"Фалшива памет" от Дийн Кунц

 

Здравейте, книжни дракони! 🫀 

Завръщам се към блог света на книгите и ревютата с кратичко мнение за един от по-старите психо романи на Дийн Кунц, който обаче ми влезе под кожата с неочакваните си обрати, кървавите си сцени и драстично покачващото се напрежение, което ме гонеше през станиците, както ловец - плячка. Говоря ви за "Фалшива памет", която "попих" чрез страхотния прочит на Даниела Йорданова в Storytel. А сега нека поговорим повече за самата книга ↝

Оригинално заглавие - "False memory"
Автор - Дийн Кунц
Издателство - Плеяда
Преводач - Юлия Чернева
Брой страници - 500
Година на издаване в България/чужбина - 2001г./1999г.
Вид корица - мека
Цена - 9лв (изчерпана)

За автора:

Дийн Рей Кунц е роден на 9 юли 1945 г. в Евърет, щат Пенсилвания. Като малък редовно е малтретиран от алкохолизирания си баща, което, заедно със смелостта на майка му да се противопостави на съпруга си, е повлияло на неговото творчество. Започва да пише още през студентските си години в Университета Шипенсбург и печели награда в конкурс за литература на списание „Атлантик Монтли“.

За да издържа семейството си Дийн Кунц работи в държавна програма за помощ, защита и обучение, на деца в неравностойно положение. Още тогава започва да пише през нощите и почивните си дни, като първият му роман излиза през 1968 г. Той напуска програмата, тъй като вижда, че тя не е така „благородна и прекрасна“, а упражнява само насилствен контрол върху децата и голяма част от парите за тях „изчезват някъде“. Това оформя и бъдещите му политически виждания на недоверие към правителството и защитата на гражданските свободи. Дийн Кунц е републиканец и редовно подкрепя техните предизборни кампании.

Кунц започва работи като учител по английски в крайградски квартал на училище извън Харисбърг, като едновременно продължава да пише, общо около 10 произведения научна фантастика. След година и половина авторът получава предложение от жена си в продължение на пет години да се занимава с писателска дейност, и ако не пожъне успех, да остави литературата, а през това време тя да издържа семейството.

През 1970 г. той започва да пише трилъри и романи на ужасите като издава дори по осем произведения на година. По препоръка на издателите си започва да използва псевдоними, тъй като, според тях, читателите не харесват автори, които постоянно сменят жанра си. През своята писателска кариера Дийн е използвал псевдонимите: Аарон Уолф, Антъни Норт, Брайън Кофи, Дейвид Акстън, Деан Дуайър, Джон Хил, Лей Никълс, Оуън Уест, Ричард Пейдж. По-късно Кунц купува правата за тези романи, за да носят неговото име, но само три са преиздадени след преработка от писателя.

Едва 10 години, след като изцяло се отдава на писане, Кунц прави първия си голям пробив с романа „Шепоти“. Други две книги – „The Key to Midnight“ и „Панаирът“ също са продадени по 1 млн.екземпляра. Неговият първи бестселър е „Demon Seed“, чиито продажби скачат, след като излиза филма със същото име през 1977 г., и той продава над два милиона копия за една година. От 1979 г. неговите книги с меки корици (джобно издание) редовно стават бестселъри. Първият му роман с твърди корици, който става бестселър през 1986 г. е „Непознати“ (Strangers).

Четиринайсет негови произведения са оглавявали класациите на „Ню Йорк Таймс“ („Входът за рая – платен“, „Обсебване“, „Полунощ“, „Студен огън“, „Лошо място“, „Убежище“, „Драконови сълзи“, „Наслада“, „Единственият оцелял“, „Съпругът“, „Odd Hours“, „Relentless“, „Какво знае нощта“, „Шадоу Стрийт 77“), което го прави един от дванайсетте писатели постигнали този успех. Дийн Кунц е плодотворен и разностранен писател, един от най-добрите разказвачи на Америка. Автор е на над 105 романа, както и на множество разкази, като общият продаден тираж на произведенията му възлиза на 450 милиона копия, преведени на 38 езика. Според „Ню Йорк Таймс“ творчеството му е „психологически сложно, майсторски изпипано и изцяло задоволяващо нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а списание „Ролинг Стоун“ го нарича „най-популярния писател на съспенса в Америка“. През 2008 г. той е бил шестият в света най-високо платени автор ($ 25 млн. годишно), заедно с Джон Гришам.

Започвайки от 1977 г. по книгите му са заснети много филми.

Има създадена Асоциация на феновете на Дийн Кунц. Писателят е ставал и жертва на кражба на самоличност, след като са публикувани произведения под неговото известно име от друг писател.

