Впечатляващ микс от жанрове в "Аркадия" от Иън Пиърсън 🎴

✒ Здравейте, книжни дракони! Добре дошли в днешното издание на "Книжни ревюта с Мелани №16347523". Книгата, която съм избрала да обсъдя в този пост, май никога не е била в класациите за топ книги или не е била обсъждана активно сред обществото ни от книгохолици, но като че всеки активен читател знае името на автора й и е чувал за нея. Повечето дори лично са се сблъскали с написаните върху хартията думи. 

Да, да, говоря за Иън Пиърс. Ако това име не кара библиотечното ви звънче, криещо се сред мозъчните ви гънки, да трепти, то нека споменем и двете негови книги издадени на български - "Аркадия" и "Пръстът, който те сочи". А сега нека си поговорим за тази, която аз съм чела - "Аркадия" 👀

Оригинално заглавие - "Arcadia"

Автор - Иън Пиърс

Издателство - Orange books

Преводач - Гергана Минкова

Оформление на корицата -

Брой страници - 640

Година на издаване в България/чужбина - 2016г./2015г.

Вид корица - твърда

Цена - 21.90лв

✒ За автора:
Иън Пиърс (на английски: Iain Pears) е английски изкуствовед, историк и писател на произведения в жанра исторически криминален роман. Роден е на 8 август 1955 г. в Ковънтри, Англия, в семейството на Джордж Дерик Круши, индустриалец, и Бети Мичъл Прудфут, магистратка. Завършва през 1977 г. с бакалавърска степен и през 1979 г. с магистърска степен Уедхем Колидж на Оксфордския университет. През 1982 г. получава докторска степен по философия от Уолфсон Колидж на Оксфордския университет.
След дипломирането си в периода 1983 – 1984 г. е кореспондент на „Ройтерс“ в Рим, в периода 1984 – 1987 г. е корпоративен и банков кореспондент на „Би Би Си“, „Канал 4“ и „ZDF“ в Лондон.
В периода 1987 – 1988 г. прави допълнителен докторат в Йейлския университет със стипендия на Гети за изкуство и хуманитарни науки. На 7 януари 1985 г. се жени за Рут Харис, историчка и преподавателка. 
За произведенията на писателя са характерни експериментите с езика и формата на повествованието.
Иън Пиърс живее със семейството си в Оксфорд.

✒ Анотация:

Едно 15-годишно момиче по грешка открива портал към друг свят докато се опитва да намери една изчезнала котка и така започва едно незабравимо приключение. Роман, който ви пренася в три свята, преплетени един в друг и четирима мечтатели готови да променят света.

Три свята, които се преплитат взаимно. Четирима души, които търсят отговори. Кой контролира бъдещето и кой миналото?
В мазето на на професор от Оксфорд 15-годишната Роузи търси изчезнала котка. Но вместо да открие котката, тя открива портал към друг свят.
Антeруолд е свят, облян от слънце. Свят на разказвачи, пророци и ритуали. Но истински ли е този свят и какво се случва, ако решиш да останеш в него?
Междувременно в стерилна лаборатория една бунтарка опитва да докаже, че времето не съществува. А това води до катастрофални последствия.
Пленителна приключенска история, в която тупти огромно сърце, изтъкано от могъщо въображение.

✒ Моето ревю:
Както всеки знае (поне тези, които някога са чели нещо от творчеството на господин Пиърс) той не е от писателите, поддържащи един определен жанр през цялата книга. От една страна го разбирам. Имайки в предвид, че написването на един роман може да отнеме години, ако сюжетната линия е по-сложна, то е лесно пишещия я да се отегчи. А и за читател с опит, преплитането на герои, жанрове и истории, е доста завладяващо. Внася нов, приятен въздух в застоялата еднообразност на книгите заживели под родното ни небе. 

В "Аркадия" Иън Пиърс преплита по интересен начин историческия жанр, с пикантна доза научна-фантастика и щипка романтика за вкус. Подкрепя ги с умерено количество адреналин и действие, бърка достатъчно дълго, че да ти замае главата и после така смислено разплита нещата, че пак ти замайва главата, но по по-приятен начин. 

Самият факт, че ми отне почти две години (прочетох я през 2019та година), прекарани на случайно подсещане за величието на "Аркадия" и непоканено пре-преживяване на случки от нея, за да мога най-сетне да седна, събирайки мислите си, и да й напиша читаво ревю... Мисля, че това говори доста за въздействието, което тази тухличка от 640 страници оказа върху читателското ми възприятие. 

Единственото нещо, което бих могла да кажа за стила на писане на Пиърс, е че няма равен. Думите, които използва, начина, по който ги използва, последователността на действието, промяната на героите през хода на историята... Всичко това. Някак трудно е за обяснение, но е магично. Този, лично негов, стил превръща произведенията му от просто поредната книга на пазара, в книгата, способна да промени книжния ти живот. 

✒ Оценка 5/5 звезди 

Благодаря, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и бъдете здрави! ♥️