"Тъмна материя" от Блейк Крауч
Здравейте, книжни дракони!
Не веднъж попадах на положителни ревюта и похвали за "Тъмна материя" от Блейк Крауч, което ми се стори малко чудно, като имаме предвид, че тя бе издадена само преди няколко месеца. Независимо от краткия период обаче се забелязваше, че книжното общество е попаднало на нещо ново и хубаво. Затова реших и аз да й хвърля един поглед.
Джейсън Денсън живее обикновен, но приятен живот, с красивата си жена Даниела и сина си Чарли, които обича. Преди петнадесет години, когато се отказва от блестящото си бъдеще в областта на квантовата-физика и го заменя с всекидневието на баща, съпруг и професор по физика в близкия университет, той знае, че прави правилното решение. Независимо, че понякога, както когато най-добрия му приятел спечелва награда "Павия" в областта на физиката, той се чуди дали това наистина е било правилното решение и какво щеше да стане, ако не беше поела в тази посока. В една петъчна вечер, след като си тръгва от партито на приятеля си (да, онзи с наградата), по пътя за вкъщи той бива отвлечен. Изведнъж животът му се преобръща на 180 градуса. Похитителят му го оставя в изоставена фабрика, взема му дрехите, задава му куп лични въпроси от типа на "Как наричаш съпругата си - Дани или Даниела?" и "Щастлив ли си?", след което го инжектира с нещо, което изпраща Джейсън в безсъзнание. Но изоставената фабрика не е мястото, на което главният ни герой се събужда. Куп лекари, физици и изобщо хора на науката го поздравяват за успешното завръщане, докато той се чуди как е попаднал в тази добре охранявана сграда, в която както изглежда той е ръководителят. Докато му стискат ръката и го потупват по гърба единствената му мисъл е, че иска да се прибере у дома, да види сина и жена си. Но когато най-накрая успява да избяга и отива в къщата си, осъзнава, че това не е неговата къща. Това изобщо не е неговия свят. Тук той е предпочел бъдещето на физик пред спокойния живот с жена си, тук синът му никога не се е раждал и тук той е богат и успешен. Независимо колко хубаво звучи всичко, то не е правилно. Но пътят към вкъщи е труден, дълъг и не се знае дали изобщо някога ще успее да се върне там.
Блейк Крауч преплита научната-фантастика с мистерията и понякога, за изяснение на детайлите, добавя щипка квантова физика, създавайки един от най-хубавите романи на 2019-та. Книгата оправда очакванията ми с бързо развиващото се действие и неспирния порой от въпроси. В началото бях скептично настроена към идеята. Мислех си, че ще е прекалено объркано или пък научно, че ще е суховато и няма да успея да я харесам, но все пак й дадох шанс. А сега се радвам, че го направих. След втората глава вече бях като залепена за книгата и досадно се оплаквах на глас винаги, когато не можех да седна да чета. Посрещнах няколко късни нощи (или ранни сутрини, както обичате да ги наричате) с нея, неспособна да откъсна очи от страниците. Правех предположения и разисквах над тях, докато вършех всекидневната работа. Гледах филми и подскачах радостно на всяко споменаване на нещо свързано с физиката. С подкрепата на Гугъл станах експерт по шантави наименувания на физични експерименти. За разстояние от три дни "Тъмна материя" успя да направи за мен това, което някои книги не можаха със седмици.
Усещам, че времето на добрите научно-фантастични книги бавно се завръща и това ме радва. Имам чувството, че не сме имали такова време още от романите на Жул Верн. И смятам това за наистина тъжно, тъй като много харесвам такива произведения. А "Тъмна материя" от Блейк Крауч е страхотен тласък за възкресението на този жанр.
Оценка ☆★☆★☆/5
Приятен ден!
Оригилано заглавие - "Dark Matter"
Автор - Блейк Крауч
Издателство - Ибис
Преводач - Коста Сивов
Дизайн на корицата - Живко Петров
Година - 2019
Брой страници - 325
Джейсън Денсън живее обикновен, но приятен живот, с красивата си жена Даниела и сина си Чарли, които обича. Преди петнадесет години, когато се отказва от блестящото си бъдеще в областта на квантовата-физика и го заменя с всекидневието на баща, съпруг и професор по физика в близкия университет, той знае, че прави правилното решение. Независимо, че понякога, както когато най-добрия му приятел спечелва награда "Павия" в областта на физиката, той се чуди дали това наистина е било правилното решение и какво щеше да стане, ако не беше поела в тази посока. В една петъчна вечер, след като си тръгва от партито на приятеля си (да, онзи с наградата), по пътя за вкъщи той бива отвлечен. Изведнъж животът му се преобръща на 180 градуса. Похитителят му го оставя в изоставена фабрика, взема му дрехите, задава му куп лични въпроси от типа на "Как наричаш съпругата си - Дани или Даниела?" и "Щастлив ли си?", след което го инжектира с нещо, което изпраща Джейсън в безсъзнание. Но изоставената фабрика не е мястото, на което главният ни герой се събужда. Куп лекари, физици и изобщо хора на науката го поздравяват за успешното завръщане, докато той се чуди как е попаднал в тази добре охранявана сграда, в която както изглежда той е ръководителят. Докато му стискат ръката и го потупват по гърба единствената му мисъл е, че иска да се прибере у дома, да види сина и жена си. Но когато най-накрая успява да избяга и отива в къщата си, осъзнава, че това не е неговата къща. Това изобщо не е неговия свят. Тук той е предпочел бъдещето на физик пред спокойния живот с жена си, тук синът му никога не се е раждал и тук той е богат и успешен. Независимо колко хубаво звучи всичко, то не е правилно. Но пътят към вкъщи е труден, дълъг и не се знае дали изобщо някога ще успее да се върне там.
Блейк Крауч преплита научната-фантастика с мистерията и понякога, за изяснение на детайлите, добавя щипка квантова физика, създавайки един от най-хубавите романи на 2019-та. Книгата оправда очакванията ми с бързо развиващото се действие и неспирния порой от въпроси. В началото бях скептично настроена към идеята. Мислех си, че ще е прекалено объркано или пък научно, че ще е суховато и няма да успея да я харесам, но все пак й дадох шанс. А сега се радвам, че го направих. След втората глава вече бях като залепена за книгата и досадно се оплаквах на глас винаги, когато не можех да седна да чета. Посрещнах няколко късни нощи (или ранни сутрини, както обичате да ги наричате) с нея, неспособна да откъсна очи от страниците. Правех предположения и разисквах над тях, докато вършех всекидневната работа. Гледах филми и подскачах радостно на всяко споменаване на нещо свързано с физиката. С подкрепата на Гугъл станах експерт по шантави наименувания на физични експерименти. За разстояние от три дни "Тъмна материя" успя да направи за мен това, което някои книги не можаха със седмици.
Усещам, че времето на добрите научно-фантастични книги бавно се завръща и това ме радва. Имам чувството, че не сме имали такова време още от романите на Жул Верн. И смятам това за наистина тъжно, тъй като много харесвам такива произведения. А "Тъмна материя" от Блейк Крауч е страхотен тласък за възкресението на този жанр.
Оценка ☆★☆★☆/5
Приятен ден!
Коментари
Публикуване на коментар