Загадки и убийства през 19 век! "Дървото на лъжите" от Франсис Хардинг

Здравейте, книжни дракони!

В Англия през 19 век жените живеят с нищожни права, а момичетата - без никакви права. Но Фейт Съндърли не е обикновенно момиче, тя е един "лош пример".

Тази книга ми отвори очите, затова колко сегашните представители на "слабия" пол трябва да сме благодарни, на миналите "лоши примери". Научавайки за живота през 19 век или по-точно за живота на жените през 19 век, останах потресена! Започвайки от най-обикновенни неща като това, че са нямали право да обличат нищо друго освен рокли; че е трябвало да носят корсети и ръкавици непрекъснато; или пък че не могат да повишават тон и не трябва да излизът навън без придужител, стигайки до това, че нямат право на никакво обучение, докато момчетата (като братчето на Фейт - Хауърд) искат-не искат биват пращани на училище още на осем годишна възраст; че независимо колко знаят не трябва да "засрамват и обиждат" мъжете като го показват; че те нямат право на никакви други постове в обществото освен като домакини. Докато ние сега работим, учим, тренираме, отдаваме се на хобитата си и живеем, избирайки сами пътя си, и се оплакваме!

Останах сериозно разгневена от няколко откъса:

"-Имала си богохулната наглост да ровиш в книжата ми? Прочете ли писмото? Какви други документи прочете?
-Само това писмо! - оправда се момичето. - Аз... погледнах и още няколко, но само мимоходом. Много съжалявам, не трябваше да го правя, но не знаех какво друго да сторя! - тя даде глас на разочарованието си. - Ясно беше, че има някаква причина да напуснем Кент, а никой не ми казваше каква е тя! Просто исках да разбера!
-Какво? Опитваш се да оправдаеш поведението си? - Баща й вече трепереше от гняв. - Не! Нито дума повече! Млъкни и ме слушай. Явно се налага да те преценявам наново. (...) Очевидно сме позволили на характера ти опасно да се отклони от правия път. Честността е ценно качество за мъжа, но за жена и момиче е жизненоважна, понеже й повишава поне малко цената! Чуй ме, Фейт - момичето не може да бъде нито храбро, нито сръчно, каквито са момчетата. Ако не е и добродетелно, значи не става за нищо. Разбираш ли?
(...)
-Но аз съм умна.
Не го каза на висок глас, но го изрече. Чу устата си да произнася думите.
-Какво рече?
Седем години преглъщани мисли не можеха да бъдат потулвани повече.
-Аз съм умна! Винаги съм била умна! Знаеш, че е така. Сама научих гръцки! Всички говорят за Хауърд и колко брилянтен ще стане твоят син - но на неговата възраст аз четях "Напредъкът на поклонника" и "История на Англия за деца" и учех латинските названия на растенията в градината! Хауърд едва успява да седи на едно място, колкото да прочете "Приказка за Добринка с двете обувки"!
-Как смееш! (...) Как смееш да ми повишаваш тон! Как смееш да говориш за себе си по подобен самовлюбен, арогантен начин! Откъде научи тази отвратителна гордост? Това е моята награда, задето те окуражавах и ти позволих достъп до библиотеката и колекциите ми, така ли? Да не си си изгубила ума - или само чувството за благодарност? Да не би да вярваш, че ти дължим дрехите, които носиш, покрива над главата ти и храната, която ти се поднася? Не. Нищо подобно. Всяко дете начева живота си в дълг към родителите, които го приютяват, обличат и хранят. Един син някой ден току-виж изплатил този дълг, като се пребори за добро положение и увеличи семейното богатство. Като дъщеря ти никога няма да го сториш. Никога няма да служиш с чест в армията или да се отличаваш в науката, или да си спечелиш име в църквата или парламента, няма да си изкарваш хляба с някаква професия. Никога няма да си друго освен тежест, която източва кесията ми. Дори когато се омъжиш, зестрата ти ще отвори дупка в семейните спестявания. Ти, която говориш така презрително за Хауърд - ако не се омъжиш, някой ден ще се нуждаеш от неговата благотворителност, инак ще останеш без легло и подслон.
Фейт не беше в състояние да изрече нито дума. Не можеше да си поеме дъх и й се виеше свят. Горещи сълзи потекоха по бузите й."

"-Имам цяла колекция от черепи - не защото искам да плаша мили млади дами като вас самата, а защото пиша труд за човешкия мозък и корените на интелекта. (...)
-Значи сте краниолог? - Веднага щом въпросът се изплъзна от устата на Фейт, тя видя усмивката на доктора да гасне и осъзна, че е направила грешка. Събеседника й се наслаждаваше на обяснението си, а тя му беше развалила удоволствието с прекалено много познания. Заекна: - Нали... това е правилният термин? - Знаеше, че е, но преглътна старателно и придаде колебливо звучене на въпроса си. - Мисля... че съм го чувала някъде.
-Да. - увереността на доктора постепенно се завръщаше, примамена от нейната плахливост. (...)
Той се впусна в описание на колекцията си от черепи, а Фейт слушаше с надигащи се в стомаха киселини. Беше си бясна, че е използвала твърде умна дума. Точно сега с нея се говореше за наука и ако прозвучеше прекалено образовано, събеседника й щеше да се отдръпне."

"-Колкото е по-голям черепът, толкова е по-голям и мозъкът, съответно и интелектът... - продължаваше да дудне докторът по любимата си тема. - Само стига да видите разликата в размерите на черепите между мъжете и жените. Мъжкият череп е по-голям и показва кой е венецът на интелекта.. - Джеклърс май осъзна, че изказването му не е много тактично, и допълни припряно: - женският ум е съвсем различен и прелестен по свой собствен начин! Но твърде много интелект може да го развали и спихне като камък, хвърлен в суфле."


Надявам се, че вече свободно мога да спра да разглеждам тази тема от книгата. Разбрахте мнението ми. Предполагам, че от откъсите сте успяли да видите и какъв е стилът на авторката. На мен лично много ми харесва. Увлекателен, описателен, не прекаляващ, приятен!

Главната точка на сюжета е смъртта на преподобния Еразмус Съндърли, който умира при доста странни обстоятелства. Непокорната му дъщеря - Фейт, решава да разбере какво е станало. Още повече се настървява и когато жителите на малкия остров го заклеймява като самоубиец и отказват да приемат погребението му на светената земя на църквата.
Преди смъртта си, баща й я поверява в една тайна - Дървото на лъжите. Привлечена от писаното за него в бащините дневници - че то расте и връзва плод само ако му бъдат прошепнати лъжи, в които хората да повярват, а плодовете разкриват важни истини на онзи, който ги опита, и че колкото по-голяма и успешна лъжа прошепнеш на дървото, толкова по-ценна истина ще научиш, Фейт се обръща към чудноватото растение за помощ. Успешно разпространява сред населението на Вейн лъжи, за които те се ловят мигновенно.
Същевременно, на един от бреговете, се водят разкопки. Те са причината, поради която преподобния е бил повикан на острова чак от Лондон. Доктор Джеклънс, кюрето Клей и богаташът Лемблант са част от разкопките. Не подозиращи, че и тримата са заподозряни от Фейт като възможни убийци на Еразмус.
Докато мистерията става още по-заплетена, а Фейт е напът да изгуби както положението, така и живота си, Дървото расте силно и застрашава да убие всеки, който го нарани.

Давам на книгата 5+/5 звезди, а ако можех, щяха да са много повече!