Поредицата за Дейвид Хънтър от Саймън Бекет или новата ми любима трилър поредица❕

Аудио версията 🎙️ на това ревю може да чуете в едноименният ми подкаст или на линка ето тук 🎧

Здравейте, книжни дракони! Днес ще си поговорим за една от най-добрите трилър поредици, която за щастие продължава да излиза и скоро очакваме на български шестата част. Честно да ви кажа, съмнявам се в близките няколко години да успея да намеря по-увлекателни и по-добре написани книги от тези!

Оригинални заглавия - "The chemistry of death", "Written in bone", "Whispers of the dead", "The calling of the grave", "The restless dead" 

Автор - Саймън Бекет

Издателство - Софтпрес

Преводачи - Милена Радева, Маргарита Терзиева, Милена Радева, Яна Маркова, Елена Павлова

Оформления на кориците - Радослав Донев

Брой страници - 320, 336, 320, 320, 416

Година на издаване в чужбина/България - 2006г./2010г., 2007г./2010г., 2009г./2012г., 2010г/2013г, 2017г./2018г.

Вид корици - мека

Цени - 12.00лв, 15.00лв, 15.00лв, 15.00лв, 17.99лв

За автора:

Саймън Бекет е роден на 20.04.1960г. в Шефилд, Англия. 

Макар и с предпочитания към биологията и химията, завършва университета "Халам" в Шефилд с бакалавърска степен по английски език и литература, а след това магистърска степен в Университета в Нюкасъл. След дипломирането си работи няколко години като работник по поддръжка на жилища, а след това работи кратко време като учител в Испания. Завръща се във Великобритания и участва като музикант на ударни инструменти в няколко групи. 

През 1992г. става журналист и започва да пише за различни големи вестници и списания като "Таймс", "Индипендънт", "Дейли Телеграф" и "Обзървър". Започва да мисли за писателска кариера още като учител в Испания и едновременно с работата си се насочва към писане на криминална литература. След шест години работа, първия му трилър "Опасни пътища" е издаден през 1994г. и е приет много добре от читателите и критиката. 

През 2002г. е изпратен от списание "Дейли Телеграф" в Антропологическия изследователски център, известен още като "Ферма за трупове" в Тенеси, САЩ, за да напише статия за обучаващите се там служители от полицията. Впечатляващите истории и факти, и практически занимания, които вижда, му дават идеята за специфичен хорър криминален роман с главен герой английския антрополог, доктора по съдебна медицина Дейвид Хънтър. Първата книга "Убийства в Манхам" от поредицата "Д-р Дейвид Хънтър" излиза през 2006г.

Произведенията на писателя, особено от серията "Д-р Дейвид Хънтър", са бестселъри. Те са преведени на почти 30 езика в над 7 милиона екземпляра по целия свят. През 2000г. по романа му "Where There's Smoke" е екранизиран едноименния филм с участието на Зара Търнър и Ник Рединг. 

Саймън Бекет живее със семейството си в Шефилд, Англия.

Ревю:

"!Да Му Се Невиди!", това е първото нещо, което казах по адрес на "Убийства в Манхам", и може би най-правилното! Доскоро не си падах много по трилъри, истинската ми любов, още от както започнах да чета като малка, бяха фентъзитата. Самата идея, че трябва да чакам най-вероятно до последните няколко страници, за да разбера кой по дяволите е убиеца, ме дразнеше, а в последствие и отегчаваше. Затова бързо, бързо оставях съответната книга, представителка на жанра трилър. Но сега, когато вече от близо три месеца, никоя фентъзи творба не е успявала да ми хване окото и дори в повечето случаи ги оставях още в началото, реших да променя тактиката. И така се захванах с трилърите. Че каква по-голяма промяна от това да минеш от фентъзи на трилъри? 😄

За любител на новите познания като мен, и особено на новите познания в областта на науката - главно в биологията, Саймън Бекет е истинска съкровищница от познания. Дейвид Хънтър - главния герой в поредицата, е по професия съдебномедицински антрополог. А какво точно означава това? Така да го кажа, той се занимава с тези трупове, които са мъртви, ама от доста време. Най-яркият пример и сравнение, за който се сещам в момента е известният сериал "Кости" - "Bones". Саймън Бекет очевидно си разбира доста добре от работата, тъй като и работата на Дейвид Хънтър е описана много разбираемо и не натрапчиво за читателите, които нямат професионални знания в съдебнатамедицина. Хем знаеш, че ти разясняват за това как да разбереш от колко време, защо, къде и как е умряла дадената персона, хем е едно такова увлекателно и хич не научно, та чак започва да ти става интересно. Честно да ви кажа, в началото очаквах "Убийства в Манхам" (първата от за момента издадените пет книги от поредицата) да е доста по-суховата и... научна, отколкото се оказа всъщност.

