Страхотната "Аз, вещицата" от Дебора Харкнес!

Здравейте, книжни дракони!

Струва ми се, че започвам всяко ревю по този начин, но... След дълго отлагане най-накрая спрях читателския си поглед на "Аз, вещицата" от Дебора Харкнес, която притежавам още от Коледния панаир през 2018-та. В сравнение с други книги от една страна с тази дори избързах малко. Все пак няма да съм аз, ако не виси в библиотеката ми поне година, преди да я прочета!

Както успях и сама да се убедя, заглавието не успява да подготви читателите за вълнуващата история, която се крие за него. Даже обратното, според мен й придава някаква нотка тип "детска книга". Корицата обаче компенсира напълно всякакви несъвършенства, които можете да откриете по физическото лице (като например тридесетте + грешки, на които попаднах...). Изобразените, на преливащо се лилав фон, фигури, допринасят за разбирането на акцентите в "Аз, вещицата". Високо горе са Слънцето и Луната, алхимичните знаци за злато и сребро, после в някакво странно геометрично разположение са поместени още няколко алхимични рисунки, а най-отдолу е погледнатият от високо Оксфорд. А след като главната ни героиня - Даяна Бишъп, е историчка, специализирана в алхимия, която работи като преподавател в Оксфорд, корицата пасва перфектно на сюжета.

Поради травмиращи, и изключително важни за бъдещето й, събития, случили се в детските й години, Даяна Бишъп отказва да използва вещерските си способности. Независимо от видния род, от който произлиза, и непрестанните досадни натяквания от страна на роднините си, тя упорито отрича наличието им. Вече възрастна, кръстеното на богинята на лова момиче (Диана-Даяна), отказва да използва способностите си дори за малките домакински неща. Докато случайно не попада на древен ръкопис, който в последствие се оказва, че съществата търсят от векове. А нашата вещица е единствената, която можете да развали магията, която го закодира. Тя само че не иска да има нищо общо с него, тях или който и каквото и да е друго, свързано с онзи, незабележим за обикновенните хора, свят. Когато обаче един ден се среща с харизматичния вампир Матю Клермон всичко се преобръща наопаки и подреденият й живот става непредсказуем, но много по-интересен и дори смея да кажа, по-пълноценен от преди.

Описанията на Дебора Харкнес за вампирите, вещиците и демоните са толкова добри, че успях да вникна в структурата на обществата им, живота и характерните за тях способности без никакви проблеми. Начина на писане ми се стори малко начинаещ, но пък беше наистина увлекателен и приятен. Още щом се приближих към края на "Аз, вещицата" знаех, че трябва да притежавам хартиените копия и на останалите две части. Затова и си ги поръчах, възползвайки се от намаленията в Ozone.bg. Веднага, след като затворих и последната страничка на тази тухличка. Очаквам пристигането на "Нощна сянка" и "Книгата на живота" с нетърпение!

Оценка 5/5! ☆★