"Четвъртото крило" от Ребека Ярос 💀



Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 
По някакъв начин винаги така се получава, че чета книгите с голямо закъснение от дата на издаването им. Като че подсъзнателно чакам въодушевлението на останалите членове на книжната общност да отмине и чак тогава се насочвам и аз натам. Но повечето пъти дори не го правя нарочно, а просто така се случва. Този път обаче успях да се реша навреме и прочетох една доста нашумяла фентъзи творба. Говоря за първата част от поредицата на Ребека Ярос - "Четвъртото крило". И в резултат на това си решение, останах много... доволна!
Оригинално заглавие - "Fourth Wing"
Автора - Rebecca Yarros
Издателство - Ciela
Преводач - Мариана Христова
Художник на корицата - Фиделия  Косева
Брой страници - 720
Година на издаване в България/чужбина - 2023г./2023г.
Вид корица - мека
Цена - 30лв.


За автора:
Ребека Ярос е родена на 14 април 1981 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ, в семейство на военни. Израства в Колорадо. Завършва европейска история и английски език в университета на Трой, Алабама. Омъжва се за военен летец, с когото имат шест деца (четири сина и две момичета), като една от дъщерите им е осиновена. Чете много и започва да пише, докато съпругът ѝ е изпратен в Ирак и Афганистан.
Първият ѝ роман „Пълни мерки“ от поредицата „Полет и слава“ е издаден през 2014 г. Той е любовна история между военна вдовица и перспективен хокеист. Следващите романи от поредицата също други любовни истории свързани с армията и трудните връзки. За приноса ѝ към света на романтичната литература получава наградата на Колорадо за романа „Очи, обърнати към небето“ от 2014 г.
През 2021 г. е издаден романът ѝ „Всичко, което оставихме недовършено“. В историята писателят Ноа е нает от Джорджа Стантън, правнучка на известната писателка Скарлет Стантън, да довърши започналия от авторката роман, който разказва за връзката ѝ с пилот от Втората световна война. Но с проучванията на писмата ѝ те разбират защо не е продължила. Самата Джорджа също е изправена пред избор.
През 2023 г. е издаден романът ѝ „Четвърто крило“ от фентъзи поредицата „Емпирий“ (Имперският колеж за ездачи на дракони). Младата и крехка Вайълет Соренгейл се подготвя за служба в Квадранта на писарите, но майка ѝ, главнокомандващата генерал Соренгейл, я изпраща в елитната школа за драконови ездачи. Там конкуренцията е на живот и смърт, правилата не забраняват убийствата, и тя трябва да се опази хитрост и коварна тактика, и от кадетите и от самите дракони. А тя подозира и военни в укриване на ужасна тайна. Романът става бестселър и е взет от Майкъл Би Джордан за компанията Amazon MGM Studios за адаптация в телевизионен сериал.
Авторката има синдром на Елерс-Данлос, както и нейните синове. Съосновава със съпруга си през 2019 г. организацията с нестопанска цел OneOctober, която работи за подобряването на живота на децата в приемната система. Блогът ѝ „Единственото момиче сред момчетата“ за сложните проблеми около военния живот е избран за най-добрия за военни майки.
Ребека Ярос живее със семейството си в Колорадо Спрингс, Колорадо.

Анотация:
Дракон без ездач е трагедия. Ездачът без дракон е мъртъв. Добре дошли в Четвърто крило - бруталния елитен военен колеж за драконови ездачи!
Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл – позната още като строгата и студена майка на Вайълет – има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи. Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното. Kогато си най-дребната, не умееш да се биеш и костите ти са чупливи, смъртта е само на един дъх разстояние... защото драконите не се обвързват с немощни смъртни, те ги изпепеляват.
Мнозина на свой ред са готови да прережат гърлото на Вайълет, защото кадетите, жадни за слава, са повече от драконите, готови да се обвържат. Други – като Зейдън Райърсън, безскрупулния и могъщ командир на крило, биха я убили просто защото носи омразното име Соренгейл. Смъртта е толкова чест гост в Квадранта на ездачите, а правилата определено не забраняват убийствата – и всеки кадет по-малко означава по-добър шанс за успех за останалите. Вайълет ще трябва да прибегне до всяка хитрост и коварна тактика, ако иска да дочака изгрева.
И все пак... с всеки изминал ден войната става все по-жестока, магическите прегради, които защитават кралството, отслабват все повече и броят на жертвите расте... А най-лошото е, че Вайълет подозира висшите военни в укриване на ужасна тайна. Приятели, врагове, любовници. Всеки около Вайълет си има собствени планове. Защото, веднъж приет при драконовите ездачи, има само два изхода: завършваш или умираш.

