Трилогията "У4М" от Джонатан Баркър 🙈🙉🙊🐵

*Очаквайте скоро и видео ревю на поредицата в Ютуб канала ми (линк тук)*

Здравейте, книжни дракони! За тези от вас, които не ме познават, аз съм Мелани. Седемнадесет годишен страстен читател, с надежди за бъдещ писател :)

В този ноемврийски ден, когато слънцето се е скрило някъде зад плътните облаци и само ги очертава с ярката си светлина, а вятърът усилено се опитва да ги издуха, но определено не успява. В такива есенни моменти единственото ми желание е да седна на мекия си диван, приятно увита в голямо одеяло и с чаша ароматен чай в ръка. Но нещо липсва в картинката, нали? Да, понеже в другата ръка непременно трябва да присъства някой увлекателен роман. А какъв по-добър избор от трилър трилогията на Джонатан Баркър, чието действие ни пренася във ветровитият, вечно есенен Чикаго? Не бих могла да се сетя за друга поредица, която толкова точно да пасва на ноември, като че е написана изцяло за него. Метерологичните условия, развихрящи се измежду страниците, съвпадат с тези около нас. Емоциите и приключенията на персонажите пък са като отражение на, вечно натежалото с дъжд, небе.

Оригинално заглавие - "The fourth monkey", "The fifth to die", "The sixth wicked child"

Автор - Джонатан Баркър

Издателство - Плеяда

Преводач - Сибин Майналовски

Брой страници - 413 + 472 + 456

Година на издаване в България/в чужбина -

Вид корица - мека

Цена - 19.00лв + 22.00лв + 22.00лв

Анотация на книга първа:

В продължение на пет години У4М (убиецът "Четирите маймуни") тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават... докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е на път да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива.

Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава сметка, че дори мъртъв, зловещият злодей не е довършил ужасното си дело. А след като намира в джоба на мъртвеца дневника му, Портър се вмъква в ума на един психопат и започва да разплита история, неподдаваща се на описание.

Налага се да действа много бързо, ако иска да намери последното похитено момиче, преди то да е намерило смъртта. Трябва да го направи, трябва поне за малко да загърби битката с личните си демони, които не му дават покой...

Времето му изтича, а У4М му отправя предизвикателство от гроба...

Моето ревю:

В началото, когато първата трилър книга на Джонатан Баркър все още плахо-плахо показваше лицето си на българските читатели, можеше да я видим как по Панаири и Алеи лежи спокойно и тихо в кашона с надпис "Книги по 5лв". Сега обаче, след като Баркър все по-уверено изписва редовете на писателската си кариера и най-вече, сега след като той е добре познат на нас и нашите родни издателства, ще успеете да откриете книгите му само на едно място. Дори няма да ви се наложи да влизате в книжарниците, защото те ще ви поздравяват още от вратата. Ще ви помахат, привличайки ви най-напред с невероятните си корици, от стъклената витрина.

Пристъпих отчасти несигурно към "Четвъртата маймуна". Не знаех какво да очаквам, тъй като първоначалното ми впечатление от мястото ѝ в Кашона на забравените, не се припокриваше ни най-малко с всичките мнения, ревюта и впечатления, на които бяха станали свидетели очите и ушите ми. Да, ще кажа още от началото на този пост, че в читателското ми сърце имаше обилна доза недоверие към този специфичен трилър. Но също така, за да не ви оставям дълго да се чудите и маете как и дали изобщо се е променил този мой начин на мислене след прекия сблъсък с романа, ще призная - промени се! И то още от първата глава!

Противно на повечето препоръки за писатели, главите, които пише Баркър, определено не биха могли да се похвалят с Толкинова дължина. Затова пък обаче те са доста по-напрегнати и винаги, ама винаги, завършват с отворен край. Задължително изтръгвайки едно очаровано, но и разочаровано, "Ама..." от читателската уста. В точно тази реакция на читателите му, се крие част от влиянието му като творец. Независимо от гледната точно на кой герой пише и независимо колко всъщност са разнообразни героите му - случващото се винаги ще ти е интересно. Независимо дали описва сцена с мъчение или вечеря в изискан ресторант - така ще подбере думите, че да искаш да прочетеш още и още. Независимо за кого, за какво, за къде или за кога - Джонатан Баркър пише като истински професионалист. Ако изобщо можем да сложим на когото и да е такова определение като "професионален писател", то това ще е Баркър.

