се и разконцентрирам, така че решавам много по-лесно. Особено, ако става на въпрос за Математика, имам ли каквата и да е от по-горно изброените жанрове музика, съм факир (горе-долу де). Така че по мое мнение, това е един страхотен начин за учене.
А сега моята заета личност ще трябва да ви изоставя, но ви обещавам, че скоро ще се завърна. Нещо съм на тема писане тази седмица, а това ми идва от добре, по-добре. Чао!
ПС: Ако не сте разбрали, вече си имам страничка във Фейсбук, която се помещава под името "The Bookish Fangirl" и ще съм ви много благодарна, ако отидете да я разгледате. Още е новичка, но съм решена да я изпълня с любов и грижи, така че да заприлича на пухкава, мързелива, отгледана с обич котка.
ПС на ПС-то: Някои най-вероятно ще се подразните от само рекламирането ми и искрено съжалявам за това...
След като за дълго време занемарих този вид постове е време да се завърна пак към тях. Така че, ето ни отново тук, в едно полуопознато поле на работа.
Наскоро стигнах до заключението, че за всяко нещо си имам момент. Вкусът ми за музика например варира между рок (най-често AC/DC и Queen), англоезичен поп, Nightcore, мюзикъли (The Greatest Showman), а вече изглежда и к-поп. Има и от тези рядко срещани моменти, в които просто не бих могла да слушам нищо, но както споменах, те са РЯДКОСТ.
Като че музиката успява да ме успокои по някакъв вълшебен начин. Става по-лесно да правиш каквото и да е, имаш ли слушалки, от който трещи любимата ти песен. И да, ако не сте се досетили досега, най-обичаният от мен начин да слушам, е на слушалки. За жалост осъзнах това чак, след като успях да си издрънкам колонка за един рожден ден от мама, но нищо. Колонката я ползвам само, когато няма никой вкъщи, иначе се чувствам неудобно, защото непрестанно пресмятам дали не преча на някого или дали на съседчето му харесва пуснатата от мен песен, а ако казва, че му харесва, дали го казва само от учтивост. Та да, колонка и компания не е моето нещо.
Както е тръгнало почнах и продължих този пост като музикален, така че защо да не го и завърша като такъв.
А сега моята заета личност ще трябва да ви изоставя, но ви обещавам, че скоро ще се завърна. Нещо съм на тема писане тази седмица, а това ми идва от добре, по-добре. Чао!
ПС: Ако не сте разбрали, вече си имам страничка във Фейсбук, която се помещава под името "The Bookish Fangirl" и ще съм ви много благодарна, ако отидете да я разгледате. Още е новичка, но съм решена да я изпълня с любов и грижи, така че да заприлича на пухкава, мързелива, отгледана с обич котка.
ПС на ПС-то: Някои най-вероятно ще се подразните от само рекламирането ми и искрено съжалявам за това...
The Bookish Fangirl излиза
Коментари
Публикуване на коментар