Най-хубавото е, че стилът на автора е толкова дяволски увлекателен, че действието лети пред очите ти! Трупове, убийства, мистерии, драми, любови, гняв, тъга, веселба! Имах чувството, че всичко вече е било там отдавна - героите са истински хора, Манхам е истинско английско селце, трагедията наистина се е случила, а Бекет просто е станал свидетел на всичко това и решил да го овековечи като го запише на белия лист. Толкова реалистично бяха избразени персонажите, толкова човешки бяха действията и намеренията им.

Също така едно голямо "Евала!" на Саймън Бекет за така добре разработените връзки между персонажите и учудващо трудната загадка около престъпленията! В началото на книгата бях напълно убедена, че един определен герой е извършителят. После, някъде към средата, промених мнението си, заради някои доказателства, които излязоха на повърхността, и реших, че е друг от героите. Просто беше очевидно, че трябва да е той! Накрая обаче се оказа, че убиецът е някой съвсем друг. Нямаше нищо общо с това, което аз си мислех през цялото време, докато четях. Едновременно мразя и обичам като стане така! Мразя го, защото се чувствам глупава, че не съм се сетила. И го обичам, понеже една наистина добра книга, винаги трябва да може да те изненада. А "Убийства в Манхам" успя да ме изненада и то не само веднъж!

След прочита на част едно от поредицата, нямах търпение да продължа с втората - "Огнената диря", защото независимо, че случаят, стоящ в центъра на "Убийства в Манхам" бе разкрит, животът на Дейвид Хънтър продължаваше да е все така интригуващ и бях убедена, че ще има още много местопрестъпления за разглеждане и престъпници за залавяне. Оказах се права!

"Огнената диря" с нищо не отстъпва на по-възрастната си сестра, а Саймън Бекет продължава да пише все така завладяващо, дори малко повече! Още едно перфектно замислено престъпление, без никакви на пръв поглед уличаващи следи, които да водят към убиеца. И все пак главният ни герой някак си успя да открие кой е извършителя и да го "прибере на топло". Независимо, че Дейвид Хънтър не е нито полицай, нито детектив, а само един съдебномедицински антрополог, който не би трябвало да се занимава с разследването на престъплението. Както обаче той самият не веднъж казва "Мъртъвците могат да ти разкажат много повече от живите, стига да знаеш как точно да ги попиташ". Хънтър определено знае как и какви въпроси да им зададе, а най-хубавото е, че и никога не пропуска да обясни и на нас читателите. Това е може би частта, която ми допада най-много в книгите на Саймън Бекет - той винаги обяснява и показва. Няма значение в какви динамични неприятности забърква персонажите си и на какви отблъскващи, трупови гледки ги подлага, ние сме неотлъчно до тях. А пък понякога, ако мисълта ви тече достатъчно бързо и хубаво сте я подострили преди това, може дори да успеете да разнищите загадката преди авторът да е представил всички отговори.

Както беше и по план, след прочитането на "Огнена диря", продължих с третата - "Шепотът на мъртвите", и след по-малко от три дни вече я бях приключила. Още от самото начало си личеше, че писателските способности на Саймън Бекет, се шлифоват с всяко следващо изречение, което излиза изпод "перото" му. А три книги по-късно тази способност бе достигнала момента, в който творбата е толкова завладяваща, че читателя просто не може да си позволи да я изпусне от поглед и да спре да чете дори да е само за малко. Сюжетът и случаят като цяло беше още по-заплетен и интересен! Действието се развиваше в Сащ, където Дейвид Хънтър бе отишъл за кратка екскурзия, в последствие превърнала се в нещо доста по-мрачно и напрегнато. Новата част в "Шепотът на мъртвите" обаче беше факта, че там нашият любим английски съдебномедицински антрополог, нямаше никаква юрисдикция и това му създаваше доста големи проблеми с местната власт.

Колкото и неприятно да ми е да го кажа, за жалост "Гробовни тайни" и "Мъртви води" (съответно четвъртата и петата част) не ми харесаха чак толкова, колкото останалите книги. Сюжетите им бяха също толкова интересни, начина на писане също толкова добър, така че мисля, че проблемът е единствено и само в мен самата. Идеята ми е, че аз просто НЕ МОГА да чета подред няколко книги от една и съща поредица и с едни и същи герои. Когато дълго време чета за същите главни герои, независимо дали историята във всяка книга е различна, както при поредицата на Саймън Бекет, започвам да се отегчавам и след време вече не ми е хич интересно. Това е една лоша черта от читателската ми същност, но няма какво да се прави. И все пак, като ината, какъвто съм си, реших да дочета всички книги до последната, тъй като дори не можех да си помисля да оставя поредицата недочетена и то на последната част. Нямаше как 💁

В обобщение: поредицата за Дейвид Хънтър е страхотна! Оценката ми за книгите в нея като цяло е 5/5 звезди!

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден, останете вкъщи и бъдете здрави! 💖