Ревю на "ТО" от Стивън Кинг!!! Уплашихте ли се вече? Има откъси!!! Ами сега?

Ревютата ми за останалите книги на Кинг тук

Здравейте, книжни дракони!
Ако си спомняте, в листа си "Какво искам да прочета", отнасящ се за есента на 2018, бях замислила да опозная един от, създадените от Стивън Кинг, световете. Но тогава така и не стигнах до него. Затова пък прочетох двулогията тази пролет. В ревюто си, мисля да включа мнението си и за двете части, като няма да ги разграничавам много, много, да знаете.

"Тук долу всички се реем!"

Започнах, готова да се потопя и изгубя в историята, но не се получи точно така. Може би, понеже бях чувала много хубави неща за нея или пък защото направо се влюбих във филма, който пуснаха по първата част. Не успях да навляза в книгата до първите 100-тина страници, но не мисля, че изгубих много. Бях решена да продължа нататък и дори да стигна до края. След като свикнах със стила на Кинг, вече започнах да се наслаждавам пълноценно.

Авторът ни запознава със седем малки деца, живеещи в градче на име Дери, близо до щата Мейн. Действието се развива през късните 50-те години на миналия век. Хареса ми точността и детайлите около времето. Описанието на характеристиките му и на детството на тогавашните деца. Всичко това ти помага да вникнеш още по-надълбоко и да се подготвиш по-добре за предстоящото.
Всяко едно дете е различно по свой си начин, но никое от тях не е излищно. Те имат своите проблеми и слабости, но изправени пред опасността да загубят живота си и/или този на приятелите си, не се спират. Няма човек, който да не крие в себе си кураж, най-вече пък дете. Образите, които създава Кралят, са живи и мислещи същества. Те се учат, обичат и мразят. Готови са да направят каквото и да е за тези, които обичат. Плачат, гневят се и се смеят, без задръжки, и то най-вече понеже са деца. Те са една група, великата седморка, и са решени да избавят себе си, познатите си и който и да е друг, който може да попадне в смъртоностната клопка на Пениуайз - чудовището, криещо се в каналите на града им.

" Тежко задъхан, Хенри измуча като разярен бик: 

-С някои от вас имам стари сметки за разчистване, обаче ще ги отложа за друг път. Искам онуй негро. Ситните лайна да се пръждосват. 

-Точно тъй - мъдро се обади Бълвоча. 

-Той ми уби кучето! - пресекливо изкрещя Майк. - Сам си го призна! 

-Идвай тук веднага - заповяда Хенри - и ако слушаш, може и да не те претрепя. 

Майк се разтрепера, но не помръдна. 

Бил изрече тихо и ясно: 

-П-пущинакът е наш. М-м-махайте се о-от тук. 

Хенри се ококори като плеснат с мокър парцал. 

-Кой ще ме изгони? Ти ли бе, пикльо? 

-Нъ-нъ-ние - каза Бил. -Въ-въ-вън! "

В "ТО" хуморът и ужасът, се преплитат с фантастиката, добавяйки и ситна доза детска романтика, допълвани от семейна драма. Това, което искам да кажа е, че има ВСИЧКО, ама напълно всичко! И все пак не се получава каша (боза?) наречете го както искате, но пак ще ви кажа, че не се получава. Перфектната комбинация! 

" -Качвай се, Бен - подвикна го отгоре Пениуайз. -Няма да ти сторя нищо лошо. Нося ти книга! Книга... и балонче. Качвай се! 

Бен отвори уста да отвърне : Луд ли си, че очакваш да се кача?... и изведнъж осъзна, че ако го стори, всички ще се втренчат в него и ще си помислят: Кой е пък тоя смахнат?

-О, знам, че не можеш да отговориш - подвикна Пениуайз и се изкиска. - Ама без малко да те подлъжа, нали? "Извинявайте, сър, имате ли "Прин Албърт" в кутия?... Имате, значи?... Ами що не вземете да го пуснете, горкия човечец?" "Прощавайте, госпожо, изтича ли ви отпуската?... Да?... Ами кажете накъде е изтичала, че да я хванем."

Клоунът на горната площадка отметна глава и избухна в писклив смях. Смехът отекваше, плющеше под свода на ротондата като ято черни прилепи и Бен само с огромно усилие на волята се удържа да не притисне ушите си с длани."

Хайде да ви дам и още един, последен цитат...

"Но няма да позвъня. Не искам да го виждам. Няма да натисна звънеца!

Твърдо решение, най-сетне! Решение, което отваря пътя към пълноценнен и плодотворен живот, изпълнен с непоколебимост! Тръгва обратно по пътеката! Към центъра! Към "Градски дом"! Куфари! Такси! Самолет! Чупката, Том! Жизнени успехи! Щастливи старини! 

Натисна звънеца."

Някои, от извадените от мен откъси, може да ви прозвучат странно, не като за книга на ужасите, не като от най-великия автор на ужаси някога. Но повярвайте ми, само сега, докато ги преписвах, изпитах отново онова чувство на страх. Не обикновен страх, с него бих могла да се справя, а от най-лошия вид. Страх, понеже не знаеш какво ще направи писателя след това! Уплашихте ли се вече? През цялото време (е, след онези 100 страници) подскачах при всяко прочетено подскърцване, защото някой можеше да бъде ранен, дори да умре, а можеше и да не умре (което също е лошо)!

На книгите заедно давам 4/5 звезди, и то само, заради онези първи 100 страници...

Пожелавам ви приятен ден!