Поредицата "Вещерът" от Анджей Сапковкси 🔥

✒ Здравейте, книжни дракони! Днес съм тук, с вас, за да си поговорим за една страхотна, и отчасти нашумяла, фентъзи поредица. А по-точно, целта на ревюто ни е "Вещерът" от Анджей Сапковкси! Завладяващи книги, написани през края на миналия век и станали известни едва, когато биват адаптирани във видеоигра, а по-късно и в сериал (малко като историята на "Песен за огън и лед" от Дж. Р. Р. Мартин). Нека се впуснем в ревюто ↠

✒ За автора:

Сапковски е роден на 21 юни 1948 г. в Лодз. Завършва Факултета по външна търговия на Лодзкия университет. В периода 1972 – 1992 г. работи като икономист в различни търговски предприятия.
Първият му разказ, „Вещер“ (Wiedźmin), е публикуван през 1986 във Фантастика, водещо полско списание за фентъзи, и е добре приет както от читателите, така и от критиката. По-късно Сапковски създава цикъл от три сборника с разкази и пет романа, чието действие се развива в света на Вещер. Този цикъл, както и другите му творби, го правят най-известния автор на фентъзи в Полша от 1990-те. През 2016 г. му е връчена Световната награда за фентъзи.

✒ Анотация:

Вещерът (на английски: The Witcher; на полски: Wiedźmin) е поредица от фантастични разкази и романи от полския писател Анджей Сапковски за вещера Гералт от Ривия. В книгите на Сапковски, „вещери“ са професионални ловци на чудовища, които (с обучение, тренировки и модификации на тялото) развиват свръхестествени способности в ранна възраст, за да се сражават със смъртоносни зверове. Книгите на Сапковски са адаптирани във филм, телевизионен сериал, поредица от видеоигри и графичен сериал. Поредицата от романи е известна като Вещерската Сага. Разказите и романите са преведени на много езици, включително английски.
Видеоигрите са много успешни и от март 2018 г. са продадени над 33 милиона копия в световен мащаб.

✒ Моето ревю:

В последно време не се разбирам много-много с фентъзи-юношеските поредици. Нека повторим само че, за целта на това ревю, казах "в последно време". Преди бях вманиачена по фентъзито, а колкото по-дълги бяха поредиците, толкова по-добре. Всъщност, сега като се замисля, в продължение на едни четири до шест години не четях нищо от какъвто и да е друг жанр. А после достигнах връхната си точка, след която, естествено, последва двугодишен фентъзи застой, през който четях класики, трилъри, ужаси и общо взето всичко, излизащо извън идеята за магия. Но вече, когато най-сетне започнах да чета разнообразно, отново съм готова да се завърна към любимия си жанр.

Първата стъпка към това дългоочаквано завръщане направих с поредицата на Анджей Сапковкси - "Вещерът".

По принцип никога не успявам да прочета една поредица наведнъж. Заради краткотрайното си внимание изглежда, ми се налага да направя книжна пауза след най-много втората част и в последствие да я подхвана отново. Което често се случва след месеци, та чак до година време...

Чувствата ми към "Вещерът" обаче не позволиха на читателя в мен да прекъсне тази специална поредица. Искренната любов, която изпитвам към произведението на полския автор, ме удари по главата, както Рапунцел възлюбения си разбойник, още с първата книга. За заинтересуваните сред вас - така и не ме е пуснала, дори сега, когато вече приключих с всичко излязло изпод "перото" на Сапковкси за Гералт, Цирила и Йенефер. 

На пръв поглед цялостната идея на това осем-томно чудовище изглежда напълно... ами, обикновена май. Има вещици, интриги, изгубена принцеса и неразбран войн. Самият начин, по който всичко това обаче бива събрано и комбинирано от ръцете на писателя, прави нещата специални. Анджей Сапковкси изгражда характери на героите си и им дава собствен глас, с който да се отличават през хода на историята. Създава невероятно реалистична междукралствена интрига и като че, от тази гледна точка, напълно успява да пресъздаде чувството за исторически роман. Добавя замисъл зад диалозите и действията на персонажите си, както и значение зад легендите на различните раси. Да, има и магия, има лигава тийнейджърка, има го онзи вечно сърдит мъжага със скритите дълбоки чувства... Единствената разлика между "Вещерът" и всички останали тийн-фентъзи книги обаче е, че тези клишета са използвани по истински и иновативен начин, придавайки съвсем друг вид на "голямата картина".

От една страна леко съжалявам, че се реших да прочета поредицата, едва след като вече бях изгледала първия сезон на сериала на Netflix. От друга страна пък съм доволна, защото така не останах разочарована от сериала в последствие, а и можех да си представям героите в книгата като актьорите, които са подбрани доста добре, честно да си призная.

Начинът, по който Сапковкси пише, ми допада изключително много. Основното нещо, чрез което успява да се отличи сред масата от писатели, е странното му желание да смесва ироничния хумор с всичко. Няма значение от сцената, винаги може да разчитате на чичо Анджей да ви разсмее. Като същевременно ви кара да се чувствате виновни, защото не би трябвало да се хилите на този черен хумор.

Обожавам диалозите между главния ни герой Гералт и неговия досаден приятел Лютичето. Също така и тези между Гералт и магьосницата Йенефер. Оо, и тези между магьосниците по принцип. А сега се сетих колко ми бях интересни и разговорите между джуджетата и тези между елфите. Всъщност... Анджей Сапковкси си знае работата. Единствено мога да си мечтая някой ден да съм способна да измислям толкова реалистични и завладяващи диалози! Същото важи и за описанията всъщност...

А сега, когато стигнахме до края на ревюто, ще отбележа само, че всеки уважаващ себе си читател, трябва *ТрЯбВа* да види кориците на "Вещерът" от CIELA! Определено Живко Петров за пореден път се е справил невероятно със задачата си. Направо ми изтекоха очите като ги видях за първи път. На всеки запален фен на вселената пък (аз) ще му се наложи да се пречупи и да си вземе невероятно красивата книга в допълнение към поредицата - "Светът на Вещера", чиито завладяващи рисунки и интересни пояснения ще ви накарат да я изгълтате наведнъж. 

Оценка на цялата поредица 5/5 звезди!

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и бъдете здрави! 🖤