"Да преследваш пръстен с диамант" от Лорън Уайзбъргър 💅

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи причтели, читатели и писатели! 💅

Както винаги, наопаки на всичко, ми се причетоха съвременни романи, с любовен привкус, едва когато лятото достигна края си и дойде есента, по принцип позната с привличането на трилъри и кървави романи. Еми, не... В поседните няколко седмици дай ми романтични, блудкави филми или книги и се разпадам на съставни атоми. Опитвам се да не си признавам, че е понеже животът ми е в период на любовно затишие, но ето че си го признавам и то пред публика. Какво стана със сценичната треска? Тази нейна внезапна липса, недобросърдечно ще ми позволи да изложа сърдечните си тревоги под формата на не добре премерен текст, публикуван на публична платформа... Е, здраве да е »

Оригинално заглавие - "Chasing Harry Winston"

Автор - Лорън Уайзбъргър

Издателство - Локус

Преводач - Деница Райкова

Оформление на корицата - Огнян Илиев

Брой страници - 381

Година на издаване в България/чужбина - 2008г./2008г.

Вид корица - мека

Цена - 14лв.

За автора:

Лорън Бет Уайзбъргър е родена на 28 март 1977 г. в Скрантън, Пенсилвания, САЩ, в еврейско семейство. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ е брокер. Прекарва детството си в малкото градче Кларк Съмит, Пенсилвания. Когато е на 11 години родителите ѝ се развеждат и тя с по-малката си отиват да живеят с майка си в Алънтаун, Пенсилвания. Там завършва гимназия „Паркланд“ през 1995 г. Учи в Университета „Корнел“ в Итака, щат Ню Йорк, и се дипломира през 1999 г. с бакалавърска степен по английски език.

През есента започва голямо пътешествие по света като посещава цяла Европа, Израел, Египет, Йордания, Тайланд, Индия, Непал, и Хонг Конг, само с една раница на гърба си. През 2001 г. се връща в САЩ и започва работа като личен асистент на главния редактор Ана Уинтур в списание „Вог“ в Манхатън. След 10 месеца напуска заедно с редактора Ричард Стори. Двамата отиват в списание „Заминаващи“ на „Американ Експрес“, където тя става асистент-редактор и води рубриката „100-думи“ до 2003 г.

След като споменава, че иска да пише книги, Ричард Стори я свързва със своя приятел Чарлз Салцбърг. Посещава вечерни курсове и започва да пише за времето си прекарано във „Вог“, правейки постоянни редакции на текста. Приет веднага от издателя първият ѝ роман „Дяволът носи Прада“ е издаден през 2003 г. Сюжетът на книгата комбинира истински и измислени факти, и е силно критичен към нюйоркския елит. Той бързо става бестселър, прекарвайки 6 месеца в списъка на „Ню Йорк Таймс“. През 2006 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на филмовите звезди Мерил Стрийп и Ан Хатауей.

Произведенията на писателката постоянно са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 34 езика по света. Според „Ентърнеймънт Уикли“ романите ѝ са „Перфектният антидот на телевизионните шоута – какво се случва, ако животът ти се превърне в риалити шоу и никога не излизаш от обсега на камерите.“

През 2008 г. се омъжва за Майк Коен, фотограф и драматург. Имат 2 деца.

Лорън Уайзбъргър живее със семейството си в Ню Йорк.

Анотация:

Една съботна вечер три приятелки от Ню Йорк сключват важен облог помежду си.
Еми – която е позорно зарязана от гаджето си - да го удари на разврат.
Адриана – ослепителна бразилска красавица - да спре да флиртува безцелно и да намери мъжа, който да я заведе до брачния олтар.
Третата от групата – Леа, на пръв поглед няма нужда от сериозни промени в живота си, защото е в по-завидна позиция – има си гадже и сякаш не е нужно да променя каквото и да било. Разбира се, и тя не може да остане настрана...
Леа не би трябвало да сключва облог в името на промяната пред заплахата на наближаващите 30 години. В нейния порядъчен живот на редактор в пруеуспяващо издателство обаче се появява известен автор, който обезсмисля годежния пръстен, получен от идеалния кандидат за съпруг.
Само за една година животът на трите приятелки се преобразява неузнаваемо...

Моето ревю:

Хареса ми докачливо-пиперливият сюжет на "Да преследваш пръстен с диамант". За мое огромно удоволствие не бе изпълнена с блудкави сцени, драматични клишета и прочувствени, силно невъзможни, любовни изявления измежду падащите есенни листа в някой Нюйоркски парк...

Със стабилния си сарказъм, профъфтяващ между редовете като пролетни цветя, и неприятно отчайващата съдба на героините ме раздвижи, както само бърз влак може. Доволна съм! Доволна съм, че я прочетох, защото по лесен начин успя да ме извади от дупката, изпълнената с тежко отчаяние за моннотоността на живота, в която бях тръгнала с целеустременост да пропадам. Когато гледаш как три на брой трийсет-годишни жени, които би трябвало да са доволни от почти перфектните си животи, не са - ти става по-спокойно, че ти на осемнадесет също не си. А и също така има го и моментът на истината - всичко това също го е писал истински човек. Да знаеш, че не само на теб ти се случват гадости, и не само в книгите се случват хубави неща, тъй като всичко там е писано от човек за друг човек, успокоява. Вдъхва ти надежда, че както нещо хубаво и неочаквано оцветява живота между страниците, така и някой ден нещо ще оцвети твоя живот. Или когато лошо събитие те връхлети изневиделица, с четенето на такива книги, се успокояваш, че значи и на други индивиди им се обърква ежедневието.

Три персонажа бяха в центъра на сюжета. Точно онези три приятелки, за които се говори и в анотацията. Интересно беше да проследя как миналото им ги кара да предизвикат настоящето и да променят бъдещето си (или пък да осъзнаят, че всъщност не искат да го променят, защото си се харесват такива, каквито са си). 

Най-много резонирах с Леа. Има всичко, което някога е искала - перфектната работа, перфектното гадже, перфектните приятелки, и при все никога не е доволна от живота си, а стреса я преследва дори насън. И аз съм така, колкото и да е глупаво да си го призная така откровено, се познавам. Затова и когато Леа осъзна (не е спойлер), че реално всичко това не е перфектно за НЕЯ, а цялото това време е взимала решения против собствената си природа, опитвайки се да се напасне на шаблона наложен от обществото... Почувствах го. Понякога просто трябва да позволиш на сърцето ти да говори. Не тялото, не ума, а сърцето. Защото с ума си решаваме, че едни определени действия, биха ни направили щастливи, и може би наистина е така, но по-важно е да слушаме сърцето си, понеже то единствено знае кое е най-добре за нас *сърчице*

На "Да преследваш пръстен с диамант" от Лорън Уайзбъргър давам пълни 5/5 звезди и продължавам четенето със следващата й книга - "Нюйоркски светски хроники", защото само една не ми стига 😄⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! 💖