Списък с 10-те най-добри и 5-те най-лоши книги за 2019!


Здравейте, книжни дракони!
Седя, гледам през прозореца и се любувам на падащите снежинки, които покриват, с рехав бял пласт, земята и ми хрумва - трябва да си направя годишна класация на книгите!
Отворих бързо Goodreads  и след доста време чудене и преглеждане отново и отново, най-сетне успях да отделя десетте книги, които най-са ми харесали, както и петте, които най-не са ми харесали, от всички петдесет, в чиито светове успях да се потопя тази година. Тук обаче дойде, може би трудната част от заниманието- как да ги подредя... Коя книга заслужава да бъде сложена последна и коя първа?
Е, да видим какво се получи!


Най-добри:

10. "Жестока любов" от Колийн Хувър 
"Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си. Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли дори да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангражиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1.Никога не питай за миналото.
2.Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава миналото и бъдещето се преплитат..."

Това е единствената романтична книга, която ще намерите в този списък, независимо от задоволителния брой, който прочетох през 2019-та. Стилът на Хувър, сюжета и героите на "Жестока любов" бяха причината, поради която произведението намери мястото си в този списък. Ревюто ми за "Жестока любов" от Колийн Хувър може да намерите тук

9. "Властелинът на пръстените" от Дж. Р. Р. Толкин 
"Хобитът Фродо от едно заспало градче в Графството е натоварен с изключително важна задача - да предприеме убийствено пътешествие през Средната земя до Мордор, където трябва да унищожи Пръстена на силата - единственото, което крепи властта на злия тиранин Саурон."

Никога досега не съм изказвала мнението си за тази класика в интернет пространството. Светът, така внимателно изграждан от Толкин през целия му живот, бе огромно вдъхновение за мен, когато започнах създаването на вселената на собствената си творба "Кралството"! Тук може да намерите елфи, хобити, магюсници, магия във всичките й аспекти! 

8. "Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн 
 "През 2045г. релаността е грозно място. Уейд Уотс се чувства жив единствено, когато е включен в ОАЗИС, безкраен виртуален свят, където по-голямата част от човечеството прекарва дните си. Когато ексцентричният създател на ОАЗИС умира, оставя след себе си поредица дяволити пъзели, породени от обсебеността му от попкултурата от отминалите десетилетия. Първият, който ги разреши, ще наследи огромното му богатство - и контрола над ОАЗИС. Тогава Уейн разплита първата загадка. И внезапно се оказва заобиколен от противници, готови да убиват, за да стигнат до наградата. Надпреварата започва - и единственият начин за оцеляване е победата."

Радвам се, че прочетох тази тухличка, тъй като ме накара да се замисля над някои важни неща. Какви са според мен плюсовете и минусите на "Играч първи, приготви се" от Ърнсет Клайн, може да разберете в ревюто ми тук

7. "Никога, никъде, никой" от Нийл Геймън 
"В приказките доброто дело се награждава, но в живота невинаги е така. Ричард Мейхю не го знае, когато намира ранено момиче на оживена лондонска улица и му помага, съсипвайки единствения си предварителен костюм и годежа си, а това се оказва далеч не най-лошото, защото попада на място, за което се знаят две неща - че се намира някъде под истинския Лондон и че няма нищо по-лесно от това да се разделиш с живота си. Подземният свят всмуква Ричард, но преди това е погълнал сънищата на миналото, забравените истории и вчерашните герои. Свят-лабиринт, в чиито шахти дебне нещо смътно, лепкаво и неназовимо и не знае обратния път."

Тъй като, както най-вероятно вече знаете, Нийл Геймън е любимият ми автор, просто нямаше как да не включа тук, една от неговите най-забавни и увлекателни творби някога. Възхищението ми над таланта му може да прочетете в ревюто ми тук

6. "Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб 
"Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се оттърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безрасъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб. Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елемнталните игри, в които се включват най-добрите магюсници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине..."

