"Блясъкът на черната усмивка" от Касандра Коу 💍🩸

Здравейте, книжни дракони! За тези от вас, които не ме познават, аз съм Мелани. Седемнадесет годишен страстен читател, с надежди за бъдещ писател :)

Книгата, водеща се в класацията ми повече като новела, която ще ви представя в днешният пост тип "Ревюта на току-що прочетени книги", е нашумялата и още прясна от печатниците - "Блясъкът на черната усмивка" от Касандра Коу, както най-вероятно вече сте разбрали и от заглавието. 

Оригинално заглавие - "Nothing but blackened teeth"

Автор - Касандра Коу

Издателство - Ciela

Преводач - Зорница Русева

Оформление на корицата - Samuel Araya

Адаптация на корицата - Живко Петров

Брой страници - 125

Година на издаване в България/в чужбина - 2021г./2021г.

Вид корица - мека

Цена - 14.90лв

Анотация:

Петима приятели от детинството решават да се съберат в името на доброто старо време. Поводът е сватбата на двама от тях. Мястото - прокълнато японско имение. Нима има по-добър план за запомняща се и изпълнена с адреналин вечер?

В основите на древната постройка обаче почива тялото на злощастна невеста, погребана жива - ала душата й не е в покой и скоро младежите ще осъзнаят, че са допуснали жестока грешка, присъствайки в злата й обител. Нощта, предвидена за гуляй, надпиване и палави игри, бързо се превръща в кошмар, неподозирани тайни изплуват на повърхността и дори най-крепките взаимоотношения са напът да рухнат. 

Касандра Коу смело ще ви поведе през сенките, из които броди булката-призрак с черна усмивка и гладно сърце, милееща за топла прегръдка, а на сутринта, щом слънцето изгрее, нищо няма да е същото!

Моето ревю:

Със своите едва 125 страници и гигантически шрифт, изобщо не се води някоя от тежките творби и дори не бих могла да кажа с убеждение, че приспада към щанда с романи. И все пак, независимо че позволява да я "глътнете" за рекордно време от няколко часа, "Блясъкът на черната усмивка" е учудващо смислена. Почти мога да чуя как някои от вас свивате неодобрително вежди в момента, чудейки се какво ми е хрумнало в главата, че да използвам дума като "смислена". Обяснението идва веднага и топло като тъкмо изпечен хляб. Под дефиницията смислена загръщам всяко едно произведение, което си има начало, среда и край, което може да се похвали с духовното и физическото присъствие на сюжет, в което героите не са замръзнали от началото до края в едно положение, и което чистосърдечно може да се похвали с майсторски стил на писане. Точно така, правилно разбрахте. Ей преди мъничко положих "Блясъкът..." върху пиедестала на всъщност приятните за четене книги. Това мое явно изказване на мнение може би би ударило някои от вас като гръм от ясно небе, но аз ще продължа да стоя зад думите си. Прочетох куп ревюта в Goodreads и по нашенските фейсбук групи и се нагледах на разнообразие от противоречиви изказвания, а после и сама прочетох новелата, за да мога сега да ви подосаждам с моето собствено дърдорене по нейн адрес. 

Веднъж като започнах да я чета и не можех да се спра от прелистването на страниците. Казах си уверено, и не еднократно, че след този ред или онзи ред ще спра, но... уви. На няколко пъти дори се улавях, че съм станала да свърша нещо, но така и не съм пуснала четивото си, осъзнавайки потенциалния риск от сблъсъка ми с някой тежък предмет единствено на много подсъзнателно ниво. Лесно е човек да се изгуби сред изреченията, така изящно и прецизно напоените с действие, напрежение и професионален подбор на думи. Както самата Касандра Коу написва на страница 108ма, няколко думи описващи спокойно всичко измежду двете корици:

"Всеки момент нещо щеше да се прекърши - врат, търпение или гръбнак." 

 Първото нещо, което забелязах в "Блясъкът на черната усмивка", бе ужасяващо невероятната корица, адаптирана за родните читатели от Живко Петров. Колкото и противоречиво да звучи това, имайки в предвид често използваната поговорка, подтикваща ни да "Не съдим книгата по корицата", просто не се сдържах. Независимо, че съдържа три цвята и почти нищо освен някаква си там жена (мъртва по всяка вероятност), пак е много въздействаща *надявам се да сте схванали сарказма* 

Второто нещо, заради което си я купих, бе неравната комбинация от желание да притежавам това произведение на изкуството и интереса, който се разгоря в мен, веднъж след като прочетох анотацията. Впечатли ме, необичайното за нашата страна (поне според мен) присъствие, на каквато и да е митология от азиатските страни. Веднага ми се прииска да се запозная поне с част от японската култура. 

Третото нещо, което ме накара да започна с четенето й, дни след като я получих от намалението на Ciela, бе малко сметкаджийско, сама ще си го призная, а вие може да ме гледате колкото обвинително си искате, но съм сигурна, че не съм единствена в това провинение. Причината бе, че е кратка и по този начин ще мога по бройка да подпълня Goodreads предизвикателството си за тази година. Все пак не може да я сравняваме с някоя от тези романи по 500+ страници, които отнемат на бавния читател поне седмица и половина. "Блясъкът на черната усмивка" свърших в разстояние от по-малко от 24 часа! Разберете ме! *мига отчаяно*

Но... Нека се върна малко повече към същината на ревютата, и да поразширя казаното по-горе за героите, сюжета и стила на писане. 

Персонажите са удивително добре разработени за времето, с което е разполагала Касандра Коу. Още в първите страници разбираме за повечето от миналото на всеки един от петимата приятели. За кавгите и за радостите им като компания. За личните им борби и характерите им. За плюсовете и минусите им. А най-удовлетворяващото е, че случилото се през хода на историята успява да им повлияе не само физически, но и психически. Променя ги, както би и трябвало. 

Сюжетът би могъл да се възприеме за доста посредствен в началото, тъй като това няма да е първият ви сблъсък с идеята за обитавана от духове къща, дори и да не сте никакъв любител на жанра ужаси. Не мисля, че изобщо има останал хомосапиенс, който да не се е спречквал с истории за духове никога през житейския си път. И все пак, по някакъв отчасти необясним за мен начин, Касандра Коу успява да извърти така случките, да подхване така напрежението и да придвижва така екшъна, че да ви накара да видите познатата от векове тема по напълно нов начин. Накрая, след като бях погълнала жадно и последните срички, се поспрях и се зачудих как е успяла авторката да представи толкова интересно тези неща, на които вече съм ставала свидетел не веднъж. 

А на последно място ще спомена повечко мои собствени наблюдения над начина на писане на Коу. Тя използва невъобразимо обемен речник, това е сигурно. Трудно бих се сетила за друг писател, способен да не се повтори нито веднъж в продължение на 125 страници. Останах смаяна от способността й да описва толкова увлекателно и същевременно да измисля супер реалистични диалози. Двете неща рядко са съвместими и могат да се намерят в комплект при някой писател, но ето че тя го е постигнала.

В обобщение ще споделя и крайната си оценка с вас - 5/5 звезди! ⭐

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! ❤