Любовта ми към пътешествията 🌏

 Здравейте, читатели и приятели-писатели! Има ли сред нас, събралите се днес тук, любители на приключенията? Да, да, виждам вдигнатите ръце, не се срамувайте. Така...

Едно нещо, на което книгите със сигурност успяха да ме научат, бе че възможностите се крият навсякъде. Че не винаги са добри, то това е факт, но възможности има зад всяко ъгълче. Спотайват се и чакат да им дойде времето, когато ще изскочат и ще ви се лепнат на лицето като някое същество от научно-фантастичен филм. Те се преобразяват в хора, събития или места, понякога дори в предмети. Те са тук и там, и хейййй там. Има ги навсякъде. Нямаше значение дали съм се загубила сред страниците на фентъзи сюреализъм, приключенско вълшебство или романтична комедия, възможностите за нещо ново, интригуващо винаги бяха там.

Понякога завиждах усилено на героите в книгите и филмите, на които се наслаждавах в свободното си време, защото на тях като че винаги им се случваше нещо ново и вълнуващо. Било то нападение на дракон или спречкване с шефа, който мразят, но всъщност тайно обожават. Исках да съм като тях. Да водя интригуващ живот, където всяка сутрин те запознава с още и още нови неща. Но не стана така. Аз четях и гледах, докато реалността около мен си оставаше все така скучновата и предвидима...

После обаче настъпи просветлението ми като писател и това коренно промени хода на събитията. Не ме разбирайте погрешно, нито станах неочаквания наследник на имение на връх някой шотландски хълм, нито ми обявиха, че съм древен наследник на вещерски род. Не, за жалост, такива разтърсващи проникновения не се случиха. Единственото, което се промени, бе начинът, по който аз самата започнах да гледам на света. Изведнъж всяка усмивка, всяка пеперуда, всичко, стана някак... По-истинско. Светът си остана същия, но аз започнах да го виждам по-различен. Вдъхновението и възможностите започнаха да тичат и след мен, и този път аз не им бягах, в очакване на нещо повече, а ги посрещнах с отворени обятия.

Осъзнах, че дори най-обикновените подробности, могат да се превърнат в необикновени, ако ги погледнем от друг ъгъл. Ако се радваш на малките неща и ако осъзнаваш, че не е нужно да ти се случи нещо шокиращо, а просто нещо. Защото, като се замислиш, дори нищото, пак е нещо.

Взимам за пример тази година от живота си, която дори още не е свършила, а е едва в средата си. Обиколих много разнообразни градове (като София, Сандански, Пловдив, Банкя и Благоевград), видях забележителности, снимах видеоклипове без да се срамувам от тълпите и изпробвах стабилно количество нови неща. Върнах се към стари хобита, които винаги са ми носели удоволствие като редовните разходки и тренировки, и захванах нови начинания, от които до скоро се боях, като Ютуб канала ми и творческото писане в различни жанрове. Запознах се с хора, създадох приятелства и съживих стари такива. Опознах любовта във всичките ѝ лица, преживях мъки и радости... И всичкото това, във време, в което държавната ни икономика и личните ни финанси се сриват все повече с всеки изминал ден, в който болести нападат и млади, и стари.

Защото важно е да осъзнаеш, че не е до това колко света ще ти даде и колко ти "заслужаваш" от него, а до това колко си готов да дадеш сам на себе си. 

Ето, че сега отивам за един ден с мама и бебо до Благоевград. Просто ей така, за да хапна в онзи прекрасен ресторант, в който имам романтични спомени с приятеля си от седмия ни месец, да обиколя Историческия музей, където да се насладя на интригуващи предмети от миналото, което изучавам, и да се насладя на алеята с чадърите, от където да си направя хиляди снимки. 💖