Конкурс за страшен разказ "Хорър Дизайн" 2022

Здравейте, скъпи мои читатели! Ако някои от вас са останали изобщо тук, имайки в предвид как опустя този мой "творчески остров"... Но дори и да съм си сама, като Робинзон Крусо, надеждата, че поне един Петкан се е скрил някъде наоколо, продължава да гори в мен, така че ще пиша. Ето, започвам 💖
Като по магия или някаква интересна приумица на съдбата, малко след като бе обявен, попаднах на конкурса, който Списание “Литературен дизайн” и “Страшен разказ от две изречения” обявиха. Конкурс за разказ на ужасите “Хорър дизайн” 2022, попадащ точно в очертанията на моят предпочитан писателки жанр. Погледнах, видях, качих си го на бележки, за да си запазя критериите, и с радостна усмивка, си казах, че все до 31.юли ще измисля нещо наистина впечатляващо. Все пак това бяха цели два месеца и почти една седмица, в които да развихря въображението си и да напиша нещо уникално, незабравимо.
Но, отново изглежда по приумица на онези три възрастни сестри, които ни дърпат конците от далеч, и си разменят по едно око през няколко минути, нещата се объркаха...
Скоро след като се въодушевих за всичките възможности, които се отваряха пред мен, в лицето на тази инттересна тема, аз съвсем забравих за конкурса. Главата ми и ежедневието ми бяха въвлечени и "отнесени от вихъра" на милионите отделни парченца, в които се превърна живота ми. Краят на май месец бе колосална катастрофа за личния ми живот и оттогава все се опитвам да си "стъпя на краката" и все някъде се препъвам като пеленаче. Поради някои сериозно драматични събития, настъпили тогава, в романтичния аспект от съществуването ми, аз съвсем изпуснах от нишка творческия аспект на живота си. Оставих паяжините на забравата да се увият около писателската ми дейност, около блога ми и около страниците ми, пък да не говорим за подкаста и влогърстването. Като цяло, в няколко думи, всичко главоломно се понесе надолу по хълма.
Обаче, ето ме отново тук. Жива, здрава, малко отчаяна и много нахъсана!
В навечерието на последния ден от юли месец някъде сред кашата, наречена ум, се промъкна натрапчивото хрумване, че съм имала да пиша нещо. И като си разгледах бележките, какво да видя? Някакъв конкурс.
Моля? НЯКАКЪВ КОНКУРС!!
Да, изведнъж всичко си дойде на мястото... Бях забравила да напиша, каквото и да е, дори бях забравила да го мисля туй нещо, камо ли пък да говорим за същинско писане. Но реших, че няма да се откажа. Все пак не без причина казват, че надеждата умира последна.
Седнах, набутах гневно малките слушалки в ушите си, пуснах звукоизолацията, която имам в лицето на техно басите на бандата "Neffex" и се захванах да пиша. Писах на дивана, писах на земята, писах на стол в кухнята, дори писах на парапета на терасата.
И ето, че след 4 часа продължително потене, скимтене и дехидратиране, рожбата ми видя бял свят. Е, после се наложи тя да бъде оцветена и украсена под строгата редакция на мама, но и това го преживяхме.
Добре, че го написах тоз разказ прословут, ама сега трябваше и да го изпратя. Хайде занимавай се и с това.
Ох, да ме бяхте видели само колко бързо забравих личните си случки и мъчителни главоблъсканици, когато пред мен се разкри историята на Клементайн и Хотел "Хорър Дизайн". Колко бързо енергията на току-що сътворения, като от пръст, свят забушува във вените ми. Обожавам магията на писането!
И ето че едва няколко часа преди крайния срок да настъпи и всички да навлезем в августката нощ, изпратих разказа си на дадения имейл, с проникващото под кожата ми притеснение, че заради късния час, целите ми усилия ще отидат на вятъра и той няма да бъде приет.
Изглежда прословутата съдба обаче е била на моя страна, понеже рано следващата сутрин, получих ободряващото известие, че "Хотел" Хорър Дизайн" е бил одобрен за участие в конкурса.
И ето че сега ми остава единствено да стоя и да чакам за обявяването на резултатите през така далечния 20.август, когато ще видим докъде са ме докарали исполинките ми усилия. Това обаче дори не е най-важното, защото понякога успяваш да осъзнаеш, че грамотата не е най-съществената част от конкурса, а вдъхновението и самото писане. Процесът е важният!
Но без да си кривя душата, все пак ще ви помоля да ми стискате палци да успея в начинанието си или поне да ме забележат по някакъв начин.
А сега, благодаря ви, че останахте до края на тази "разкриваща същността ми" кратка-дневник-история и ви пожелавам много лични успехи и щастие! Пък с вас със сигурност ще се видим отново някъде около 20.август 😉