"Пънк 57" от Пенелъпи Дъглас

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🥰

Наскоро публикувах ревю на втората книга на Пенелъпи Дъглас - "Рожденичката" (линк към ревюто тук), понеже сметнах, че заради рождения ми ден на 14.10 е по-тематична. Така че едва сега, почти три месеца и нещо откакто я довърших, качвам мнението си и за нашумялата "Пънк 57" от Дъглас. Тя пък е по-тематична за празника на влюбените - Св. Валентин 💖
Продължете да четете за цялото ревю ➡

Оригинално заглавие - "Punk 57"

Автор - Пенелъпи Дъглас 

Издателство - Ciela

Преводач - Мария Иванова

Оформление на корицата - Фиделия Косева

Брой страници - 378

Година на издаване в България/чужбина - 2022г./2016г.

Вид корица - мека

Цена - 17.90лв

За автора:

Джейми Лин Отин (на английски: Jamie Lynn Autin) е американска писателка на произведения в жанра любовен роман и романтично-еротичен трилър. Пише под псевдонима Пенелопе Дъглас (на английски: Penelope Douglas). 

Джейми Лин Отин, с моминско име Шайрман, е родена на 1 февруари 1977 г. в Дъбюк, Айова, САЩ. Най-голямата е от петте деца в семейството, като има две сестри и двама братя. Получава бакалавърска степен по публична администрация от университета в Северна Айова и магистърска степен по педагогика от университета „Лойола“ в Ню Орлиънс. След дипломирането си работи като учителка в начално училище в Лас Вегас.

Първият ѝ роман Bully (Побойник) от поредицата „Отпадане“ е издаден през 2015 г. Той третира темата за травмата от връзките в гимназията, тормозът в училище, първата любов, разбитите сърца и въпросът как да бъдеш с някого, без да изгубиш себе си. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и я прави известна. Идеята на поредицата е продължена в спин-оф поредицата „Хелбент“.

През 2015 г. е издаден трилърът ѝ „Покварени“ от поредицата „Дяволска нощ“. Главните герои, Ерика „Рика“ Фейн и Майкъл Крис, които се познават отдавана, се готвят за сблъсък в колежа, но нещата могат да се развият по друг възможен начин. Романите от поредицата са относително самостоятелни, но всеки един е продължение на събитията в предходния.

През 2016 г. е издадена новелата ѝ „Пънк 57“. Историята е за Райън – самотно момиче без приятели, и Миша – музикант и човек на изкуството, обича да пише текстовете за песните си. По учителска инициатива те започнат да си пишат писма, тя, за да се пребори със самотата си, той, за да бъде разбран и да получи вдъхновение. Но, идва ден, когато те ще се срещнат очи в очи.

Джейми Лин Отин живее със семейството си в Дъблин, Ню Хампшър.

Анотация:

Миша:

Когато бяхме малки, един учител ни накара да напишем писмо на дете от друго училище. Там решили, че съм момиче на име Миша, и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо разкрихме объркването, но не спряхме да си пишем. Спорехме за всичко – коя е най-добрата пица, кой е най-готиният телефон, Еминем ли е най-великият рапър на света… И така се започна.

Седем години бяхме „ние“. Без да сме се зървали и за миг.

Писмата ѝ идваха постоянно – понякога по едно на седмица, понякога по три в един ден. Тя бе единствената, която ме разбираше, успокояваше, приемаше ме такъв, какъвто съм.

Имахме само три правила. Без шпиониране в социалките. Без телефонни номера. Без снимки.

Това между нас бе идеално – защо да го разваляме?

И тогава видях онлайн снимка на момиче на име Райън. Моята Райън. И вече знаех, че трябва да се запозная с нея. Само дето не очаквах да я намразя.

Райън:

Не ми е писал от три месеца. Нещо не е в ред. Да не е умрял? Да не са го арестували? Познавам Миша, това са реални възможности.

Без него се побърквам. Само той познава истинската Райън. Само той ме разбира.

Вината е моя. Трябваше да взема номера му или поне да намеря снимка във фейсбук.

Той може да е изчезнал завинаги.

А може да е точно пред мен… и да не зная.

Моето ревю:

Още в ревюто на "Рожденичката" обърнах внимание на дуалната гледна точка, чрез която се развива действието в книгите на Пенелъпи Дъглас (поне в тези, които аз съм чела). Тъй като обаче "Пънк 57" беше първия ми сблъсък с начина на писане на авторката и остави най-дълбоко впечатление в мен като читател главно от страна на написване, няма как да не го отбележа и в този блог пост. 

Докато при повечето книги по принцип дуалната гледна точка довежда до момент, в който искаш да прескочиш единия персонаж и да четеш само през "очите" на другия, при нея грам не е така. Тя прави и двамата интересни. С еднаква загриженост, желание и хъс съм чела и за Миша, и за Райли. 

Стилът ѝ като автор е донякъде опростен и не много претенциозен, но това определено е и обичайното действие на романтиците. Без сложни, дълги и мъчителни описания, дълбоко философски диалог и така нататък. 

Самата история обаче е толкова преплетена, че те държи под напрежение до последната страница. Не по същия начин като трилърите или ужасите да речем, но по свой собствен си, също толкова вълнуващ, начин. 

Харесва ми как прави сюжетите на творбите си объркани, но не хвърля направо развръзката в края. Неее 🫣 Дава една сламка тук, една - там. Читателите се лутат между предположенията, а когато прочетат и последната страница стоят, гледайки умно в една точка, и се чудят как не са се сетили по-рано. Е, аз поне така направих. 

А магията на Дъглас е неописуема! Четеш, четеш и все не ти стига! Бях доста скептична преди да я започна, признавам си. Не обичам много, много прехвалените книги, а тази определено причини фурор в социалните медии и книжното пространство. Обаче други любители се оказаха прави - заслужаваше си. "Пънк 57" успя да разблокира и последните останки от тежкия ми читателски застой, на чието дъно издишвах без грам мотивация и желание за борба след почти една година от започването му. 

На "Пънк 57" от Пенелъпи Дъглас давам пълните 5/5 звезди ✨ 

*и гарантирам, че си ги заслужава 

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и останете здрави! ♥️