"Били Съмърс" от Стивън Кинг 💣
Здравейте, книжни дракони! 👀
Излязлата наскоро на българския пазар книга от Стивън Кинг - "Били Съмърс", е доста необичайна гледка в и без това разнообразното му творчество. Защо ли? Написана е някак странно (не съм сигурна, че имам точно обяснение на стилa този път), отчасти бих го оприличила на стенографски като че ли, в сегашно време е (което за повечето хора не би било проблем, но за мен - да), а и сюжета не е никак типичния за него. Може би и точно поради тези три неща във Фейсбук, Instagram, Goodreads и всякакви там други платформи, където книжните хора изливат душите си, бъка от противоречиви мнения. Който я е прочел или не я харесва изобщо, или я обожава и става една от любимите му книги. В коя категория попадам аз ли? Четете и ще разберете ⇾
Анотация:
Били Съмърс седи сам в стая с пушка в ръце. Той е наемен убиец. Но приема поръчки само ако мишената е наистина лош човек. Сега Били иска да се оттегли. Преди това обаче му предлагат един последен удар. Били е сред най-добрите снайперисти в света, отличен с медали за храброст ветеран от войната в Ирак, който може да изчезне като Худини след удар. Тъй че какво би могло да се обърка?
Всъщност всичко.
Този великолепен роман, който включва история за войната и обяснение в любов към малките градчета на Америка и техните обитатели, представя двама от най-интересните и вълнуващи герои, създавани някога от Кинг. Двама души, които се заемат да отмъстят на един необикновено покварен мъж за престъпленията му. В „Били Съмърс“ се разказва за любов, късмет, съдба и една последна, незабравима възможност за изкупление.
Ще прочетете тази книга на един дъх и никога няма да забравите Били.
Моето ревю:
Най-хубавото е, че независимо от вече споменатото (глаголното време и стила на написване на "Били Съмърс"), Стивън Кинг за пореден път успя да ме инвестира изцяло в историята си. Още след първата страница бях свикнала с подхода му, а до следващите няколко - изобщо не му обръщах внимание даже. Попивах думите една след друга, толкова бързо и естествено, че на моменти се усещах как напълно съм се потопила в случващото се и съм изолирала околния си свят. Можех да стоя с часове, разгръщайки ухаещите на мастило страници, без да се нуждая от нищо друго. Отдавна не съм чела толкова интригуваща книга. Съмнявам се и скоро да прочета...
На пръв поглед сюжетът на романа е мъничко (само мъничко обаче) познат на публиката, четяща в този жанр. Бивш военен снайперист, завърнал се от някоя от Страните на вечната война, неспособен да превъзмогне видяното и стореното, затова продължава кариерата си като наемен убиец. Интересното тук обаче е, че след определено време виждаме и части от миналото на Били Снайперистът, което ни позволява да надникнем зад кулисите на безмилостен наемен убиец, който обаче приема поръчки само за истински лоши хора. Той е сложен персонаж. Нито бял, нито черен. Точно като истинско човешко същество. И не само Били Съмърс. Всеки един герой появил се през хода на историята е различен. Необикновен. Различна тоналност на сивото. Дори и да си мислим, че можем да предположим какво ще е следващото му действие, базирайки се на вече наученото, има голяма възможност да сгрешим. Действията на персонажите се определят изключително много от хората около тях, от обстановката им, от случилото се преди това, от начина им на мислене, от това, което виждат като резултат от постъпките си... Случва по начина, по който и в истинския живот. Объркано и непредвидимо.
За мен ужасно важна част от едно произведение е описанието на детайлите, които всъщност наистина имат най-голямата заслуга за това да те потапят в произведението. Изграждането на света, случайните минувачи, второстепенните персонажи, емоциите, външния вид... Тези неща, независимо дали изглеждат дребни или големи, докато четем, накрая съставят цялостното ни мнение за книгата. И точно в тази ключова част Кралят като че е най-добър. Изпипването на чувството, което иска да предаде с "фоновия шум". Затова може би и "Били Съмърс" ще се превърне в една от любимите ми книги за тази година. Защото емоциите, които изпитах са искрено невероятни и запомнящи се!
Наистина харесах, криещото се измежду страниците на книгата, но определено смятам за мое задължение да изкажа и мнението си по случай невероятното обработване на книжното тяло от страна на издателство Бард. Фактът, че са превели, подаващия се фрагмент от страница 130, показан на корицата, е много приятен! А леко блестящата, леко изпъкнала и много интригуваща корица като цяло веднага грабва вниманието на читателя. Най-хубавото е обаче, че може да я намерите във формат с мека корица, както и с твърда корица.
Оценката ми за "Били Съмърс" от Стивън Кинг е 5/5 звезди!
Коментари
Публикуване на коментар