"Джурасик парк" и "Изгубения свят" от Майкъл Крайтън 🦎
Здравейте, книжни дракони! 🦎 Когато стане на въпрос за класики, за мен тези две книги на Майкъл Крайтън задължително трябва да бъдат сложени в списъка. Има нещо изключително иновативно в това да успееш да смесиш така ловко древното минало с технологиите на бъдещето и да ги поставиш в нашето настояще. Нещо изключително иновативно и интересно за четене. Пък откакто направиха и филмовата поредица, вече не само книжните фенове могат да се наслаждават на тази страхотна идея. "Джурасик парк" и съпътстващата го втора част са си чисти класики! Няма кой да ме разубеди, просто няма.
За автора:
Майкъл Крайтън е роден 23 октомври 1942 в Чикаго, Илинойс, САЩ. Когато е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в Ню Йорк Таймс своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество.
През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал като своя разработка едно есе на Джордж Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него.
Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище – между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, „A Case of Need“, получава премията „Едгар“ като най-добрия детективски роман на годината.
Крайтън е един от малкото автори използващи множество псевдоними при издаването на своите книги Джон Ландж („Lange“ е фамилия в Германия, което означава „дълъг“. Крайтън ползва псевдонима заради закачките с високия му ръст по времето на следването му в Harvard Medical School), Джефри Хъдсън, (сър Джефри Хъдсън е известно джудже от 17 век в двора на кралица Хенриета Мария на Англия. Псевдонима също има закачка с високия му ръст). Книгата „A Case of Need“ е написана под псевдонима Хъдсън. Той пише в съавторство с по-малкия си брат под споделения псевдоним Майкъл Дъглас. Като снимка на задната корицата автора използва снимка на брат си като млад.
През 1969 г. излиза романът „Щамът Андромеда“, който бързо става бестселър и скоро след това е екранизиран. През следващите години Крайтън активно пише художествени и публицистични книги, сценарии, работи като режисьор в няколко филма – в това число филмът „Westworld“, в който той, един от първите, използва цифрова техника за получаване на специални ефекти. Крайтън е удостоен с множество литературни и кинематографични премии, критиците го наричат „бащата на технотрилъра“. Живее в Лос Анджелис.
Майкъл Крайтън се е интересувал от екстрасензорни явления и е участвал в екстрасензорни експерименти.
През 2000 г. на негово име е наречен нов вид Анкилозавър „Bienosaurus crichtoni“, а през 2003 г. динозавърът броненосец „Crichtonsaurus bohlini“.
Той се жени пет пъти и четири брака завършват с развод. Той е бил женен за Сузана Чайлдс, Джоан Рейдъм (1965 – 1970), Катлийн Сейнт Джонс (1978 – 1980), и актрисата Ан-Мари Мартин (1987 – 2003), майка на дъщеря му Ан Тейлър (родена 1989). Към момента на смъртта му, Крайтън е бил женен за Шери Александър, бременна в шестия месец със сина им Джон Майкъл Тод Крайтън, роден на 12 февруари 2009 г.
Майкъл Крайтън умира от рак в Лос Анджелис, САЩ на 4 ноември 2008 г.
Анотация:
Книга 1: Уникален научен експеримент успява да върне към живот отдавна изчезнали биологични видове. Динозаврите, които някога са владели света, сега отново бродят из превърнатия в увеселителен парк остров край бреговете на Коста Рика. Малко преди да бъде отворен за широка публика, паркът трябва да мине последна инспекция от екип международно признати учени. Всичко изглежда много впечатляващо. Динозавърски рев се носи във въздуха отново след сто и петдесет милиона години. Светът е на прага на най-великото зрелище. Докато нещо дребно не се обърква. И за пореден път не става ясно, че науката може да е много опасна, когато се използва като играчка. А хората дълбоко се самозаблуждават, че могат да подчинят природата.
