"Мизъри" от Стивън Кинг

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤 Преди няколко седмици, покрай дългоочакваното издаване на сборника ми "Когато настане мрак" (линк за поръчки тук), реших че паралелно ми се чете нещо за писатели. Харесва ми от време на време да се потапям в историите на другите писатели, описващи перипетите, на някой измислен писател. Донякъде може да бъде вдъхновяващо, но главно ми действа като успокоително. Харесва ми да се припознавам в радостите и неволите на другите писатели, така все едно получавам писмено потвърждение, че аз всъщност наистина ставам за писател. Сега осъзнавам колко често употребих думата "писател", но в ревю на "Мизъри" от Стивън Кинг, няма какво друго да се очаква, нали? 

Оригинално заглавие - "Misery"
Автор - Стивън Кинг
Издателство - Бард
Преводач - Весела Прошкова
Оформление на корицата - Megachrom
Брой страници - 367
Година на издаване в България/чужбина - 1992г./1987г.
Вид корица - мека - двойна
Цена - 16.99лв

За автора:

Стивън Едуин Кинг (на английски: Stephen Edwin King, роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.

Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън.

Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014 г. на церемония в Белия дом на 10 септември 2015.

Анотация:

Някога Пол Шелдън пишеше, за да живее.
Сега - за да оцелее!

След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга – за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса – ама наистина много...

Моето ревю:

Както всички вас, доста съм слушала за "Мизъри", като за една от най-добрите творби на Стивън Кинг, редом със "Зеленият път", "Куджо" и тн. "Мизъри" също така е една от по-ранните му творби, изпълнена до пръсване с изключително графични, дори некомфортни за четене, сцени. Напрежението определено се усещаше през цялото време. Но не само това. Независимо, че като цяло романът се развива само в малка стаичка на горния етаж и в изпъстреното от мисли съзнание на главния герой Пол, все пак няма как да ви омръзне. Аз лично очаквах, че тази привидна монотонност ще ми омръзне, докато тя всъщност допринасяше за непрежението още повече. По едно време дори се учудих как толкова бързо съм я изгълтала тази книга, при положение силно ограниченото ми време за четене. Но, особено с притеснителните и притеснени размисли на Пол, "Мизъри" се чете на един дъх. Отваряш я и не искаш да я затваряш. Защото не само всяка глава завършва на "ръба", но и всяко изречение. 

Преди няколко години бях гледала филма, а дори и да не я бях, със сигурност щях да знам какво да очаквам, тъй като на много места съм срещала препратки. При все писателските умения на Кинг за пореден път ме хванаха неподготвена. Бях наясно с цялостната история, но нищо не бе способно да ме подготви за въздействието, което купчина страхотно подбрани думи, могат да имат върху читателските ми възприятия. На моменти имах усещането, че мога да почувствам върху себе си болката на Пол от физическите наранявания и от процеса по създаването на психическата травма. Самата аз няколко седмици по-късно се нараних на работното си място (краката също, все още имам синини и хематомб) и една от първите ми мисли, промъкнали се измежду шока, беше "А представи си какво му е било на Пол Шелдън със счупени крака и оная откачена госпожа!". 

Оценката ми за "Мизъри" от Стивън Кинг е 5/5 звезди ✨

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и весело лято!