Моето ревю:
Тази седмица качих един клип в YouTube канала ми, чиято тема беше моята лична равносметка за януари и февруари на 2024та, представена във филми, сериали, книги и писателски новини. По време на видеото изказах накратко (е, не чак толкова кратко) това, което мисля за "Четвъртото крило" като една от книгите, които прочетох края на февруари, и за втората част - "Железен пламък", която чета в момента. Сега ми се иска да дам малко по-обширно мнение, независимо че най-вероятно все някъде думите ми ще се припокриват с казаното във видеото, но това е неизбежно.
Започвам с факта, че може би вече сте ме чували да съобщавам как преди години сериозно се пренаситих от жанра фентъзи, тъй като малко или много всичките произведения започнаха да ми се струват дяволски еднообразни. Изглежда обаче че след дългото време, в което си дадох заслужена почивка от фентъзито и се съсредоточих върху някои други жанрове, бавно съм се отърсила от това усещане. Затова и без голямо притеснение, че ще остана ужасно разочарована от "Четвъртото крило", се залових да я чета.


Намерих я в електронен формат, тъй като ми беше далеч по-лесно да я чета, докато пътувам към университет. В тези моменти и преди сън като цяло намирам най-много свободно време, за да се отдам на някоя книга. Физическото копие предполагам всички сте го виждали - една огромна тухла с меки корици. Два доста несъвместими фактора, които определено не предразполагат към удобство, когато си на път. Със сигурност обаче ми се иска някой ден да си купя "Четвъртото крило", дори и взимайки предвид, че библиотеката ми е препълнена и няма къде да я сложа, главно заради невероятните рисунки покрай главите, картата и корицата... Прекрасни са! 
Още с първата страница осъзнах, че ще се влюбя в тази поредица, и че целия шум около нея, не е бил напразен. Четях я докато пътувах, докато бях в лекции, преди да заспя, вместо да си пиша домашните, даже докато ходех. Не мога да заявя, че стилът на писане на Ребека Ярос е много сложен и дори описателен. Даже напротив. Не е следващия Толкин или Мартин на фентъзито, но мисля че в това се крие и част от магията на "Четвъртото крило". Сравнително леко написана и изпълнена с емоции, екшън и диалог, тя определено се чете на един дъх, противно представите, които вдъхват размерите й. Напълно зарибяваща!
А в самата история, доколкото забелязах аз, няма никакви сюжетни дупки и измъчени моменти, където да въздъхнеш, че "Това си го е изсмукала от пръстите". Харесва ми как е изграден фентъзи светът и че съдържа в себе си правилната доза политика, магия и обществени представи, така че читателят хем да разбере всичко нужно нему, хем да не се отегчи. 
Персонажите са разнообразни до толкова че лесно запомняш кой кой е и, когато нещо се случи, често без да ти съобщават знаеш кой е виновникът. Добре изградени са и характерите им се развиват с хода на случващото, което в комбинация с грабващия сюжет, реалистичните диалози и enemies-to-lovers романтиката, прави "Четвъртото крило" толкова добра, колкото реално е. Включете във всичкото това непрестанни сцени с дракони (които аз обожавам), плюс напрегнати бойни сцени и добра доза хумор, и определено ще разберете защо всичките тези читатели, толкова я харесват.


Прочетох я за четири дни. Не очаквах толкова бързо да я погълна. Накрая дори останах силно разочарована, че свърши, но поне имах и следващата, за да продължа веднага с историята. А края на "Четвъртото крило" ме завари опитваща се да сдържа сърцераздирателен плач, в софийското метро... Последните страници на тази книга определено заплашваха да ме съсипят...

Като оценка на
"Четвъртото крило" от Ребека Ярос
давам пълните 5/5 звезди

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!
Приятен ден и приятно четене!

Коментари

Popular posts