"Четирите цвята на магията" и "Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб

Здравейте, книжни дракони!

Наскоро прочетох "Четирите цвята на магията" и "Сборище на сенки" (1 и 2 част) от доста нашумялата трилогия на вече известната В. Е. Шуаб.

Анотация:
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 

Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.

Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

Ревю:
Първото нещо, което ми допадна, още преди да съм разгърнала книгата, и за което някои от вас може би ще ме съдят, беше корицата. Според мен дизайнът й успява да представи с точност това, което ни очаква. Интригуваща и интересна е. Да дадем за пример пресъздаването на картата, която може да открием и в началото на всяка глава, под червения и сивия цвят. Мисля, че издателство "Емас" са дали всичко от себе си за направата й и си личи.
Само едно нещо доста ме издразни, а това е тънкостта на страниците. С ръка на сърцето ви казвам, че успявах да чета с няколко страници напред и то, представете си, без да ги отгръщам...

Огромен плюс е не само корицата или интересния сюжет, а и това, че авторката знае как да си служи с думите.

"Лайла се поколеба. Стоеше пред принца и знаеше, че навярно е редно да се поклони, да му целуне ръка или да припадне - най-малко да обясни какво прави тук, в чстното крило на двореца, и толкова близо до затвора, но вместо това щракна с пръсти и измъкна малък нож.
-Кого трябва да убия?"

Описанията за световете, в които се развива действието, помагат на читателя да си представи нещата много добре. Чела съм както книги, в които няма почти никакви описания, така и такива, в които прелива от тях. И от двете има лоши и добри, но все пак предпочитам тези с повече описания. Но определено не празни приказки, написани, колкото да запълнят повече място, каквито се съмнявам да видите тук, а хубави, нужни описания. Очаквах да остана доста по-объркана от четирите Лондона, всеки със своя различна политика, религия, хора, устройство и магическа система, но Шуаб успя да ми представи всеки един от тях по увлекателен и лесен начин.

"Последва краля в криптата, потискайки тръпката, полазила го при мисълта да бъде погребан тук. Да го сложат в сандък в земята, беше достатъчно неприятно, но да го затворят по такъв начин, с пластове камък между него и света? Кел не беше в състояние да проумее защо тези сиволондонци запечатват мъртвите си, затискат изоставените телесни останки в злато, дърво и камък, все едно вътре остава частица от скритата в тях приживе личност. Ами ако наистина витае тук? Що за жестоко наказание!"

Диалозите, също изпипани до съвършенство, което се съмнявам някога да успея да достигна, представяха персонажите си страхотно. Качество, което винаги търся в едно произведение. Защото, както се казва "Не казвай, а показвай".

"Кел се пресегна и замислено положи длан върху саркофага с желание да усети нещо - каквото и да е - вътре. Гробът беше безмълвен и студен.
- Редно е да се изрече молитва - намекна краля.
Кел се намръщи недоумяващо:
- Какъв смисъл има?
- За успокой на душата му, разбира се... - объркването на Кел сигурно си пролича.
- Във вашия свят нямате ли си Бог? Той поклати глава. Джордж му се стори смаян. - Никаква висша сила? - Не съм казвал такова нещо - възрази Кел - Вие бихте казали, предполагам, че се кланяме на магията. Това е най-висшата ни сила. - Чиста ерес! Кел вдигна вежди и свали длан от капака на ковчега. - Ваше Величество, вие се кланяте на нещо, което нито сте в състояние да видите, нито да докоснете, а аз - на онова, което използвам всеки ден и всеки миг. Кое е по-логичния път? Джордж се озъби: - Какво общо има логиката? Това е въпрос на вяра."

Изграждането на героите от друга страна, ставаше постепенно. Важни моменти от миналото им се преплитаха, с такива от настоящето им, като никой не се натрапваше. Вече изградената им история, приключенията, през които са преминали преди, помагаха за тези, в които се забъркваха сега. Представени са също така и като част от определена общност, със своето положение.

"- Представи си го като название за "наземен екипаж". - Надявам се не очакваш да те наричам "господарю" - тя намести възела на шала. - Светии, не, тази дума няма място извън леглото. И от "лорд" настръхвам целия. "Капитане" ще свърши работа..."

"- О, да, връзката ти с мис Бард е съвсем обикновена.
- Стига де.- Пресичате светове, убивате аристократи, спасявате градове. Все елементи на обичайното ухажване."

В двете, прочетени от мен засега части, се запознаваме с добри и лоши, с герои и злодеи, по равно. Някъде наскоро бях прочела, че  "Второстепенните ти герои, не знаят, че са второстепенни", което за моя радост напълно важи за героите създадени от Шуаб. И при все имаме своите "главни заподозряни", чиито живот бива по-задълбочено показан. Никой тук обаче, не е перфектен. Делайла Брад, например, е крадец. А Кел прекарва магически предмети през световете на черно. Но това ги прави единствено по-истински.

"За последно се беше чувствал толкова жив, когато го преследваше убиец."

"Лайла сви рамене: 

- Всички са безсмъртни, докато спрат да бъдат."

Магията, която е главен аспект тук, също е представена по много различен начин. В Черния Лондон тя е смъртоностна, причина е за умирането на цял един свят. В Сивия - я няма. А Белия Лондон се опитва да я задържи по всякакъв възможен начин, дори това да означава да се избиват взаимно. Червения от друга страна я приема като нормална част от ежедневието си.
Според моята вещерска душа, магията е най-интересната тема за история и много се зарадвах, когато разбрах, колко силна част от тази трилогия е тя. Обожавам това, че тук тя си има история, лоши и добри страни, проявява се при някои по-силно, а при други никак, че тя е жива, а на места - мъртва или просто чакаща...

Втората част ми хареса малко повече, но мисля, че това е така, защото в първата отделихме част от времето си за "опознаване", но не е като че да нямаше действие.

От мен първата част получава 4/5 звезди, което започва да става доста честа оценка, а това не ми харесва особено. Докато следващата получава заслужени 5/5 звезди. Нямам търпение да прочета останалата ми трета част, която е под името "Заклинание за светлина"! И тук идва момента, в който ще ви моля, ако някой я има на електронно, да ми я прати... Моля!
*

Това беше от мен за днес. Приятен ден!