"Институтът" от Стивън Кинг

Ревютата ми за останалите книги на Кинг тук

 ✒ Здравейте, книжни дракони! Днес ще ви обясня какво точно харесвам в книгата на Кралят - "Институтът". Казвам "какво ми хареса", защото няма нищо, което да не ми хареса, ама нищичко... Така че, без да се разтакавам още, нека направо ви запратя към същината на ревюто ⇢

Оригинално заглавие - "The Institute"

Автор - Стивън Кинг

Издателство - Бард

Преводач - Катя Перчинкова

Оформление на корицата - Megachrom

Брой страници - 542

Година на издаване в България/чужбина - 2019г./2019г.

Вид корица - мека корица с подвързия

Цена - 25.00лв

✒ За автора:

Стивън Едуин Кинг (на английски: Stephen Edwin King, роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.
Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.
Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън.
Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014 г. на церемония в Белия дом на 10 септември 2015.

✒ Анотация:

Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, - озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е "като призрачен мотел - децата ги настаняват там, но никога не си тръгват".
В тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените ѝ са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

✒ Моето ревю:

След няколко провалени опити за четене на определени книги, най-сетне реших да се предам и да си избера някоя от множеството творби на Краля. Сметнах за по-добре да се запозная с някоя от по-новите му, за да не се чувствам като отшелник в социалните медии, като единствената, която не ги е чела. И тъй като на родния пазар все още дори не се говореше за "По-късно", се захванах с "Институтът".

Честно да ви кажа, изобщо не очаквах да я харесам до такава степен. Надявам се да ми повярвате, когато ви казвам, че не можех да я оставя и по цял ден мислех само за нея. Началния ми скептицизъм идваше от факта, че първите пъти, когато тъкмо започвах с книгите на Кинг, нещата не се получаваха. Все нещо не ми допадаше напълно и така и не ми достигаше, за да ги почувствам като пълни пет звезди. С последните две-три обаче нещата се подобриха. А сега, с "Институтът", най-накрая видях пълната слава на световно известния писател.

Та... Връщайки се обратно на "Институтът"... По мое скромно мнение писанията на Стивън Кинг, независимо, че жанрово са се променили доста, не са станали по никакъв начин по-лоши. Стилът му е все така страхотно завладяващ и приятен за четене!

Чудно ми е какво точно се очаква да кажа за "Институтът" от Стивън Кинг. Всеки, който прочете анотацията, би могъл сам да се убеди колко интересно звучи като цяло историята, а аз преспокойно ще го подсигуря, че е дори по-добре от очакваното. Същевременно леко ме съмнява да е останала жива душа на земята, която никога, дори веднъж, да не е чувала за творчеството на Кинг. А дори и досега да не сте попадали на името му или на някоя от книгите му, то където и да погледнете за мнения, те повечето пъти ще са повече от положителни. Моето мнение, както за произведенията му като цяло, така и за "Институтът", е изключително положително (вече).

Идеята, върху която е основана книгата (темата на днешното ревю), не е напълно творческа и поне аз, съм я срещала и на други места. Героите и фона се сменяват, но общо казано е еднакво. Начинът, по който Стивън Кинг представя размислите на отвлечените деца и на възрастните им похитители, по който представя дори сградата и живота им преди, това са изключенията, които правят историята нещо повече. Най-много останах разстроена от мислите на обърканите хлапета, които си нямат на представа какво точно става с тях и защо точно с тях, къде са, кои са тези хора, какво е станало с родителите им... Всичките тези въпроси в главите на деца между осем и дванадесет години, звучат наистина тревожно, когато бъдат представени по креативен начин.

"Институтът" е увлекателно четиво, което не те пуска до последната дума, а тя е също толкова завладяваща, колкото останалите. Влюбих се. Щастлива съм, че я прочетох, но същевременно ми се ще да мога да я разгърна отново за първи път.

Давам 5/5 звезди 🎇

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! ❤