"Зеленият път" от Стивън Кинг 🐀

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 🐀
От преди години Стивън Кинг се утвърди като един от най-обичаните от мен автори, навлязъл като че под повика на съдбата в читателските ми харесвания. Той се превърна и в мой кумир, когато става на въпрос за писането, и не се срамувам да си призная, че определено в някои от най-дивите ми мечти, бивам сравнявана с него. Това обаче (напълно съм убедена) е блян, който всеки хорър писател все някога се е стремял да превърне в реалност. По тази логика, поне веднъж на месец, ми се "налага" да се нахвърля на някое ново за мен негово произведение. Иначе въобще хубав читателски месец ли ще е? *риторичен въпрос* Затова, опитвайки се да наваксам с класиките сред неговата библиография, наскоро най-сетне се реших да видя защо е целият този шум около "Зеленият път"... ➡

Оригинално заглавие - "The green mile"

Автор - Стивън Кинг

Издателство - Бард

Преводач - Крум Бъчваров

Оформление на корицата - Петър Христов

Брой страници - 399

Година на издаване в България/чужбина - 2000г./1997г.

Вид корица - мека/двойна

Цена - 11.99лв.

За автора:

Стивън Едуин Кинг (на английски: Stephen Edwin King, роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.

Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън.

Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014 г. на церемония в Белия дом на 10 септември 2015.

Анотация:

В клетките на затвора, издълбани в Студената планина по протежение на дълга редица, известна като "Зеленият път", изроди убийци, като психопата "Били хлапето" Уортън и налудничавия Едуард Делакроа, оковани очакват смъртта си. Охраняват ги надзиратели като добрия Пол Еджкоум и садисти като Пърси Уетмор. Но никой добър или лош, виновен или невинен не е виждал изрод като новия затворник Джон Кофи, осъден на смърт за изнасилване и убийство на две млади момичета. Дали Кофи е сатана в човешки образ? Или е съвсем различно същество?

Моето ревю:

Все още не съм напълно сигурна дали се води новела или си е чистокръвен роман, понеже на различни места го водят по различен начин. За мен си е повече роман, дори и с тези тънко-изглеждащи 400 страници, които определено се четят на един дъх. Важното е, че каквото и да е, наистина заслужава определението "класика" запечатано през годините като втора кожа върху самото заглавие "Зеленият път", върху образа на чернокожия, добросърдечен гигант Кофи и този на малкия, сив мишок господин Джингълс. 

Първо и най-важно е да споделя, че подкрепям напълно мнението на всички останали любители читатели и литературни критици, че това наистина е велика творба!

На корицата е изписано възклицанието "Един от най-напрегнатите романи на Стивън Кинг", което по мое мнение би подвело бъдещия читател. Всъщност не е толкова напрегнат, колкото разтърсващ. Разтърсващ по един новаторски начин. Не, заради кървави описания или дълбоките терзания на физически измъчвани персонажи. "Зеленият път" разтърсва човешкото в теб. Онази частица истинска, древна, първородна човещина, която амбициозният, корпоративен и забързан свят на 21век се опитва да убие в нас. Между редовете успяваш да опознаеш хората. Човешкото население като цяло, превъплътено в няколкото, малко на брой, герои, съставящи романа. Ставаш свидетел на трансформацията, на която един индивид е способна. Ставаш свидетел на изпълнението на максимата "Не съди книгата по корицата." Онази частица в теб, свикнала да определя хората и същността им, напасвайки ги по обществени шаблони, се пречупва, когато осъзнаеш колко лесно "добрия" може да се окаже "лошия", а черното да се превърне в бяло. Най-красиво е обаче онова бледо сиво, което замъглява преценката ни така често, но чието съществуване ние остро отричаме. Сивото, което изпълва ежедневието ни, но което ние държим да разпределим или към едната категория (бяло), или към другата (черно). Понеже, ако не го направим, то тогава животът ще стане още по-труден. Но не е така. Всъщност е точно обратното - приемем ли сивото животът ни ще е много по-лесен.

"Зеленият път" се опитва да докаже точно това - че, за да живеем по-спокойно, ще е хубаво да признаем пред себе си, че понякога перфектният човек прави грешки, а грешникът се оказва светец.

На "Зеленият път" от Стивън Кинг слагам неизбежно заслужените 5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! 💖