"Да пробудиш драконче" от Николай Теллалов (със съдействието на Човешката библиотека)
Аудио версията🎙️ на това ревю може да чуете в едноименния ми подкаст или на линка ето тук 🎧
Автор - Николай Теллалов
Оригинално заглавие - "Да пробудиш драконче"
Издавана от - Светра/Квазар/Човешката библиотека
Оформление на корицата от 2009г. - Николай Теллалов
Години на пре/издаване - 1998г./2001г./2009г
Брой страници - 96
Вид корица - мека
Цена - 8.00 лева
За автора:
Николай Христов Теллалов (Шаркан) е роден на 28.02.1976г. в гр. София, в семейството на военния летец Христо Теллалов и машинописката Теменужка Василева. Има по-малък брат - Мирослав Теллалов. Природени братя (от страната на бащата) - Георги и Йордан Теллалови.
Като дете и юноша Николай живее в различни военни градчета на бившия СССР и бившата ГДР. Завършва средно образование през 1984г. в Украйна. След провалено кандидатстване за военен летец, влиза в казармата през 1985г. и служи като свързочник. В периода 1987-1994г., с няколко прекъсвания на студенството си, следва химия (инжинерна специалност - органичен синтез и горива) във ВХТИ - София. От 1990г. до 97г. работи в Института по полимери към БАН. До 2001г. сменя редица професии и занимания, сред които - сценичен работник, дърводелец, строителен бояджия, пощальон, хлебар, продавач на книги и др.
От 2001-2005г. е главен редактор и преводач в ИК "Квазар". Членува и участва в дейността на Клуба по фантастика и прогностика Иван Ефремов.
От 2010г. се занимава активно с публицистична дейност и е в състава на редколегията на вестник "Свободна мисъл", издание на Федерация на анархистите в България. От 2011г. сътрудничи на "Осем" (списание) със свои разкази, научни статии и есета.
Семеен, без деца.
Анотация:
Някога змейовете живеели на земята сред нас, хората. Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Но по времето на появата на барута, змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. И да има останалаи от тях нейде в нашите земи, много надалеч ще да е това място.
Затова чак до 19.май.1996г. никой не ги бе срещал, нито виждал. Докато един човек не успя ДА ПРОБУДИ ДРАКОНЧЕ.
Ревю:
Докоснах се до тази "истинска приказка" благодарение на съдействието на Дес от Човешка библиотека, която беше така мила да ми предостави копие. Линк към сайта им, на който може да откриете много други от страхотните, български книги, които издават тук.
Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!
Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.
Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" 😉
Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" 😉
На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!
Благодаря ви, че останахте с мен до края!
Приятен ден и бъдете здрави!
Коментари
Публикуване на коментар