Книга 2: Изминали са шест години от тайния инцидент в "Джурасик парк", шест години, откакто, необикновеният блян на науката и въображението достига до катастрофален край. Динозаврите са унищожени, паркът е демонтиран, а островът е затворен за посещения за неопределено време. Но се носят слухове, че нещо е оцеляло. Eкип от учените се опитва да открие на отдалечен остров в Централна Америка тайна база, която е служила като основната фабрика за създаването на динозаври за "Джурасик парк". Обикновената експедиция се превръща в страховита борба за оцеляване, много по-напрегната дори от приключението в Джурасик парк. Защото, докато се борят за живота си с вилнеещите динозаври, учените трябва да този път да се справят и със заплахата от техните безмилостни конкуренти...
Моето ревю:
Наистина жалко е, че читателите загубихме такъв невероятен писателски талант и бъдехме оставени единствено с вече написаните му книги, които все някой ден ще изчетем всичките (освен, ако вече не сте го направили). Но поне можем да сме доволни, че тъкмо защото всяко едно негово произведение е написано с толкова чист творчески усет, а сюжета винаги е подкрепен от истински научни факти, можем спокойно да препрочитаме отново и отново книгите му без те да започнат да ни се струват безинтересни. А "Джурасик парк" определено не е изключение от Карйтън правилото.
Първо ще отбележа, че съм огромен фен на филмите. На всички части, като стана на въпрос. А двулогията прочетох едва наскоро, което си е голямо падение за любител на динозаврите като мен. Не се захванах с нея просто, защото не бях сигурна дали цялостната идея за книга препълнена с научни термини ще ми допадне и дали няма да си разваля впечатлението за историята, заради тях. Но това въобще не е така. Да, вярно, може да срещнете доста научни обяснения между страниците на двата тома. Те обаче хич не са объркващи. Даже на няколко пъти ми се случва да се заравям в интернет с часове след това, просто защото искам да науча още по дадената тема. Всичко свързано с генетиката и другите науки е обяснено по лесен, забавен и увлекателен начин, като в същото време е примесен така добре между случките и диалозите, че дори не се усещаш, когато научиш нещо ново. Да, идеята се крепи на науката. И не, не е като документалка.
Сигурна съм, че почти всеки някога се е сблъсквал с творчеството на Майкъл Крайтън, но все пак се чувствам длъжна да поясня, че този човек и произведенията му направо лъхат на талант. Пише еднакво добре и диалози, и описания, което си е направо небивало. А с думите си играе по запомнящ се начин, който те кара да искаш още и още.
Независимо, че произведенията му не навлизат в жанра фентъзи, както много от вас знаете, научната фантастика също изисква голямо майсторство в изграждането на света (world-building). Трябва си определен усет в това да създадеш правилната атмосфера, която да отговаря на темата на футуристичната/антиутопична/утопична или каквато-и-да-е-ична книга, която пишеш. Крайтън се е справил невероятно в това си начинание. Всичко, от храстите до лабораториите, от проблясването на дъжда по динозавърската кожа до превозните средства на хората... Всичко до последния детайл, се събира, за да образува една наистина впечатляваща история.
А пък говорейки за персонажите, там нещата са даже още по-добре (ако изобщо е възможно). Имаме хора събрани буквално от кол и въже. Малки деца и доста възрастни човешки индивиди, учени и напълно обикновени граждани, любопитни и страхливи, мъже и жени, т.н. и т.н. и т.н. Написал е всеки един от тях така пълноценно все едно е говорел за самия себе си. Все едно ги познава отвътре. Мислите им, действията им, терзанията и радостите им, те са така човешки и истински, че те кара да се чудиш как е успял да вникне в главата на всеки по отделно. Но независимо как... Със сигурност е успял.
Мога само да си представя какво диво проучване е направил по споменатите в двулогията теми... Сюжета определено е изпипан до последната частица...
Оценката ми за двете книги общо е твърдо 5/5 звезди ⭐
Коментари
Публикуване на коментар