От трилогията "Четирите цвята на магията" тази част определено беше най-любимата ми! Таланта на Шуаб се пропива в страниците, повличайки те в завладяващо приключение, което няма да искаш да напуснеш до последната страница, а и след това! Ревю тук

5. "Аркадия" от Иън Пиърс
"Три свята, които се преплитат взаимно. Четирима души, които търсят отговори. Кой контролира бъдещето и кой миналото? В мазето на професор от Оксфорд 15-годишната Роузи търси изчезнала котка. Но вместо да открие котката, тя открива портал към друг свят. Антеруолд е свят, облян от слънце. Свят на разказвачи, пророци и ритуали. Но истински ли е този свят и какво се случва, ако решиш да останеш в него? Междувременно в стериална лаборатория една бунтарка опитва да докаже, че времето не съществува. А това води до катастрофални последствия."

Поредната хубава книга, за която нямам ревю в блога... Сюжетът, в който научна фантастика, фентъзи и реалност се преплитат, бързо стана един от любимите ми, а Иън Пиърс представя всичко по страхотен начин, карайки читателят да се потопи в единствената по рода си история.

4. "Аз, вещицата" от Дебора Харкнес 
"Дълбоко в сърцето на Оксфордксата Бодлианска библиотека Даяна Бишъп попада на омагюсан алхимически ръкопис като част от своята научна работа. Даяна произхожда от видно вещерско семейство, но не иска да има нищо общо със свръхестественото. Затова след като хвърля един повърхностен поглед на книгата и си записва няколко неща, тя я връща обратно. Но нейното откритие предизвиква суматоха и скоро към библиотеката се втурват орди от вещици, демони и вампири. Даяна се е натъкнала на желано от всички богатство, изгубено от векове, а тя е единственото същество, което може да развали магията му."

Вещици, вампири, романтика, битки и многопластова магия, перфектната книга за всеки любител на доброто фентъзи! Май че в ревюто си тук изчерпах всичките си похвали за "Аз, вещицата" от Дебора Харкнес! 

3. "Тъмна материя" от Блейк Крауч 

"Щстлив ли си? това са последните думи, които Джейсън Десън чува от устата на своя маскиран похититтел секунда преди да бъде изпратен в безсъзнание. Джейсън идва на себе си на непознато място, завързан за носилка и заобиколен от хора в защитни костюми. Мъж, когото никога не е виждал, му се усмихва и му казва: "Добре дошъл, Джейсън. Поздравления. Ти успя." Джейсън се е събудил в един непознат свят. Съпругата му не му е съпруга. Синът му никога не се е раждал. Самият той не е обикновен преподавател по физика, а известен физик гений, направил забележително откритие. Кой свят е истински - този или другия? Как може да се върне? Отговорът се крие в едно пътуване, по-невероятно и ужасно от всичко, което може да си представи - пътешествие, което ще го принуди да се изправи пред най-тъмните си страни, докато се бори с един изумителен и непобедим враг."

Още една книга вдъхновила писателят в мен! От страниците й направо мирише на научна фантастика, но в същият момент автора не прекалява с термини и наименувания. Точно правилното количество от всичко! Ревюто тук

2. "Дървото на лъжите" от Франсис Хардинг 
"Бащата на Фейт, някога прославен учен, умира опозорен и при крайно подозрителни обсоятелства. В търсене на улики, сред записките му девойката се натъква на сведения за странен  екземляр от колекцията му: Дървото на лъжите. То расте и връзва плод само ако му бъдат прошепнати лъжи, в които хората да повярват. А плодовете разкриват важни истини на онзи, който ги опита. Колкото по-голяма и успешна лъжа прошепнеш на дървото, толкова по-ценна истина ще научиш... А Фейт има истински талант да лъже. Тя вярва, че дървото ще й разкрие убиеца на баща й. Но за целта трябва да измисля все по-голями лъжи - и то такива, които да плъзнат сред хората като пожар. Плодовете на лъжите обаче са горчиви. И отровни за ума и душата."

