Издаването на първия ми разказ някога - конкурс "Когато утре стане днес" 🚀❤️‍🔥

Здравейте, читатели и приятели-писатели. Как сте? 😁

Аз също съм добре. Е, поне до колкото може да си добре, когато осъзнаеш, че така и не си споделил най-голямото си постижение за своите "крехки" 17 години...

Да, понякога може да очакваш нещо с месеци, дори години, и после, когато най-сетне то се случи, ти просто да го приемеш за даденост. Има го, там е, твое е... И това е? Не, нека не е само това. Защото да съм писател е най-голямата ми и единствената ми истинска мечта, още откакто в ранна възраст се запознах с книжките с картинки. А това да издадат мой собствен разказ на хартия винаги е било една надежда, една трепетна мисъл, която се страхувах да си пожелая да се сбъдне наистина. Но ето че сборника, измежду чиито страници и моята творба, стана реалност, а аз си позволих да го приема за даденост... Чак ме хваща срам от мен самата. Но нека сега поправя тази грешка и изкрещя с пълно гърло пред света, че наскоро черно на бяло за ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИ МОЙ РАЗКАЗ!!

Не мога да повярвам какъв късмет имам в творческия аспект на този объркан живот в последно време. Фантастично е, че намирам толкова много литературни конкурси, в които участвам! Уникално е, че в повечето, в които съм пускала произведения досега, съм достигала някое от първите места! Но напълно невероятно е, че от Фондация "Шанс за децата и природата на България" организираха и издаването на книга с творбите на печелившите...! Сред които, ако не сте разбрали, на първо място бях и аз!

Понякога се замислям колко много истина крие в същността си фразата "Риск печели, риск губи", която някои от познатите ми използват редовно. Винаги съм се дразнела донякъде на израза, понеже ми дава някакво чувство на безрасъдство, но... Понякога е точно така! Ако не бях започнала да пускам разкази за конкурси, никога нямаше да навляза така в творческото писане и да се науча да спазвам условията им. Ако не бях видяла в тези конкурси, възможност за авторско издигане, нямаше да ги търся така усилено и да намеря този на Фондация "Шанс за децата и природата на България". Ако се бях отдала на мързела, който винаги неуморно ме преследва по петите, нямаше да напиша "Когато утре стане днес" и нямаше да... Стигна до тук.

Мале, да осъзнаеш как всичко е резултат от нещо, направено преди това, да осъзнаеш как се навързва живота... Странно е, но и вдъхновяващо. Вдъхновяващо да знаеш, че дори сегашните ти стъпки, за които се тревожиш, че са прекалено дребни, могат да те доведат до сбъдването на най-големите ти мечти. Да знаеш, че един случаен разказ, написан за два часа в тъмата на падаща януарска нощ, може да достигне и подмине всичките писателски граници, които си си наложил.

Горда съм, но и съм благодарна! Горда със себе си и благодарна на майка ми (Mery Ivanova), на Фондация "Шанс за децата и природата на България" и на госпожата ми по Български (Borislava Nikolova), която с толкова старание търси конкурси за мен!

Запомнете "Риск печели, риск губи", и дори когато рискът, доведе до загуба, вие пак печелите, защото всяка малка крачка ще ви отведе до целта, която така силно желаете. Дори и тази крачка да е назад, дори, ако е само на място! 💖