"Джейн Еър" от Шарлот Бронте

Здравейте, книжни дракони! Днес ще си поговорим за една рядко засягана тема, а по-точно класиките. Много хора се притесняват, че като деца на "модерните времена", да споделят мнението си, особено негативното, за книги, определени като класики, е неправилно. Тъй като, че кои сме ние да критикуваме творби издържали на поколения промени в литературата. Аз обаче съм с идеята, че всеки има собствено мнение и всеки би трябвало да е свободен да го сподели, ако желае.  

Оригинално заглавие - "Jane Eyre"

Автор - Шарлот Бронте

Издателство - 

Преводач - 

Оформление на корицата - 

Брой страници - 512

Година на издаване в България/чужбина - /1847г.

Вид корица - твърда

Цена - изданието е старо

За автора:

Шарлот Бронте е английска писателка и поетеса, най-голямата от три сестри, също писателки. Творбите й се превръщат в класика в английската литература, като най-популярната от тях е романът "Джейн Еър".

Шарлот е родена на 21.04.1816г. в Торнтън, западно от Брадфорд в Шоркшър, Англия. Тя е третото от шестте деца на Мария и Патрик Бронте. През август.1824г. бащата изпраща Шарлот, Емили, Мария и Елизабет в девическо училище в кован Бридж в Ланкашир. По-късно Шарлот споделя, че това училище е нанесло огромни щети върху нейното психическо и физическо здраве. Две от сестрите (Мария и Елизабет) умират от туберколоза в училището. В творбата си "Джейн Еър" използва посещаваното от нея училище като прототип за училището, описано в книгата. 

Анотация: 

Малката Джейн Еър е сираче, живяло в суровия и безобичен дом на своята леля мисис Рийд, преди да бъде изпратена в друг не по-малко жесток свят с тежки правила, без нежност и любов. 10 години прекарва в строгото девическо училище "Лоуд" и на 18 години е образована учителка, готова да работи като гувернантка. Трудностите и изпитанията са възпитали у нея силна воля и дух, без да лишават душата й от нежност. Джейн избира професията на гувернантка и получава първото си предложение за работа от мисис Феърфакс в имението Торнфийлд Хол - дом на тайнствения и почти невидим Едуард Рочестър. Чувствата между Джейн и Рочестър са силни, взаимни, чисти и невидими в мрака от опасни и жестоки тайни, които са  и препятствие, и спасение за двамата...

Моето ревю:

"Джейн Еър" е едва втората класика, която някога съм чела. Може би поради тази причина се влюбих в нея! Дори сега, след като вече съм прочела няколко романтични книги, писани през далечните години на 19век, тя си остава произведението, което най-харесвам. 

Историята проследява живота на Джейн Еър от най-ранните й години, та чак до момента, в който всичко най-сетне се подрежда и успокоява. Случаите на жестокост, които момичето преживява, дали по привичка на съдбата или от ръката на най-близките й роднини, бяха толкова майсторки и трогателно описани, че карат читателя да плаче със сълзи все едно се случва на него самия. 

Стилът на писане е много увлекателен и лек. Направо прелитах през страниците с желание да получа още и още от историята. 

Героите, създадени от Бронте, са живи и многопластови. Всеки има свое собствено минало, което го е направило човека, който е сега. Всеки пречупва случващото се през собствената си призма на разбирания. Всеки е и добър и лош, няма крайности, както е и в живота. Главната героиня бързо стана един от любимите ми персонажи. Възхищавах й се на упоритостта и куража й да продължи напред независимо от всичко, което е преживяла. На чувството за себе оценка, което притежава. Още по-хубаво е, че и второстепенните персонажи в "Джейн Еър" са също толкова реални. Някои карат читателя да ги презира, други да обича. 

Радвам се, че прочетох "Джейн Еър" още в началото на запознанството ми с класическата литература, защото книгата успя да ме вдъхнови да прочета още много други произведения от онази епоха!

В заключение: Давам на "Джейн Еър" 5/5 звезди и я препоръчвам! 

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! ♡