От книгата на Франсис Хардинг научих доста за живота през 19-ти век и най-вече за начина, по който жените биват третирани, независимо от способностите си. Всичките ми мисли и причината тази книга да попадне в класацията може да откриете в ревюто ми тук

1. "Носферату" от Джо Хил 
"Виктория Маккуин има дарбрата да намира неща: гривна, прибрана на грешното място, липсваща снимка, отговори на мистериозни въпроси. С колелото си тя минава през покрит мост, който за секунди я отвежда навсякъде, до където има нужда да отиде, било то в Масачузетс или другаде в страната. Чарли Манск има подход към децата. Той обича да ги взема да се возят в неговия "Рол-Ройс Призрак" от 1938г. с регистрационен номер NOS4A2. Със своята стара кола той може да се изплъзва от настоящето и по скрити пътища да ги отведе към невероятното (и ужасяващо) място за забавления, което нарича Коледна земя. Един ден Вик среща Манкс. Но това е преди цяла вечност. Сега Вик, единственото дете, успяло някога да избяга от безкрайното зло на Манкс, е пораснала и отчаяно иска да забрави всичко това. Но Чарлс Манкс никога не е спирал да мисли за Виктория Маккуин. Той отново е на път и е взел нов спътник - нейния син."

Причините "Носферату" да е №1 в тазгодишната класация са много и всички са изброени в ревюто ми тук




Най-лоши: 

5. "МеждуСвят" от Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
"Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентирал къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странно, ако Джоуи не беше БРОДЕЩ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерения. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си, се озовава в центъра на битка между две империи. А залогът е Земята. Всъщност всички Земи. А в МеждуСвят те са около трилон. Сега Джоуи трябва да оцелее, да премине обучението в елитният отряд от него не-съвсем-еднакви-двойници, събрани от другите Земи, да предприеме най-тежкия поход и най-важното - да повярва в себе си."

Да, успях да дочета книгата, което само по себе си е постижение, но определено няма да продължа с останалите две. Причините за това може да намерите в ревюто ми тук

4. "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд
*Не мисля, че тази и следващите книги се нуждаят от анотация, тъй като съм почти убедена, че всички са наясно поне бегло със историята им.

Прочетох "Алена кралица" и дори се насилих да посегна към втората част, но след нея съвсем се отказах от поредицата. Героите ми се сториха недоразвити и слаби, а сюжетната линия не бе хич интересна, моментите, които трябваше да ме държат под напрежение, само ме отегчаваха.

3. "Скълдъгъри Плезънт" от Дерек Ланди
Жалко, преди няколко години бях толкова нахъсана за тази поредица, идеята за скелет детектив ми се струваше много интригуваща, но тази година, когато най-сетне започнах първата книга ми се стори единствено детска. 

2. "Похитителят на мълнии" от Рик Риъдър
Знам, че тук много хора най-вероятно ще ме погледнат злобно, но дори не успях да довърша "Похитителят", пък камо ли да продължа нататък с поредицата. Общо взето същото нещо, както при  "Скълдъгъри Плезънт"...

1. "Тъмна дарба" от Александра Бракен
За разлика от филма, който беше много хубав, книгата не можа дори да ме задържи до средата. Доволна съм, че не се излъгах и не си купих хартиено копие.

Благодаря ви, че останахте с мен до края! Ще се радвам, ако споделите и вашите любими и нелюбими книги на 2019-та 💜

Весели празници и довиждане!

Коментари

  1. За радост тази година наистина попаднах на страхотни книги 📚
    Любими ми станаха поредиците на Луиз Пени за инспектор Гамаш, на Саймън Бекет за съдебния антрополог Дейвид Хънтър и тази на Джонатан Баркър за У4М. От отделните книги най-силно впечатление ми направиха "NOS4A2" на Джо Хил, "Лебедова песен" на Робърт Маккамън (която чета в момента).
    Но мога да кажа, че "Тъмна материя" на Блейк Крауч е моята книга за 2019 година 📖 ♥️

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Popular posts