От 2006 г. Дийн Кунц живее в Ориндж Каунти, Южна Калифорния (където се развива и действието на голяма част от романите му), със съпругата си Герда, и кучето Анна (златен ретривър).

Анна е наследник на кучето Трикси Дийн,^[1] герой на няколко романа и разполагащо със собствен сайт. Кучето Трикси е вдъхновило няколко произведения на Кунц, в които се разказва за живота през кучешките очи. Приходите от тях са дарени за благотворителни цели. То е и участник и в други от най-новите му романи и в мемоарната книга „Голям малък живот“.

Анотация:

Животът на Марти Роудс е прекрасен - омъжила се е наскоро, има успешна кариера като дизайнер на видеоигри.Ала една сутрин с нея се случва нещо странно - за миг изпитва необясним ужас... от собствената си сянка. Мимолетното преживяване я изважда от равновесие, същевременно й се струва забавно. Но скоро вече не й е до смях - когато застава пред огледалото, осъзнава, че се страхува от отражението си.Следват нови прояви на автофобия, които изцяло променят живота на Марти и съпруга й Дъстин. Търсейки причините за внезапното душевно заболяване на жена си, Дъсти я завежда при прочут психотерапевт. Ден след ден той отчаяно се опитва да възстанови събитията от последните месеци, но когато е на път да разкрие потресаващата истина, открива, че с него се случва нещо още по-ужасяващо и необяснимо.Дийн Кунц, прочутият автор на романи, изпълнени с напрежение от първата до последната страница, описва страха, дебнещ в дълбините на съзнанието ни - страха от самите нас. "Фалшива памет" е роман, който ще остане в паметта ви дълго след като сте го прочели, защото описва необикновената способност на човешкия разум да се подлага на терзания и да се самоунищожава.

Моето ревю:

Запознах се с Дийн Кунц чрез "Шадоу Стрийт 77" (ревю на линка ето тук), която отново намерих в обичния Storytel. Бях толкова очарована от невероятния стил на Кунц, че нямаше как да не потвърдя мнението си чрез прочитането/изслушването на още някоя негова книга, а по-точно - "Фалшива памет". Още с анотацията си това негово произведение от 1999г., разгръщащо се в 19 часова аудиокнига, ме грабна и завъртя във вихъра на ентусизъма. 

Първите няколко страници, разкриващи ни неочаквана случка с главната героиня Марти, се запечатват в сънанието на читателя завинаги. Дори и че минаха няколко месеца, откакто се наслаждавах на "Фалшива памет", реакцията ми все още е напълно прясна в съзнанието ми. Но пък може и да не е? Нещо, което определено научаваш от книгите на Кунц, е да се съмняваш в себе си. Критиците често го сравняват със Стивън Кинг, но според мен те значително се различават в едно  нещо - психологическото напрежение. Дийн Кунц има неимоверно добрият талант да човърка в мозъка на читателите си и да ги кара да се съмняват дори в самите себе си. И то не само по обикновени и нормални въпроси като "Кой е убиеца? Защо го направи това? Тоз що не го убиха малко по-шумно...?", а на теми като собствената му памет и спомени. Четеш, четеш и в един момент започваш да се запитваш дали самия ти не си станал някога жертва на хипноза, изменила вижданията и спомените ти. Странно е... Неприятно дори бих казала, при все че е пристрастяващо. 

"Фалшива памет" е две неща, противоположности: 1. Леко бавна. 2. Много напрегната. 

Действието наистина протича бавно и донякъде мъчително, но като че основно понеже е изпълнено с въпросителни. Екшънът прелива от страниците, редом с адреналина и странните случаи, но многоте въпросителни понякога са способни да те накарат да си мислиш, че реално сюжетът не се разгъва изобщо. Докато той всъщност стремглаво се насочва към развръзката си, но и някак подмолно. 

Няма как да не се влюбиш в персонажите на Кунц, които са колоритни и интересни. За разлика от повечето книги като цяло, те не са шаблони и не успяваш да предвидиш действията им, камо ли размислите им. Движат се водени от някаква по-висша сила, все едно Кунц само е документирал реални събития, а не са всички те просто плод на леко изкривеното му съзнание. 

Никога нямаше да предвидя края, а по принцип съм доста добра в тази игра на гатанки. Неспособността ми да бъда сигурна какво ще се случи, едновременно ме изнерви, но и разбуди любопитството ми. Резултата обаче бе положителен - определено ще прочета и други книги от библиографията на Дийн Кунц!

На "Фалшива памет" давам 5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден!