"Вилицата, вещицата и драконът" от Кристофър Паолини

Здравейте, книжни дракони!
Когато чакаш няколко месец една книга да бъде преведена, месец да я получиш и още две-три седмици, за да намериш време най-сетне да я започнеш, а после я прочетеш за точно три часа, нещо определено не е както трябва! Така се случиха нещата между мен и "Вилицата, вещицата и драконът" от Кристофър Паолини...

Като заклет фен на поредицата "Наследството", описваща перипетите, през които минават драконовия ездач Ерагон и неговия дракон Сапфира, още от момента, в който разбрах за сборника с разкази знаех, че трябва да го имам. А новината, че издателство "Хермес" ще започнат превеждането му на български мигновенно след излизането му на чуждестранния пазар, ме хвърли във възторг! Поръчах си го предварително и така започна едномесечното ми очакване. Но пък си заслужаваше, поне това мога да кажа.

Едва, когато започнах книгата, осъзнах колко много съм искала отново да чета за приключенията на Ерагон и Сапфира. Липсваше ми стила на писане на Паолини, който е може би най-увлекателния, който съм срещала досега, липсваше ми света, изграден от него, както и чудноватите му обитатели (елфи, джуджета, ездачи, дракони, ургали!), липсваше ми тази специална връзка между двамата ни главни герои! Чак, когато започнах да чета, осъзнах колко много тази поредица всъщност е повлияла върху моя личен читателски вкус и историите, които аз пиша! Да се запозная с нови случки от живота на любимите ми герои бе като да видиш отново стар приятел!

Сборника е разделен на три разказа. Първият ни прави свидетели на една доста интересна случка от живота на бившия злодей Муртаг, на който хич не му е лесно, вторият ни въвлича в ежедневните трудности на Ерагон и спътниците му, които съпътсват изграждането на новия Драконов град, а също така включва и дневника на чудноватата билкарка Анджела, предоставен от самата нея, (бележките вътре са също толкова объркани колко е и тя), третия пък ни поверява една древна легенда за цената на магията и драконите. Всеки един от тези разкази ни запознава с живота на героите след края на "Наследството", досипвайки сол в раната, която сме забравили, че имаме. Ще споделя, че дори си поплаках малко след като обърнах и последната страница... Доволна съм обаче най-вече от едно - че Кристофър Паолини не е променил писането си, защото все пак минали са много години, откакто последната част от тетралогията бе издадена.

Оформлението е страхотно, както винаги! Нямаме на лице карта, но пък всеки разказ притежава красиво изработена "корица", която по някакъв начин ни подсказва какво ще се случи в него. Рисунките са черно-бяли и са толкова красиви, че първия път, когато ги видях, ахнах, ама наглас! Издателството не изневеряват на читателите си, както при другите части така и тук на последните страници ще открием речници поясняващи използваните думи от древния, ургалския и джуджешкия език. С радост мога да кажа, че "Вилицата, вещицата и драконът" вече гордо седи, до останалите членове от семейството си,  на библиотеката ми!

Благодаря ви, че останахте с мен до края! Довиждане!