"Огледалце, огледалце..." от Нел Диксън
Здравейте, книжни дракони!
Последният ден (или по-точно вечер) от юни месец прекарах в четене на крайните страници от една много сладка книжка. "Огледалце, огледалце..." от Нел Диксън се оказа страхотна изненада! Посегнах към нея с идеята за малко разтоварване от заплетените сюжети на изпълнените с мистерия и фентъзи поредици, които винаги чета. Исках нещо неангажиращо, нещо като за първите дни на ваканцията и получих точно това.
Между 160-те й страници успях да се влюбя в героите и живота им. Най-вече в този на главната ни героиня - Тиа. Нейната работа като част от списание "Platinum" е точно това, за което винаги съм си мечтала и аз. Може би не чак толкова идеята за писане на ревюта на козметиката, но не бих имала нищо против да се занимавам и с това. А страхотните й отношения с двамата й най-добри приятели - Рави и Сафи, които работят в същата компания като нея, ме караха доста да завиждам.
На пръв поглед живота й е перфектен, мечта бих казала. Но скоро длъжността - шеф на отдела, получава най-омразният и враг от миналото. Джулиет е тази, поради която тя дори не иска да си спомня тийнейджърските си години и заради която е сменила името си от Барбара. А когато в последствие се оказва, че Джош - момчето на юношеските й фантази, е един от най-важните им настоящи клиенти, който също така ще е черешката на юбилейното им издание, всичко отива по дяволите. Напът е да загуби всичко това, за което се е борила толкова след смъртта на майка си. Ако Джулиет разкрие коя е била това може да разруши заформящата се деликатна връзка между нея и Джош, както и дългогодишното й приятелство с Рави и Сафи. Какво да прави?
Това, което ми харесва най-много в книгите на Космополитан (каквато е и тази), е че винаги успяват да ме нахъсат. Имат си своята романтика, драма и в повечето случаи голяма доза смях разбира се, но те са също така и обнадеждаващи. Никога не представят перфектния живот на човек, който балансира между работа, семейство и социален живот, понеже няма такъв индивид. Голямата и тъжна истина е, че на всеки му липсва нещо, независимо колко се стреми към обратното. Но това не е депресиращо, защото ти помагат да видиш, че не само твоя живот е труден, не само ти имаш своите падежи и изкачвания, с всички ни е така. Поуката обаче е, че винаги има изход от всичко. Просто трябва да подходиш към нещата с увереност, добри приятели и щипка късмет.
"Огледалце, огледалце..." беше може би не "живото променяща", но със сигурност "отваряща очите". Книгата на Нел Диксън получава 5/5 звезди и голяма препоръка!
Приятно четене и хубаво прекарване на летните месеци!
Последният ден (или по-точно вечер) от юни месец прекарах в четене на крайните страници от една много сладка книжка. "Огледалце, огледалце..." от Нел Диксън се оказа страхотна изненада! Посегнах към нея с идеята за малко разтоварване от заплетените сюжети на изпълнените с мистерия и фентъзи поредици, които винаги чета. Исках нещо неангажиращо, нещо като за първите дни на ваканцията и получих точно това.
Между 160-те й страници успях да се влюбя в героите и живота им. Най-вече в този на главната ни героиня - Тиа. Нейната работа като част от списание "Platinum" е точно това, за което винаги съм си мечтала и аз. Може би не чак толкова идеята за писане на ревюта на козметиката, но не бих имала нищо против да се занимавам и с това. А страхотните й отношения с двамата й най-добри приятели - Рави и Сафи, които работят в същата компания като нея, ме караха доста да завиждам.
На пръв поглед живота й е перфектен, мечта бих казала. Но скоро длъжността - шеф на отдела, получава най-омразният и враг от миналото. Джулиет е тази, поради която тя дори не иска да си спомня тийнейджърските си години и заради която е сменила името си от Барбара. А когато в последствие се оказва, че Джош - момчето на юношеските й фантази, е един от най-важните им настоящи клиенти, който също така ще е черешката на юбилейното им издание, всичко отива по дяволите. Напът е да загуби всичко това, за което се е борила толкова след смъртта на майка си. Ако Джулиет разкрие коя е била това може да разруши заформящата се деликатна връзка между нея и Джош, както и дългогодишното й приятелство с Рави и Сафи. Какво да прави?
Това, което ми харесва най-много в книгите на Космополитан (каквато е и тази), е че винаги успяват да ме нахъсат. Имат си своята романтика, драма и в повечето случаи голяма доза смях разбира се, но те са също така и обнадеждаващи. Никога не представят перфектния живот на човек, който балансира между работа, семейство и социален живот, понеже няма такъв индивид. Голямата и тъжна истина е, че на всеки му липсва нещо, независимо колко се стреми към обратното. Но това не е депресиращо, защото ти помагат да видиш, че не само твоя живот е труден, не само ти имаш своите падежи и изкачвания, с всички ни е така. Поуката обаче е, че винаги има изход от всичко. Просто трябва да подходиш към нещата с увереност, добри приятели и щипка късмет.
"Огледалце, огледалце..." беше може би не "живото променяща", но със сигурност "отваряща очите". Книгата на Нел Диксън получава 5/5 звезди и голяма препоръка!
Приятно четене и хубаво прекарване на летните месеци!
Коментари
Публикуване на коментар