Говорейки за героите му, имам да спомена доста неща, но ще огранича словохотливостта си поне този път, за да не ви отегча, или случайно да изпусна някоя важна частица от сюжета. Персонажите са многопластови и реалистични. Човечни, както в действията и реакциите си, така и в мислите си. Изказът им варира според професия, начин на живот и така нататък, което на пръв поглед изглежда нормално, но като се замислите, много от писателите изпускат тази важна подробност. Все пак педантичният, травмиран психопат, няма как да говори досущ като детектива-работохолик *свива рамене* Тези чеда на творческото му въображение също така търпят и съществена промяна през хода на трите книги. Случаите и травмите, било те минали или настоящи, ги променят. Извайват измененията в характерите и мирогледа им както майстор - глина.

А след всеки ред забелязваме как фона, не е просто фон. Сградите, времето, автомобилите... Всички подробности са от значение за сюжета и довяват онези изключително важни прашинки на реалистично към творбата. Заобикалящата среда е неизменна част от историята и, против случващото се в повечето произведения, тя я подпомага. Описанията, които се изливат върху листовете, развихрят въображението с перфектно подбраните си думи. Още по-приятно е осъзнаването, че са с напълно перфектна дължина. Нито чак толкова дълги и претъпкани с детайли, че да те заболи главата. И нито чак толкова къси и постни, че да се чудиш какво и къде се случва.

Екшъна е непрестанен, което е напълно нормално, имайки в предвид жанра на "У4М". Динамиката те преследва плътно през всичките редове, надбягва се с героите и с теб самия. Като че се е измъкнала от контрола на писателя и е заживяла собствен живот. Тайните са на всеки ъгъл, а отговори има в такова изобилие, че ще се чудиш на кой да задържиш удивения си поглед. Всичко е поставено под съмнение. Бавно и мъчително нишките се разплитат, но интересното е, че шансовете ви да познаете края са минимални. За колкото и опитен криминалист да се смятате, независимо от броя подобни книги, които сте прочели, това не ви е обичайния трилър. Финалът е напрегнат, оставя те без дъх в очакване на развръзката. А пътуването... О, то ще разклати логиката и вярванията ви из основи.

Ако ми се налагаше да подредя трите части в класацията "По-по-най", то това няма да е чак толкова сложно. И независимо, че те живеят един живот, все пак е нормално да си имам любимци, колкото и силно да се опитвам да съм добра "майка" *гледа гузно* Подредбата е в следния ред:

• На първо място е "Шестото покварено дете", която е и последната част от трилогията. Там, в самия край на всичко, изпитах най-силни чувства. Не мога дори да опиша емоциите развихрили се вътре в мен. Онова невъобразимо желание да държа книгата постоянно в ръце, да си позволя да стоя толкова до късно, дори и ако трябва да ставам рано, че направо да ми изтекат очите.
• На второ място, в тази отчасти болезнена за читателското ми Аз класация, се намира "Четвъртата маймуна", която е първата част. Заема почетната позиция, понеже беше първия ми сблъсък с таланта на Джонатан Баркър и така ми замая главата, че не можех да спра да мисля за нея, дори и когато не я четях.
• Последна ще сложа "И пета ще умре", която, както предполагам вече сте се досетили, е втората част. Тя бе поставена на това място, понеже нея не можах да я... почувствам. Да, точно така. Емоциите, което другите две ми доставиха, тук бяха в доста намален състав. Не знам през какъв период е преминавал тогава авторът, но му личи, че не му е било чак толкова до книгата.

Като заключение ще обобщя изказаното ми досега мнение. Поредицата за Убиецът "Четирите Маймуни" (У4М) от Джонатан Баркър е невероятна и определено си заслужава да бъде прочетена от всички любители на жанра, и дори от онези, които не са много наясно с него. Няма да съжалявате нито за миг!

Оценката ми за трите книги общо е 5/5 звезди! ⭐

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и бъдете здрави! ❤