"Инспекцията" от Джош Малерман 🅰
✒ Здравейте, книжни дракони! Днес съм тук, за да споделя с вас мнението си за една от последните книги на Джош Малерман - "Инспекцията". Всичко, което имам да кажа за книгата, всички мисли, които се щураха през главата ми, докато я четях, записах на белия лист, така че да придобиете пълна представа за кашата, която тази книга създаде в мен като читател. А сега нека отидем към ревюто ⇒
През 2014 г. е публикуван дебютният му роман „Кутия за птици“. Той представя един постапокалиптичен ужасяващ свят, в който хората не трябва да виждат, за да оцелеят. Книгата става бестселър и литературно събитие. Номинирана е за наградата „Брам Стокър“ и е удостоена с литературната награда на Мичиган. През 2018 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Сандра Бълок, Треванте Роудс, Сара Полсън и Джон Малкович.
Джош Малерман живее със семейството си в Роял Оук, Мичиган.
✒ Анотация:
Децата никога не са напускали своя дом. Не познават живота такъв, какъвто е. Изолацията им е абсолютна и задължителна, наложена от техния наглед грижовен и авторитетен Б.А.Щ.А.
Първоначално дръзкият и морално спорен експеримент върви по план... докато един ден момчетата не започват да си задават въпроси, да подлагат на съмнение правилата, да се бунтуват срещу своя умален свят... Готови ли са обаче за суровата истина, която ги очаква в края?
"Инспекцията" е интелигентно конструиран трилър с фино социално послание, което ненатрапчиво ти влиза под кожата. Едновременно мистерия и антиутопия, романът носи в себе си духа на "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг и напомня на "1984" на Джордж Оруел. Шлифованият и увлекателен стил на Джош Малерман обаче създава препускащ сюжет, който не само те държи в напрежение, но и буди любопитни въпроси за моралните норми, които обществото ни налага от самото ни раждане.
✒ Моето ревю:
Наскоро се заговорих с една приятелка за книги и, взимайки в предвид скорошното (на 18.06.21) излизането на роден пазар на "Денят на прасето" от CIELA, тя веднага се зае да обърне темата към един неин почти любим автор - Джош Малерман. Казвам почти любим, защото тя няколко пъти ми е натъртвала как в началото изобщо не харесала стила му на писане и не можела да свикне с него, но в последствие осъзнала колко различен и невероятен талант има. Затова, тъй като вече направо ми беше омръзнало само да слушам за него, реших и аз да прочета някоя книга на Малерман, че да знам за какво става на въпрос.
Разгледах библиотеката си и избрах по-новата му - "Инспекцията". Анотацията звучеше много интересно и някак различно. Още по-хубавото обаче беше, че наистина отговори на очакванията ми. Имаше нещо изключително в представянето на всичко онова, с което сме свикнали във всекидневието си, като нещо с чиято липсва би могло да се живее. Без религия, без отсрещния пол, без технологиите, без големите градове, без политиката... Без живота, какъвто го познаваме. Докато накрая не осъзнаеш, че дори без всичко това, хората са си хора и винаги ще бъдат такива. Защото независимо от обстановката на един човек и нещата, на които става свидетел, той винаги ще изпитва любопитство, обич, страх и целия останал спектър от емоции. Защото, както вече казах, хомосапиенс си е хомосапиенс *повдига рамене*.
Говорейки за героите, съживили се под перото на Малерман, май за някои от вас, това което ще кажа сега, няма да спадне към положителните страни на ревюто. Проблемът е, че в един момент към края на романа (само тогава, дължа да отбележа), започна да ми се струва, че независимо от различните им разбирания, те са един и същи човек. Имаме едно момче, едно момиче, двама възрастни мъже, една възрастна жена... Общо взето гледните точки лесно биха могли да се нарекат МнОжКо. Тази черта на творбата обаче беше дори някак задоволяваща, защото можеш да видиш нещата от всички ъгли и през очите на ключови герои. Но... в последните страници имах чувството, че те се смесват и стават едно голямо, колективно съзнание без индивидуални характери и личност. Което си беше някак дразнещо. Всеки пак, като уважаващ себе си читател, бих желала да се насладя на grand finale заедно с персонажите, които съм си харесала, а не те да бъдат "изтрити" точно тогава!
Така и все още не мога да обясня какво точно намирам странно в писането на Джош Малерман, но има нещо. Нещо, което ми дава доста по-различни чувства от другите книги. Нещо, в начина по който си играе с думите... Необичайно, но определено завладяващо!
Не можех да оставя "Инспекцията" дори за миг. Непрестанно мислех и се чудех за вече прочетеното, спекулирах за възможните бъдещи действия на героите, чудех се и се маех какво по дяволите ще се случи. Защото тази книга е изпълнена с мистерия, с противоречия, с една реалистична, но някак небивала история, със сюжет, който хем се бави, хем се движи главоломно. Да... Не знам как точно да обясня всичко, което почувствах, докато четях "Инспекцията". А почувствах много неща. Като започнем от първоначалната ми скептичност, после дойде очакването, след него се появи несигурност, надигна глас и харесването, но пък с него долетя и объркването, докато накрая не стигнах до желанието и нетърпението. Произведението на Малерман е като едно влакче на ужасите, което те прекарва през всички емоции съществували някога, докато просто не спре и не те остави на последната страница изтощен и объркан. Когато завърших "Инспекцията" не знаех дали искам следващото ми четиво пак да е нещо негово, да не чета в близкия месец изобщо или да се прехвърля на друг автор... Както заявих вече - ОБЪРКАНА! Объркана обаче в този, приятния смисъл, защото е изключително събитие да намериш книга, която да е способна да извърши това с читателската ти душа.
В заключение: 5/5 звезди ✨
Коментари
Публикуване на коментар