Края на една страхотна поредица! "Зимата на вещицата" от Катрин Арден

Здравейте, книжни дракони!

По принцип не ми е навик да започна книга в деня, в който са ми я подарили или съм си я купила, но навиците се променят. Добър пример за промяната на този навик е "Зимата на вещицата" от Катрин Арден, която получих като Коледен подарък и започнах още вечерта на 25.12.2019г. Последната книга от трилогията "Мечокът и славеят"... Носталгията наистина ме налегна, докато я четях! А сега, нека се потопим в ревюто.

Тук, в тази част, се сблъскваме с проблемите на Вася. След случилото се в "Момичето от кулата" девойката трябва да отговаря за сторените от нея неща, за причинените проблеми и за разкритите истини. А те са прекалено много. Тя се чувства сама, неспособна да се обърне за подкрепа нито към своите събратя хората, нито към чортите, всеки един от които не я приема за своя. Русите я презират и я отхвърлят като вещица, а магичните създания - като човек. Но Василиса не се отказва, напротив, тя се бори с всички сили да намери своето място в този объркан свят, а това я отвежда на пътешествие през земи далеч извън картите на познатия свят. Тайни, крити с векове най-сетне биват извадени на показ (за добро или зло), отговори биват дадени. А любимата ни вещица открива мястото си, но то определено няма да е там, където очаквате!

Харесах тази част от трилогията далеч повече, отколкото втората и може би дори малко повече, отколкото първата. За разлика от "Момичето в кулата", където религията и живота в Рус бяха основните теми, в "Зимата на вещицата" магията и свръхественото бяха на преден план и заемаха важно място в действията на героите, който пък достигнаха епогея в развитието си. Сюжета се разплиташе главоломно, карайки ме да летя през страниците, поглъщайки думи и изречения. Всичките 456 страници имаха нещо интересно да предоставят, било то напечена бойна сцена, важно разкритие или пък дългоочакван сблъсък между персонажи. Много от героите, с които бях свикнала през трите книги, лоши и добри, умряха, но никога напразно. Стилът на писане на Арден достигна върховната си точка, представяйки историята като жива. Руският свят ме заинтригува изключително с неговите традиции и обичаи, а изпипаните наименувания се вписваха перфектно в атмосферата. Едновременно съм доволна, че завършекът на трилогията не остави нищо недообяснено и нещата най-сетне се подредиха, както трябва, и едновременно съм тъжна, че това беше краят на приключенията на Вася и Соловей!

Оформлението на корицата е прекрасно! Лимонено жълто, преливащо се до пастелно лилаво-розово 💜 А ако се вгледате в детайлите върху нея, ще забележите, че те разкриват немалко от сюжета. Единствената ми забележка е, че изобщо не си пасва с останалите две, които са доста тъмни, и даже, подредени на библиотеката, тя малко стои като петно до тях. Но нищо, превъзмогва се...

Благодаря ви, че останахте до края! Довиждане!